Здравният министър е вреден за здравето

Христо Хинков доказа за пореден път колко вреден за здравеопазването е един здравен министър. Този Хинков е много интересен екземпляр. Води се професор по психиатрия, специалист по биполярно разстройство.

В тази връзка е наложително да диагностицира първо себе си. Защото липсват лекарства, а той въведе електронни рецепти.

Биполярно, тоест двуполюсно, срещу Хинковата иновация хората не могат да получат нищо. Ако Самюъл Бекет беше жив, щеше да сътвори пиеса на абсурда.

Хинков не е изолиран случай сред лъжеслужителите на Хипократ. Неговият колега Стойчо Кацаров се прочу със Зеления сертификат, аналог на Електронната рецепта. По време на COVID пандемията пробутваше ваксини с изтекла годност.

Дори кренвиршите, когато им изтече срокът, ги бракуват. Обаче Европейският съюз тогава беше разрешил да ни инжектират медицински препарати и след крайната дата на флакончетата.

Знаем колко ни обича Европа

От Берлинския договор в 1878 г., през Ньойския диктат в 1919 г. до Парижкия мир в 1947 година. За ЕС, колкото сме по-малко, толкова по-добре. По-лесно ще ни забъркат в компота на глобализма, потайната доктрина на евроатлантизма.

Три десетилетия след Освобождението Българската държава няма Министерство на здравеопазването. Няма министър, който е хрантутник на бюджета и нехае за болежките на простолюдието. Народът пращи от здраве, докато за сефте е назначен чиновник с бяла престилка.

В първото правителство на младото княжество има само шест министерства. За сравнение сега са деветнадесет. Тогавашните мъдри управници спестяват здравното, защото знаят, че ще източва хазната без реална полза. Както е в сегашния исторически момент.

Строителите на съвременна България създават Върховен медицински съвет от професионалисти. Председател е д-р Димитър Моллов. Родом от Елена, той е завършил медицина в Московския университет. През 1879 г. пише първия здравен закон и първите правила за устройство на аптеките. Сред основателите е на Александровската болница, която днес се руши. Опасна е за здравето на пациентите и докторите.

Медицинският съвет управлява до 1911 г.

Тогава иде на власт Иван Евстратиев Гешов. Той е английски възпитаник и по тамошен модел пришива към вътрешното министерство здравето. Поверява го на Александър Людсканов.

Юрист по образование и прогресист по политически убеждения, Людсканов си няма хабер от медицина. Обаче владее изкуството на демагогията. По време на избори в село Драганово обещал да регулира реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил водосвет.

„Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета – всички си отидоха“, описва операцията Михаил Такев.

Людсканов присажда демагогията в здравеопазването и тя става традиционна за това министерство. Неговият критик Такев също е изпечен популист.

На предизборна обиколка носел чифт цървули

Файтонът наближавал селото и той сменял лачените обувки с опинците. Така се приобщавал към широките народни маси.
„Когато светът почиваше – документира един слушател, – неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му – той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на „фразата“, народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час.“

Михаил Такев става служител на Хипократ през 1918 г. Есента гладните, окъсани и въшлясали войници тръгват към столицата да питат управниците защо са ги загробили в окопите. Вътрешният плюс здравен министър Такев решава да проведе санитарна операция. Да ликвидира въшките заедно с техните носители.

Във Военното училище Такев призовава юнкерите да смажат метежа. „Отечеството е в опасност!“, провиква се той докато си намества вратовръзката. Хиляди са жертвите, а за оцелелите в парламента е внесен Закон за амнистия. Михаил Такев гласува против.

И други здравни министри колят народа вместо да церят раните му. По време на червения и белия терор през 1925 г. такъв е ген. Иван Русев. Заедно с министъра на войната ген. Иван Вълков той е отговорен за стотици „безследно изчезнали“. Умъртвявани с примка на шията, сред тях са поетът Гео Милев и журналистът Йосиф Хербст.

Камионетка откарвала обречения на разпит. Докато го питали това-онова, му нахлузвали връв от палатка.

Майсторът примкаджия Илия Ковачев свидетелства:

„Лицата, които са го довели на разпит, стоят близо до коленете му, готови да го притиснат при случай че започне да мърда. Хората, определени за слагане на примката, винаги стоят зад жертвата, за да не бъдат забелязани. Когато някой от екзекутираните биваше по-силен физически и правеше опит да се надигне, тогава се струпваха да дърпат връвта повече хора.“

„Телата на обесените – продължава душегубецът – веднага се прибираха и поставяха в чували, докато са още топли и се сгъват. Чувалите се завързваха със същата връв, с която бяха обесени. За по-голяма сигурност слагахме на врата им техните собствени колани.“

Още трима генерали се грижат за здравето на народа. Рашко Атанасов, Георги Сапов и Никола Недев са на високия пост до 1944 г. Защото здравеопазването е генерална линия на всяко правителство.

На 1 юни 1944 г. здравното министерство поема проф. Александър Станишев. Хирург с международно признание, той е единственият медик от Димитър Моллов насам. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от така наречения Народен съд.

В нощта на екзекуцията е застрелян последен. Преди това проверявал пулса на другите жертви. Гаранция, че палачите са си свършили работата.

Източник: Труд.бг