Явор Дачков: Защо Киро и Асен не питаха Бойко за кюлчетата? Уплашиха се от Кръстника, а?

Борисов влезе на преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ по средата като Марлон Брандо в „Кръстникът“, седна на края на масата и спече Кирил и Асен, които се смръцафръцаха като Пентанджели от същия филм, който млъкна на изслушването срещу мафията в сенатската комисия, когато видя Майкъл Корлеоне да вкарва брат му, докаран от Сицилия. Съвсем сериозно си мисля, че Агенцията за закрила на детето трябва да се самосезира след това пряко предаване и да прибере Кирил и Асен в някакво приемно семейство.

Днешното им поведение нямаше нищо общо с категоричните им заявки, че никога, никъде и по никакъв начин няма да подкрепят правителство на ГЕРБ. Ако беше обратното – нямаше да има разговор. Предлагам ви едно сравнение между тях и „Възраждане“. И двете формации заявиха веднага след изборния ден, че няма по никакъв начин да участват в правителство с ГЕРБ. Всички повярваха на „Възраждане“ и никой на „Промяната“, която и досега се влачи в тежки преговори с прогресивни унижения за себе си. Когато Борисов влезе, не само, че не го питаха откъде са му кюлчетата в чекмеджетата, ами започнаха да бръщолевят нещо за образование, здравеопазване и прочие. Това са потресителни дребни измамници. Ако имат акъл ще кандисат и ще направят правителство с ГЕРБ, което ще ги унищожи, но те така или иначе са унищожени политически. Ако не, е много вероятно да се отиде на избори, а ДПС и БСП, които се точат с вече разпределени министерски кресла, да пият по една студена вода и пак да кандидатстват след следващите избори, защото Борисов може в последния момент да реши, че не му е фъншуи да прави правителство с тях, а може и да реши. След ретроградния Меркурий, който свършва на 14-и май в неделя.

Както справедливо отбеляза един приятел – от пълна и тотална вътрешна и международна изолация преди три години Бойко Борисов го докара до там да има три избора от които печели или в най-добрия случай не губи – да направи правителство с ПП-ДБ, да направи правителство с БСП, ДПС или да отиде на избори. Което реши в неделя, преди да получи мандата в понеделник, това и ще направи.

Този пост не е апология на Борисов, а е констатация на днешната българска политическа реалност. И констатация за поражението на всички, които мислехме, че е възможно България да излезе от парадигмата на Живков, Борисов и селския вулгарен политически прагматизъм. На всички, които си мислят, че има много готини и подготвени хора, които просто нямат достъп до властта. Обратното. Няма никакви хора не само за властта, няма и такива, които да редят жълтите павета пред парламента, да пишат грамотни дописки във вестника, да сервират в ресторантите, да проектират не красиви, а прилични сгради, да наливат асфалт, да преподават в училище и т.н. Всеки, който осъзнае тоталната антропологична катастрофа на България, която е много по-страшна от демографската, може и да стане добър държавник някога. Борисов го знае и е успешен политик по тази причина, но още не е държавник, колкото и да му се иска да остане като такъв. Ние сме приключили, но се правим, че сме си ок….

Преди години се отвращавах от модела Борисов-Живков, а сега стискам палци той да успее, защото полетът на кокаиновата глобализация и травестия е още по-отвратителен и дехуманизиращ. Много се надявам ПП-ДБ да направят правителство с ГЕРБ, за да се приключи с тази перверзия, което не означава, че няма да се появи нова. Надявам се и да се мине на план Б и Мария Габриел да събере зад себе си коалицията „Магнитски“ и да се свърши с тази мъка. Но също така се надявам да има и предсрочни избори, за да се разбере колко абсурдно е поведението на всички – и политици и техните избиратели, които също като тях не знаят точно какво искат. Като истински българи.

ЯВОР ДАЧКОВ