Смела жена за шизофренията на Киро: Сутрин заплашва министър, на обяд иска оставката на друг, а вечерта пълни на Лена…

“Лидерът на ПГ на ДПС Делян Пеевски има най-голямо влияние при вземането на политически решения, следван от Бойко Борисов”, сочи последното проучване на „Маркет линкс”,  представено преди дни.

За първи път социологията у нас мери по такъв показател българските политици – “влияние при взимане на решения”, което означава, че хората започват да оценяват “онези на върха” не по харизма или партийна принадлежност, а по най-важния критерий – кой ще им свърши работата.

ПОЛИТИЧЕСКА ШИЗОФРЕНИЯ

В политическата ситуация, в която страната се тресе от перманентни скандали и неспирни обвинения между некоалиционни партньори, усещането за отсъстващо лидерство е особено фрапантно, болезнено и отчайващо. Имаме премиер, за когото оценките варират от “карикатура” до “политическа неспособност”; имаме парламент, чието доверие се закотви на безперспективните 13%; имаме партии, които в своето управленско противоборство безжалостно се самоотричат, раждайки опасна обществена апатия и отвращение от политиката. Самата (не)формула на т.нар. Сглобка е отблъскваща и нанася непоправими електорални и морални щети на съставните й политически елементи.

Партийните водачи са в невъзможност да обяснят на партиите си как взимат решения и какво ги мотивира.

Борисов сутрин почва да кълне Промяната, на обяд ни убеждава че от Сглобката по-добро няма, а вечерта се ядосва на всеки, който го попита защо е заедно тези, които го арестуваха.

Кирил Петков сутрин заплашва свой министър, на обяд иска оставката на друг, а вечерта с блеснал поглед пълни компютъра на Лена с кадри за назначаване.

Христо Иванов пък ни обяснява, че нещата не вървят, защото сме нямали култура на политическо говорене и договаряне – изначални условия, задължителни за политическа и обществена комуникация. И прикрива истината, че сектанството в дясно, агресията и неприемането на всяко мнение, различно от тяхното, е причината за отсъстващо им лидерство.

Този микс от взаимно изключващи се субекти създава шизофренна ситуация във властта, която не се разпада единствено заради поддържащите външни сили и геополитическите турбуленции около нас. 

ЗА ПОЛИТИКАТА Е НУЖЕН АВТОРИТЕТ И ОДОБРЕНИЕ НА ДЕЙСТВИЯТА

Във вакуума на отсъстващото решително лидерство Пеевски лидира с бърза, точна и адекватна преценка на даден казус, предлага работещи решения и механизми, с които конкурира самия министър-председател. Словесният дуел “Пеевски-Денков” по времето на снежната криза, захлупила неадекватната изпълнителна власт, доказа на българска почва, че всяка политика, за да бъде успешна, задължително се нуждае от авторитет и одобрение за своите действия. При Денков липсваха и двете. Като контрапункт Пеевски показа способност да трансформира социалните реалности и да реагира на обществените очаквания.

Има нещо странно във възприятието на “феномена” Пеевски, както го нарече Доган, което заслужава да бъде анализирано.

От една страна Пеевски иззе ролята на говорител на правителството и се превърна в диригент на парламентарната дейност. Това явно опъва струната на ревност сред  останалите партийни водачи. “Всички, които сме на политическата сцена, трябва да бъдем оценявани не по шума, който вдигаме, а по това до каква степен сме част от решението, а не от проблема“ – намеква Христо Иванов, заел необичайната поза на мълчаливец. 

От друга страна  – действията на Пеевски в парламента раждат конкретика, решават проблеми на цели съсловия – от зърпроизводители, през енергетици и онкоболни, до спортисти и т.н. Пеевски иззе, със съгласието на самия Христо Иванов, и лидиращите функции по конституционната реформа, залегнала в постамента на тази власт.

Това показва наличието на ясна политическа стратегия, чиито ефект се дължи на адекватна политическа тактика. Пеевски говори това, което върши. И върши това, за което е говорил. Цели се нависоко. Задава въпроси на премиера и иска от него отговори, дава му срокове, които премиерът спазва, легитимирайки го като фактор, равен на него.

КОЙ ДА СЕДНЕ В КРЕСЛОТО НА ПРЕМИЕРА 

Оценката: “Денков не си върши работата като премиер”, предшествала заявката: “Ако той не може да се справи, аз да отида за 1 месец да му свърша работата”, стресна мнозина, които съзряха в думите на Пеевски устрем да се позиционира на премиерския пост.  И се отприщи нервна медийна полемика, която след поредица истерични коментари на представители на “демократичната общност” доведе до извода на Огнян Минчев за “Свободна Европа”: „Психологически ми изглежда, че този човек е свръхмотивиран наистина да се качи до върха на държавната пирамида”.

Разбира се, че Пеевски не иска да става сега премиер, защото пределно ясно знае как се стига до този пост, но успя да продъни ушите на всички, че тази власт не става за нищо, че е бездарна и безотговорна.

Постигна целта си – докато Денков умува онлайн снегорин или лопата да вземе, Пеевски му каза, че не знае как да управлява. Единият стана за смях, другият накара всички да му мерят премиерски костюм.

Пеевски уплътнява на макс задълженията, отговорностите и прерогативите, които му дава депутатската длъжност. Това означава система от принципи, върху които се основава ежедневната му работа в политическия процес, така че да реализира ежедневно печелившо политическо поведение. Всеки ден той постига малки победи, които го доближават до крайната цел. Вербализира я Даниел Лорер: “Пеевски се промени за добро. Той стана говорител на европейските ценности, както за тяхната партия, така и за цяла България”. Нито един друг политик не е издиган на такъв пиедестал, още повече от политически противници. Независимо, че часове по-късно, под напора на вътрешно-партийната цензура, Лорер трябваше да охлади възторга си, оценката си остава. Валидирана след ден-два и от Ивайло Мирчев: “ДПС са много адекватни по отношение на руското влияние у нас. Пеевски се промени за добро”.  Така легитимацията на Пеевски във вътрешната политика стана факт, след като бе признат от ПП и ДБ, макар и като неофициален партньор.

СЕНКИТЕ ОТ МИНАЛОТО, СКРИТИ В ПОЛИТИЧЕСКОТО БЪДЕЩЕ

“Промяната на Пеевски” – зад тази формулировка политиците от ПП и ДБ прикриват всъщност свенливото си извинение за стореното срещу Пеевски в годините назад и надеждите си той да е забравил за миналото. Защото знаят, че от Пеевски до голяма степен зависи политическото им бъдеще. За мнозина то е затворено в прословутите конституционни промени, а пък те лежат на банката пред Пеевски. 

“Лидерите мислят и действат в пресечната точка на две оси: първата – между миналото и бъдещето; втората – между постоянните ценности и стремежите на тези, които ръководят”, четем в  “Лидерство. Шест трактата за световната стратегия” на великия Кисинджър, с когото светът се прости преди дни. “Преводът” на български го намирам във форума на “Дневник” под статията “Пеевски срещу Денков: история на сблъсъците”: ”Ама какви сблъсъци бре, Боже Господи? Ами че Пеевски го имаше далече преди да избутат напред безпомощната марионетка, кабинетния химик и самоназначил се за академик Денков! И ще го има далече след него, когато всички са забравили за Денков и ще си спомнят за него, колкото днес някой си спомня за Лукарски, например! Просто един ден някой ще напише датата и „последен сблъсък“, след който Денков ще ходи да си харчи пенсията, а Пеевски даже няма и да се обърне да го види жив ли е или е гушнал чимшира! Ей, като почнат някои да помпат несъществуващия авторитет, фиктивната харизма и измисленото влияние на поредната си икона, та стават не само смешни, но и жалки!“

Ако някой каже, че това е фриволно, нелегитимно писание, ще му предложа тежката оценка на политическите наблюдатели. Първан Симеонов: “Пеевски отбелязва успехи”; Кънчо Стойчев: “Пеевски безспорно е човек с политическа енергия”; Д-р Николай Михайлов: “Делян Пеевски прави шеметна политическа кариера”; Диана Дамянова: ”България има много голям политически играч – Делян Пеевски”.

Известно е, че управлението може да функционира единствено чрез властта и авторитета като специфичен вид власт, при това взети заедно. А пък лидерите трябва да балансират между това, което знаят, с това, което интуитивно осъзнават за бъдещето, изпълнявайки две задачи – да поставят цел и да следват стратегия за постигането й. При Пеевски и това е ясно начертано – опорните точки са “държавност“ и “хората и реализация на младите”, които обуславят линията „Пеевски“ в ДПС.  

“Искаме да засилим в хората чувството, че има реално управление на държавата. Работещо младежко ДПС е моята цел”, каза го на срещата с 200 младежи на партията от цялата страна. Това е продължение на доктрината „Доган“ за създаване на стабилен елит, върху който да се развива партията.

За сравнение – на подобна среща с младежкия ГЕРБ няколко дни по-късно Борисов нервно хем се оправдаваше за сглобката си с ПП-ДБ, хем се държеше здраво за нея, хем се караше на аудиторията, че си позволяват да му задават въпроси, изричайки „демократичното“ послание: “На ГЕРБ мога да се карам само аз, а на мене – никой!”.

ЛИДЕРСТВОТО-ПРОЯВА НА ТВОРЧЕСКИ ИНСТИНКТ

Същността на лидерския “феномен” като влияние, авторитет и контрол над другите, като взаимодействие с останалите ще продължава да бъде предмет на оценки, критики и анализи. Ницше казва, че „стремежът към лидерство е проява на творчески инстинкт, а борбата за власт – двигател на историческия процес“. Засега Пеевски постигна две цели – върна дебата в парламента, стана кандидат за председател на ДПС и даде заявка за водещо участие на партията си във властта. За половин година е сериозно постижение. Накара медиите да лягат и да стават с името му. А на 21 ноември, след отхвърления вот на недоверие, начерта бъдещето: “Нищо не се е успокоило. Най-хубавото предстои”, което веднага предизвика въпроса, „а какво предстои“.

И отново изостри политическите сетива. Така продължава да държи всички в напрежение и очакване.

Ефективността на лидера се крие в способността му да трансформира предизвикателни социални обстоятелства и да доведе до значителна промяна. Ако Пеевски уплътни в реалност тази постановка, значи наистина имаме феномен. Монетата обаче има и друга страна – преекспонираните качества на лидера, прекомерните очаквания от него може да прегорят в динамиката на политическите процеси. Примери за това имаме много пред очите ни. Тъжно е да гледаш залези на политически водачи, доскоро къпали се в народната любов.

2024 ще бъде преломна както за партиите, така и за лидерите им.

Първият изпит ще бъдат европейските избори, в които протестният вот ще бъде доминиращ. 

Това ще е най-голямото предизвикателство за елементите на Сглобката, за Левицата и за патриотичния политически сегмент. 

Тези избори ще бъдат и първото изпитание пред Пеевски като партиен лидер. Издържи ли го – това ще го легитимира и на европейско ниво. 

Валерия Велева, Епицентър