Шкварек побесня: Спрете се! Такова животно не съществува

За пореден път включвам телевизора, прочитам името на еди кой си гост и отдолу надпис „политически анализатор“, започвам да го слушам и чувам само единствено чиста, едностранчива, неприкрита полит-агитация. Директна, партийна. Това коментира в соцциалните мрежи активистът Кристиан Шкварек.

Абе, време е да кажем едно нещо открито – в България няма такова животно „политически анализатор“. Не съществува, или поне не сред онези, които ги (ни) обявяват по този начин в медиите.

Това е обществена тайна, табу, което всички се правят, че не знаят.

„Политически анализатори“ не съществуват, престанете да го употребявате като представяте гостите си в студиото. У нас всеки, и тук ще повторя – ВСЕКИ човек в общественото пространство, особено по медиите, който се обявява (или го обявяват) за „политически анализатор“ е изцяло, на 100%, партиен или идеологически активист. Не анализатор – активист. Той не анализира, а проповядва или води политически битки ПРЕЗ „анализа“ си. Нищо друго. И всички го знаем, но се правим.

Повечето такива са активисти на конкретни партии, някои само на идеологии и течения, трети на геополитически интереси. Но винаги, задължително, всеки с тази титла е активист, а не „неутрален и обективен анализатор“, както медиите се опитват да ги изкарват с надписчето под името.

Аз, например, многократно съм бил писан така в медиите: „политически анализатор“, без някога да съм бил питан преди това или обявявал себе си за такъв. Защото знам, че не съм това. В мен няма и една неутрална костица. Аз не правя „неутрални анализи“. Аз съм активист, говорител или направо пропагандатор на много конкретно политическо течение, в което дълбоко вярвам – европейския, реакционен, десен консерватизъм. Моята цел е да оборвам тезите на либерализма, глобализма и атеизма, а не да правя „неутрални анализи“. Копнея никога да не видя в България власт на онзи самоунищожителен либерализъм, който видях на Запад, и на база това подбирам партийните си, политически и обществени позиции. А не на база „неутрален, политически анализ“, проведен в научна среда.

Просто за разлика от повечето, накичени като мен с тази титла, не го крия, а и не виждам причина да го правя – за мен е много по-достойно един активист да се заявява като такъв, вместо да се крие зад дрехата на „неутралността“, „анализа“ и „обективния поглед“. Не, не сме неутрални, силно субективни сме, всичките дето сядаме на масичката в студиото. И знаем точно какво ще браним и какво ще нападаме без значение накъде ни заведе анализа.

Всички в България вече сме наясно с този фарс. В момента, в който видим панел в студио всички моментално знаем за кого точно е активист, или направо партиен комсомолец, даденият „анализатор“ или „експерт“ на масата. Разпознаваме ги по физиономии на секундата, барабар с това коя страна точно ще защитават, каквото и да става. Просто се правим, сигурно от възпитание, че не е така.

Когато в студиото например седнат Даниел Смилов или Евгений Дайнов всички знаем ,че това не са „обективни преподаватели“, от които ще чуем някакъв „неутрален анализ, плод на академичната им мисъл“, ами бесни либерални активисти, нерядко преминаващи към партийни комсомолци. Че тяхната задача, аз вярвам самопоставена, не е да използват академичните си познания за изграждане на обективен анализ, ами винаги и всячески да защитават поредния градски партиен проект – в момента ППДБ. Без значение какво „анализът“ показва.

Може би най-близо до обективни, политически анализатори в тезите си са всъщност хора, които никой не обявява за такива – някои социолози. По-точно хора като Димитър Ганев от ТРЕНД, Първан Симеонов от ГАЛЪП и Боряна Димитрова от АЛФА. Просто има нещо в суровите, математически данни от поредния „терен“, което те принуждава да си по-обективен в анализа си. Всички останали, кичещи се с прозвището „политически анализатор“ в поредното студио са/сме чисто и просто активисти с ясно поставена, най-често от самите си нас, цел да убедим зрителя в конкретни политически или партийни пристрастия.

Моите ги заявявам максимално открито още преди да вляза в студиото – тук на страницата си. За да е ясно кой съм и за какво се боря. Призовавам и другите да почнат да го правят, да смъкнат картите на масата, та като се засечем другия път в студиото да можем директно да си кажем нещата в очите, вместо да увъртаме зад паравана на мнимата политическа „неутралност“.