Манол Пейков ревна! Не се вписва в „умните и красивите“

Ивайло Старибратов ще е кандидатът на обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ за кмет на Пловдив. Името на Старибратов се върти отдавна в преговорите между двете формации в коалицията, но бе „осветено“ от Манол Пейков, който също бе считан за един от фаворитите, в профила му във фейсбук.

Самият Манол Пейков ще бъде последен в листата на ПП-ДБ, като дори да спечели място в общинския съвет, ще остане в парламента като депутат.

Манол Пейков не скрива и разочарованието си, че не е убедил колегите си, че той е най-подходящ за кандидат-кмет на Пловдив.

Манол Пейков написа:

„Скъпи приятели,

Както вече сте научили от медиите, на местните избори през октомври ние от ПП-ДБ ще се явим като коалиция. В ц я л а т а страна.

Кандидат за кмет на коалицията в Пловдив ще бъде проф. Ивайло Старибратов.

Мнозина от вас знаят, че се подготвям за участие в тези избори от почти година. Удивително много хора ме подкрепяха в това ми намерение – за което сърдечно им благодаря.

Важно е да си дадете сметка, че – макар отстрани да изглеждаме като (почти) монолитна политическа сила – ПП-ДБ е сложна коалиция, състояща се от четири големи и две малки партии. Обединява ни общата ни цел да превърнем България в по-добро и по-справедливо място за живот.

Преговорите с нашите коалиционни партньори за това кои кандидати да издигнем на местните избори бяха дълги, тежки и напоителни. Това беше една напълно естествена (и здравословна, бих казал) борба на визии, на гледни точки, на характери, на амбиции (да, амбицията определено може да бъде и нещо полезно за един политик – особено когато е посветена на общото благо).

Да, България – политическата сила, на която съм член (и която ме познава най-добре!) – твърдо подкрепяше кандидатурата ми от начало до край.

Уви, не успяхме да убедим колегите си от коалицията (някои от които ме познават малко едностранчиво – преди всичко в светлината на парламентарното ми „биткаджийство“), че към настоящия момент именно моята кандидатура би била най-удачното решение за явяване на кметските избори в Пловдив.

В крайна сметка, измежду палитрата от (основно) политически кандидати, коалицията се спря на кандидатурата на проф. Ивайло Старибратов (с когото сме делили една скамейка в цели два, макар и кратки парламента) – човек с добра репутация и солидна биография, чиято удивителна семейна история е свързана с Пловдив от повече от две столетия.

Не зная дали проф. Старибратов има по-добри шансове от мен да стигне до балотаж и да спечели кметското място. Но няколко неща знам със сигурност:

● Коалицията ПП-ДБ е остър, мощен и (за разлика от всички свои предшественици) устойчив клин в непробиваемата доскоро стена на българското политическо статукво.

● Ако цената, която трябва да платим, за да съхраним и развием тази коалиция, е свързана с това да преглътнем гнева и неудовлетворението си (задето, видите ли, не е станало така, както на нас ни се е искало) и да проявим търпение и зрелост – тази цена НЕ Е твърде висока.

● В настоящия пловдивски парламент (състоящ се от 51 общински съветници), ДБ има едва четири (на миналите избори ПП все още не съществуваше). За един мандат време тези четирима души свършиха много и смислени неща – бориха се като лъвове за спасяването на Панаира; огласиха и спряха редица подмолни и нечестни сделки; превърнаха „Демократична България“ в уважавана и разпознаваема политическа сила на пловдивска земя.

В новия си коалиционен формат, ПП-ДБ има напълно р е а л е н шанс да вкара в новия общински съвет от три до четири пъти повече съветници (между 12 и 16 души). Което наистина би могло да п р о м е н и играта на пловдивски терен – и да врътне кранчето на огромна част от отявлените корупционни течове, характерни за настоящото управление.

● Ивайло Старибратов е солиден и свестен кандидат, с 11 години стаж като учител и още 13 като директор на една от най-престижните пловдивски гимназии, Математическата. Отгоре на всичкото е потомък на толкова дълга редица от славни и уважавани пловдивчани от 1811 година насам, че има адски много за губене (имам превид – ако не дай боже някой ден, след като спечели кметското място, му мине през ума да влиза в разни тъмни и подозрителни сделки, подобно на немалка част от предшествениците си на кметския стол).

● Както съм казвал и друг път – политиката е маратон, а не спринт. Ако искаме наистина да бъдем полезни, трябва да развиваме не взривната си мускулатура, а онези тънките, жилести, белезникави мускули, които не изпъкват впечатляващо по тялото, но умеят да ни пренасят през тежки преходи и дълги разстояния.

● Последно, но не на последно място: който го е страх от мечки, не ходи в гората. А който иска да получи всичко тук и сега, просто не се захваща с политика.

С две думи:

○ Подкрепям безрезервно кандидатурата на проф. Старибратов за кмет на Пловдив;

○ Призовавам ви с вяра и ентусиазъм да подкрепите листата за Общински съветници на ПП-ДБ на местните избори, водена от прекрасната и всеотдайна Веселина Александрова.

○ Лично аз ще се включа в листата на знаковото, последно, 51-во място – за да потвърдя и на практика своята подкрепа;

○ Дори и да получа достатъчно преференции, за да разместя листата, на този етап възнамерявам да остана в Парламента, насочвайки усилията си през оставащото (бог знае колко дълго) време в обмисляне, подготовка и внасяне на Закон за Пловдив – който веднъж завинаги да реши проблема с тежките и отколешни административни разделения, разсичащи града ни като самурайски меч и пречещи на развитието му;

○ Ще допринеса за кампанията на ПП-ДБ в Пловдив 5,000 лева лични средства – защото (а) кампанията има отявлена нужда от тях и (б) прекрасно зная, че думите на един човек винаги звучат по-убедително, когато са подкрепени и с финансови аргументи.

Благодаря ви, че изчетохте този текст.

Благодаря ви, че вярвате в нас и ни подкрепяте.

Най-сетне: благодаря ви, че ще (се опитате да) превърнете всичката разрушителна енергия, която всеки ден складирате (складираме!) у себе си – гняв, неудовлетворение, чувството, че надеждите ни са предадени за пореден път, че нещата все не се получават, че светът се върти по-бавно, отколкото ни се иска (при това в грешната посока!) – в нещо наистина градивно.

Не е нужно да е нещо голямо.

Като за начало – една добра дума. И две бюлетини (една за кмет и една – за общински съветници) в урната в края на октомври.“