БНР гърми: Това ще събори Петков, а не хленченето, че Путин иска да го махне от власт

„Ситуацията във властта у нас се превръща в гигантски фарс. Това правителство е неизчерпаем източник на камуфлажна словесност. 

Управленците ни напомнят амбулантни търговци, чийто талант се свежда до това да убедят клиента в тази конкретна минута, а по-нататък какво точно ще се случи, няма никакво значение“, това казва журналистката Калина Андролова в свой анализ, цитиран от БНР.

Ето какво още заявява тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):

„Тази схема на създаване на декори, се виждаше още от самото начало. Но избирателите бяха толкова жадни за промяна, че избраха политическия хазарт с надеждата, че кастингът на Радев ще се окаже печеливш. 

Сега всички сме наясно, че спасителният бряг се оказва тресавище. Най-отблизо виждат това коалиционните партньори, но, казано метафорично, не могат да се откажат от чудовището в тях. То трябва да се храни, да има значение, да ползва властта. Вероятно един от партньорите ще разпадне коалицията, чак когато се договори за участие в следващия коалиционен кабинет. 

Водачеството не обича да бъде критикувано. То се справя с критичността по два начина. Единият е описан от Джоузеф Хелър в „Параграф 22“. Там се казва следното: „В щаба се разтревожиха, защото не можеха да предвидят какво могат да измислят хората, щом са свободни да задават каквито си искат въпроси.

Трябваше да се сложи край на тази история и подполковник Корн успя да се справи със задачата, като установи правило за задаване на въпроси. Правилото му беше гениално и според него можеха да задават въпроси само онези, които не задават въпроси.

Затова единствените хора, които присъстваха, бяха онези, които никога не задаваха въпроси. Така събранията бяха прекратени, тъй като не е възможно, нито пък е необходимо да се възпитават хора, които никога не питат за нищо“. 

Така че укротяването на въпросите, санкционирането и притискането на журналистите, овладяването на медиите – това е единият начин.

Другият начин за защита на властта е употребата на страха. В момента наблюдаваме как Кирил Петков ползва русофобията, руската тема и войната в Украйна за защитна мрежа, за отлагане на видимия провал на правителството в редица сектори.

Премиерът вече заяви на няколко отговорни публични места, включително в американски медии и на международни форуми, че Русия иска да свали правителството в България. Тоест, каквито и грешки да прави правителството, каквото и недоволство да отключва, трябва да мълчим, защото в противен случай играем за Путин. Оттук нататък общественото недоволство, протестите, шествията, митингите и критичните коментари ще се приписват на руската колона.

Оказва се, че войната в Украйна и демонизацията на Русия осигуряват добър комфорт за несъстоятелността на това правителство. Кирил Петков много добре усеща, че русофобското говорене отлага за известно време видимия край на това управление. То е заобиколна маневра в контекста на несправянето. Дамгосването, че протестиращите и недоволните са в услуга на Русия, е абсолютно неприемливо и няма да мине лесно пред умния избирател.

Путин пере най-добре – това е много стар трик. Русофобската хипохондрия се използва твърде примитивно, за да заслепи хората за дефицитите на това правителство. Изумително е, да наблюдаваме как инспекторите на Министерството на културата съставят Акт за нарушение за изградените решетки в парламента, които струват на българския данъкоплатец 34 хиляди лева. При това се търси вина у главния секретар в парламента, която съответно се скрие от медиите.