Българин с 250 000 зад него изригна: Не убивайте пак Трети март, както го направиха комунистите през 1951 г.

От профила във фейсбук на Кристиян ШКВАРЕК

Празник на „подарената свобода“, от който трябва да се еманципираме? Празник, който „вкарва руски елемент в българската идентичност“?

Чух всички тези твърдения през последните дни на политическо обсъждане дали да се премахне като национален празник, и много други в този дух. И не ги разбирам. Тъкмо като човек, изписал един вагон статии срещу Русия – и съветска, и днешна, че и имперска, не разбирам атаката срещу 3 март.

Този ден е национален празник, защото олицетворява нещо коренно различно, нещо което отдавна сме изгубили и липсата му зее като дупка в модерна България. Той олицетворява това да имаш национален идеал. Олицетворява една мечта.

Това, което се случи в Сан Стефано не беше нито окончателното освобождение на България, нито акт на българи или българска държава. В това критиците на „3 март“ са прави. Но то беше раждането на една мечта, която и българите, и българската държава преследваха с всички сили, с всички ресурси, с цялата си кръв и пот в продължение на десетилетия. И то, впрочем, тъкмо царска България, а тази след това. Мечтата за Санстефанска България ни движеше като общество и народ, разпалваше умовете и сърцата на предците ни, караше ги лъвски да скачат буквално в огъня с „Ура“ на устите.

Тъкмо затова комунистите ПРЕМАХНАХА 3 март като празник през 1951 г. обявявайки го официално за „остатък от великобългарския шовинизъм“. Правят го по време на преговорите за присъединяване на България към Балканска федерация и в разгара на „помакедончването“, което БКП провежда със сила в Пиринския край. За социалистическите безродници, които в онзи момент се опитват буквално да изтрият държавата България от картата, вкарвайки ни във федерация, и които насилват хиляди българи да се пишат „македонци“, 3 март като олицетворение на Санстефанския идеал е открита пречка и проблем. Именно, защото поражда у българина национализъм, а не преклонение към някой навън. Включително към Русия – та празникът е премахнат тъкмо от най-преклонената и пряко контролирана от Москва власт някога в България??!

И тъкмо тук се корени причината периодично да се води война срещу този празник, срещу тази дата и срещу Санстефанската ни мечта, която те олицетворяват. Национализмът е основен враг и мишена на глобализма, на интернационализма, на идеите всички народи просто да се разтворят в една обща супа. Такива идеи има и в ляво, има и в дясно. Понякога идват от изток, понякога от запад.

Преди 70 години комунистите водиха война с 3 март и с национализма, защото мечтаха за червен, болшевишки, световен интернационализъм, в който всички народи да се разтворят като една обща класа. Днес интернационалистите са либерални, зелени, градски и пак водят война с 3 март и с национализма, защото мечтаят всички народи да се разтворят като една обща, консумеристична, прогресивна маса.

Днес те мразят национализма точно толкова, колкото предишните интернационалисти. Затова водят привидно абсурдни войни – срещу пилони, срещу хорá пред Народния, срещу ветото ни към Скопие, срещу 3 март… А реално това е абсолютно същата война с „великобългарския шовинизъм“, както го наричаха, която водиха техните прогресивни, интернационални политически и духовни предци през 50-те.

„Ден на Освобождението на България от османско иго“ – 3 март, се празнува официално от 1888 г. И така продължава през цялото съществуване на Царска България. Онази ни форма като държава, към която изпитвам най-силни чувства и симпатии, в която най-много припознавам себе си, родовата си памет и възгледите си за света, обществото и България. Щом като онази България, царската и християнската, го създаде и празнува, а безродническата, помакедончваща българите комунистическа власт го махна – за мен изборът е ясен. 3 март и Санстефанският идеал, който олицетворяват, не подлежат на изчегъртване.

ПС: Нямам НИЩО против 24 май също да стане официален, национален празник. Целият текст се отнася само и единствено до борбата 3 март да престане да бъде такъв, за втори път.