Намразиха го още повече: В главата на Терзиев са само червени зони и черни списъци

Всичките идеи на Васил Терзиев се свеждат до ЧЕРВЕНА ЗОНА и ЧЕРНИ СПИСЪЦИ. Нали гледахте и чухте какво каза. Това написа в профила си Константин Мишев след поредния дебат между основните кандидат кметове за София Антон Хекимян и Васил Терзиев.

Ето какво написаха още в мрежата относно сблъскъка:

Крушата не пада по-далеч от дървото.

Опичайте си акъла. Че два пъти избрахте Радев за президент… сега и това ли искате (искаме)?

Ивайло Петров Ачев:

Васил Терзиев се справя много зле в дебата с Антон Хекимян по Нова ТВ. Терзиев показва колебания в говоренето и държанието, което е недопустимо за кандидат с претенции.

Освен това – Хекимян успешно го атакува по конкретна тема (колко пари за градски транспорт в София щял да даде кабинетът Петков при Ковид кризата), Терзиев не можа да направи същото (а беше лесно – колко даде ГЕРБ, когато Ковид избуха, защото Борисов управляваше цялата 2020 година и до април 2021 година – не само за транспорт, ами да речем за общинските болници, че да не умират хора от Ковид по стълбите).

Когато зачекнаха темата за детските градини и какви били районните кметове на Демократична България, Терзиев не се сети да каже, че бюджетите за районите се осигуряват с благоволението на централната община т.е. Фандъкова кръг.

Политиката в България е на отчайващо ниско ниво – и за мен причината е, че отдавна там отиват хора, които не са подготвени. Нищо, че българите „всички разбираме от политика и спорт“ …

Асен Генов:

Той е “брат на сестра си”.

(Важното е в края.)

Слушах дебата. Отново нищо ново. Освен, че детските градини е напълно възможно да се строят с дузини на годишна база, друго не разбрах. Да се строят и да никнат като гъби след дъжд проблем няма никакъв. Пари ще има. Важно е желание да има.

Терзиев и Хекимян поспориха обаче, дали може или не може да се строят подземни паркинги. Не разбрах защо не може. Или няма пари, или хората няма да искат. Едно от двете беше. Или двете. Не еважно. Не става. И проблемът с паркоместата и трафика няма да се реши.

Той и с детските градини едва ли ще се реши така, както те го мислят, но кой сме ние, че да оспорваме интелектуалната мощ на екипите зад двамата.

София е остров. Буквално. Към който плуват “бежанци” на надувни лодки. От всички посоки от вътрешността на страната.

От там са 95% проблемите, около които спорят двамата младежи… Но за това нито дума.

Сега важното, според мен:

Терзиев нееднократно и неспирно повтаря за хилядите работни места, инвестициите и данъците, с които е допринесъл. Разбирай, той е! Пусни за него.

Оставям това решение на вас.

За друго(то) обаче този кандидат мълчи.

Или чака “Капитал” да напишат някой слабоват опит за ирония на сериозен проблем.

Какъв е този проблем?

Успехът в началото на деветдесетте – време на бухалки и рейдърство – силно зависеше от връзките и влиянието. От протекцията и ходатайствата.

Най-добри в бяха в това и затова успяваха главно фамилните династии.

Въпрос беше в това, кой на кого, какъв се пада. Кой ти е брат, кой кой баща, вуйчо или племенник.

Помните, нали? Като вица за двамата братя след Девети септември. Единият – разбойник. Другият – партизанин. Разбойникът преуспял, защото имал брат партизанин. Партизанинът бил отхвърлен, защото брат му е неблагонадежден.

Това са родовите / династични зависимости.

А когато не знам кой поред, а и не е важно, твой чичо (или братовчед, това също не е от значение), по майчина линия сменя Тодор Живков – това Е от значение. Защото говори за Династичност.

И това няма как да бъде премълчано и подминато с половинчатото “създал съм хиляди работни места”. Защото въпросът не е колко.

Въпросът е КАК?

И този въпрос е напълно легитимен за нашето общество.

Благодаря, че дочетохте до тук.