Топ професор беснее: В Европа машинно гласуване няма

От 1991 г. до днес десницата печели София. Днес обаче градската десница се е превърнала в градска левица. След 29 октомври в столичния общински съвет на власт ще бъде лява коалиция, за пръв път след 1991 г., прогнозира пред „Труд news“ проф. Михаил Константинов.

Попитан защо изборите са оставени на две частни фирми той отговаря по следния начин: Българската изборна администрация не пожела да вземе машинното гласуване под свой контрол. Дали поради липса на капацитет, дали по други причини – не знам.

– Професор Константинов, за първи път на местните избори на 29 октомври ще се гласува машинно. Какви са опасенията ви?
– Не е за първи път – вече гласувахме смесено на предсрочните кметски избори в Благоевград. Но наистина за пръв път ще се гласува смесено, с хартия и с машини, на национални местни избори, където някъде ще има до 5 вида гласувания едновременно. Опасявам се да не би ЦИК отново да направи глупостта да накара членовете на СИК да сумират гласовете от машинното и от хартиеното гласуване.

Освен това законовият срок от 7 дни между първи и втори тур на евентуалните балотажи за кметове може да се окаже недостатъчен за препрограмиране на машините за гласуване. За щастие, за всеки избирател е предвидена възможност да гласува и с хартия. Препоръчвам на всички да внимават с преференциите. Когато на местни избори се появиха преференциите (2015 г. и 2019 г.), недействителните гласове за съветници скочиха от 3% на 15%.

– Кои ще са най-рисковите райони?
– Рискови в техническо отношение ще бъдат изборите там, където комисиите са по-слабо подготвени. И където машините произведат по-голям процент сгрешени бюлетини, примерно чисто бели, както вече видяхме на много места. Казват, че била калпава хартията. Аз пък казвам, че в Европа машинно гласуване няма, освен само в град Брюксел. А където имаше, например в Холандия и в Ирландия, го премахнаха. А в Германия даже го забраниха с решение на техния Конституционен съд.

Нашият Конституционен съд обаче пусна това гласуване с мотива, че машините произвеждат хартиени разписки, които могат да се преброят от хора. Това обаче нашата изборна администрация никога не го реализира в предвидения обем и така наруши собствените си инструкции и тези на Конституционния съд. Не знам точно защо стана така, но имам някои подозрения.

– В София, Пловдив, Варна ще има по пет избора. Как ще става това с машините, няма ли да е сложно за избирателите?
– Ще се гласува с до четири бюлетини максимум, но на бюлетината за общински съветници ще се гласува, по желание на избирателя, и с преференции. Така че да, някъде ще има до пет гласувания: за кмет на община, за кмет на район, за кмет на кметство, за общински съветници и за предпочитание (или преференция) към конкретен кандидат за съветник.

– Как ще се отрази намаляването на общинските съветници, където има намаляване на населението според данните от последното преброяване?
– Там, където има по-съществено намаляване на населението по постоянен адрес, ще има и намаляване на броя на общинските съветници. В големите общини (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и т. н.) промяна не очаквам да има. Ако се намали броят на съветниците в някоя община, ще се намали и броят на спечелените мандати от някои (или от всички) партии. Обаче общинските изборни квоти няма да се променят съществено: намалява знаменателят на една дроб (броят съветници), но намалява и числителят (броят на действителните гласове).

– Апелирахте членовете на СИК да не се занимават с броене. По-голямо доверие ли имате на компютрите?
– Апелирах да не караме членовете на СИК да събират числата от машинното и от хартиеното гласуване, защото те това в голяма степен не го могат. И да, естествено, че имам абсолютно доверие в способността на компютрите да събират числа. В някакви граници, разбира се. Поначало компютрите са машини за събиране на числа, записани в двоична бройна система. Там правилата са ясни: имаме 0 + 0 = 0, 1 + 0 = 0 + 1 = 1 и 1 + 1 = 0 (и 1 „на ум“). Прости правила, точни сметки.

– Ще се забави ли обработването на резултатите и очаквате ли много грешки?
– Ако СИК не събират числа и ако секционните комисии са малко от малко по-подготвени (или ако поне си прочетат инструкциите, напечатани върху секционните протоколи, че често и това не го правят!), грешките ще са в рамките на нормалното.

– Възможно ли е да се повтори адът „Арена Армеец“ 2015 г.?
– Възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. Това беше шега. А сега по-сериозно: да не дава Господ! За целта секционните избирателни комисии трябва да си прочетат инструкциите с разбиране и да си попълнят черновите на протоколите. И да не събират числа по никакъв повод!

– По закон предизборната кампания започва месец преди вота, а ППДБ вече два месеца агитират в София. Това не е ли нарушение на закона? 
– Бил съм 20 години член и заместник-председател на ЦИК и този въпрос винаги е възниквал преди избори. Трудно е да се докаже нарушение, още повече, че регистрацията на партиите и коалициите за местния вот не е започнала. Така най-малкото не е ясно кого трябва да накажете, ако това е нарушение. Така че наказани няма да има. Нека, прочие, и другите коалиции да си агитират преспокойно. И тях няма да ги накажат.

– Защо този път толкова рано започна кампанията, какъв е залогът?
– Залогът винаги е бил власт и пари. Но на тези, които прекарват живота си в битка за власт и пари искам да напомня, че на катафалката ремарке няма. И друго искам да напомня, а именно, че всеки човек е смъртен. Внезапно смъртен, както е казал великият руски писател Михаил Булгаков и както животът непрекъснато ни показва.

– Политологът Стойчо Стойчев прогнозира пред „Труд news“, че ГЕРБ не могат да вземат София, Пловдив и Варна. А точно там са силни ППДБ и според него електорална битка няма да има и коалицията ще оцелее. Прав ли е?
– Може и да се окаже прав. Поне за една от тези три общини ще познае. А иначе в София кандидатът на десницата проф. Вили Лилков и другият кандидат с проблемен ДС произход Васил Терзиев ще направят битката за кмет наистина интересна. Преди издигането на тези кандидати ППДБ изглеждаха безпроблемно. Сега вече не изглеждат толкова.

– Защо, според вас ГЕРБ-СДС не бързат с обявяване на кандидат-кметове?
– По различни причини. Някъде се опасяват да не им омаскарят кандидата за кмет. Другаде още не са решили кого да издигнат. Все пак, има повече от 40 дни до крайния срок за обявяване на кандидатурите.

– Местните избори ще променят ли политическата карта на България?
– Местните избори винаги променят политическата карта на съответната държава. България не прави изключение. Причините са много и са добре известни. В известен смисъл местните избори са най-важните.

– Може ли да очакваме резултатите от местните избори да се трансформират и на парламентарните?
– Директно не. Но победителите в София, Пловдив и Варна (Бургас е ясен, там печели ГЕРБ чрез популярния си кмет Димитър Николов) ще окажат косвено влияние на парламентарния вот. Има и едно старо правило, че който спечели София, не е загубил местните избори. От 1991 г. до днес десницата печели София. Днес обаче градската десница се е превърнала в градска левица, та не знам.

– По-голямо или по-малко е влиянието на бизнес партиите в местната власт?
– По-скоро е постоянно през годините. То се среща най вече по общините, където има големи морски и планински курорти. Целта е общинските съвети да се овладеят от бизнес партиите, за да се бетонира и доунищожи природата на България. Спомням си едни местни избори в община Несебър, където е курортът „Слънчев бряг“. Там спечелиха разни партии с имена като „Море“, „Заедно за Несебър“ и други подобни. Системните партии изобщо ги нямаше в избрания общински съвет. В резултат Несебър се превръща във втората най-голяма по население община през лятото.

– Известно ли ви е как се назначават членовете на СИК в чужбина, правят ли се някакви проверки на хората?
– Обикновено членовете на СИК в чужбина се назначават по предложение и със съдействие на местните български общности. Както е било и с т. нар. „руски шпиони“ от български произход от последния скандал във Великобритания. Същевременно не ми е известно да се правят някакви проверки на кандидатите за членове на СИК в чужбина.

– Има опасения, че седем дни няма да са достатъчни за инсталиране на нови е-бюлетини за балотажа. Възможно ли е да не се смогне с пренастройването на машините?
– Възможно е. Освен това не са 7 дни, а много по-малко. Възможно е някои балотажи да са на кантар и чак към сряда-четвъртък след изборите да стане ясно кои са участниците. Затова е необходима промяна в Изборния кодекс, според която интервалът между двата тура на кметските избори, където има такъв, да стане 14 вместо 7 дни.

– По-голям или по-малък е рискът от контролиран вот на местните избори?
– По-голям е, разбира се. Най-голям е купеният вот именно на местни избори, защото резултатът от едни кметски избори обикновено зависи от малък брой гласове. Следват парламентарните избори по брой купени гласове. Най-малко се купуват гласове на европейски и президентски избори, за тях на никой не му пука.

– В доклад на ЦИК от преди седмица има признание, че изборите ни са изцяло в ръцете на частни фирми – „Смарматик“ и „Сиела норма“. Има ли вариант за прекъсване на това влияние и какъв е той?
– Българската изборна администрация не пожела да вземе машинното гласуване под свой контрол. Дали поради липса на капацитет, дали по други причини – не знам. Питайте ги тях защо аутсорснаха цялата технология на машинното гласуване на частни фирми. Няма да се уморя да повтарям, че в Европа машинно гласуване няма. Е, има, но точно в 1% от случаите (Брюксел).

И не е вярно, че у нас недействителните гласове са много. Много са само на изборите за общински съветници заради преференциите след 2015 г. Преди това и на тези избори недействителните гласове си бяха в рамките на 3-4%. Българските избиратели не умеят да гласуват правилно с преференции на местни избори. Това е.

– Може ли да направите прогноза за съотношението на политическите сили в най-големия общински съвет – този на София след 29 октомври?
– Очевидно ППДБ заедно със „Спаси София“ ще имат мнозинство в множеството от 61 общински съветници в Столична община. А колко точно ще е това мнозинство, няма значение, защото в общинските съвети няма квалифицирани мнозинства. Така че в София на власт ще бъде лява коалиция в общинския съвет, за пръв път след 1991 г. А и за пръв път в историята на Третата българска държава. То и в други големи европейски градове управляват леви и даже троцкистки мнозинства. Ако не вкарат зорлем джендърията в училищата и в детските градини, няма страшно. От нас зависи. Но – и това ще мине, както викаха бабите ми, светла им памет! 

– Ако Васил Терзиев и Вили Лилков стигнат до балотаж, кой е ще е победителят?
– Не знам, за съжаление. Бъдещето още не се е състояло, то ще бъде такова, каквото го направим ние с нашите действия и бездействия. Както винаги е било и както ще бъде. Все ми се иска в София да продължи да управлява демокрацията, а не сенките от миналото. Независимо от резултата на балотажа, искам лично да благодаря на проф. Вили Лилков за това, че ми даде възможност да гласувам не с отвращение, а с удоволствие, за кмет на родния си град!

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението.