Усмивките им рязко паднаха! Политолог посече ПП-ДБ: На тяхно място не бих триумфирал

ПП-ДБ спечелиха някакви градове – къде убедително, къде не, но ако погледнем тежестта им като цяло – и електорално, и като присъствие в общинските съвети, нещата не изглеждат чак толкова розови. На тяхно място не бих триумфирал. Това мнение изрази политологът Страхил Делийски в интервю за „Марица„. По думите му избиратели не са нито апатични, нито аполитични, но партиите не могат да ги мотивират. Ето какво каза още той:

 – За кой отминалите избори бяха най-успешни? ПП-ДБ изглеждат по-доволни от ГЕРБ!

– Зависи кой как тълкува фактите. Като се влезе в режим на преосмисляне на коалицията, т.нар. сглобка, всеки от участниците може да изкаже своя версия. Да, ПП-ДБ спечелиха някакви градове – къде убедително, къде не, но ако погледнем тежестта им като цяло – и електорално, и като присъствие в общинските съвети, нещата не изглеждат чак толкова розови. На тяхно място не бих триумфирал.

Имат някакъв аргумент срещу Бойко Борисов, той може би има два срещу тях и ще е изключително интересно да видим резултатите от разговорите между тях за формата, отношенията в управляващата коалиция. А такива разговори предстоят със сигурност.

Не знам дали промяната в съотношението на силите е в полза на ПП-ДБ.

– Но очевиден е отливът от ГЕРБ по отношение присъствието им в местната власт.

– Да, има отлив със сигурност, но в абсолютен брой гласове отливът от ПП-ДБ е по-голям. В София на първи тур те имаха 120 000 гласа при 190 000 на парламентарните избори през април. Ако това не е отлив – и то в центъра, където те се смятат за победители! Да не говорим, че в София ПП-ДБ-„Спаси София“ бяха на 4000 гласа от катастрофа и цялото им спасение дойде от тези гласове, получени благодарение на Борисов и донякъде на „Възраждане“. 

– Как изглежда загубата на ПП-ДБ в Пловдив?

– Това е другият фрапантен пример. Всяка уважаваща себе си сериозна политическа сила би трябвало да може да победи кандидата на ГЕРБ в Пловдив който и да е той – при толкова скандали, гафове, критики.

Да не можеш да мобилизираш хората да гласуват, значи има сериозен проблем. Това е неспособността да адресираш реалните разломи в една общност. И не са само кандидатите.

И накрая на балотажа да излязат 20 процента от пловдивчани, от които по-голямата част да подкрепят кандидата на ГЕРБ – за този резултат не са виновни пловдивчани, а тези, които не са ги мотивирали да излязат да гласуват. Това показва огромен дефицит на другите партии – в Пловдив не сме свидетели на победа на ГЕРБ, а на загуба на останалите.

Дори спечелените от ПП-ДБ двама районни кметове не променя картината. И ще видим как избраниците на ПП-ДБ ще управляват – и в София, и в Пловдив наистина ще си проличи дали сработва концепцията за управление.

Смятам, че в Пловдив вероятността ПП-ДБ да влязат в коалиционно мнозинство е голяма. Не мога да си представя, че в Пловдив те ще тръгнат да играят опозиция, но ще видим.

В София пък е много интересно как ще заработи тази толкова прехвалена корпоративна версия за управление. Убеждаваха ни, че вече избраният кмет Васил Терзиев е добър мениджър на фирма. Но фирма се управлява така, че собствениците да излязат на печалба.

Сега ще видим кой ще излезе на печалба – любопитно е как концепцията за доброто управление на фирма, с която спечелиха изборите, ще сработи на политически терен. Като цяло опитът извън България показва не особено добри резултати, но тук може и да сработи.

– За малко София да се сдобие с червен кмет – нещо немислимо само допреди месец! Какъв знак е това?

– Не е абсурд. Това, което се случи, е най-нормалното нещо – с оглед на структурата на населението в София, на тежките социално-икономически разломи, на цялата сегрегация, която следва от тези тежки разслоения. София е с двойно по-висока средна заплата от цялата страна и коефициентът на Джини, който мери неравенствата, е по-голям от този в България.

Така че става въпрос за изключително разслоено население с мнозинство, което усеща това разслоение във всекидневието си. Единственото учудващо в успеха на Григорова е това, че се случи такава кампания, с такива послания и такъв кандидат. Учудващото е, че имаше такава смелост. А от резултатите въобще не се учудвам. Изненадани от случилото се са тези, на които им липсва въображение. В София всичко беше нагласено за битка Терзиев- Хекимян.

Това е корпоративният подход. Но тук демократичният елемент, колкото и да е крехък у нас, успя да развали една предварително подготвена ситуация. Фотофинишът не ме изненада по никакъв начин, дори не беше невъзможно Ваня Григорова да спечели. В крайна сметка, ПП-ДБ оцеляха с около 4000 гласа, това не е победа. Това са 0.5 процента от населението на столицата.

– Не е ли успехът на Григорова част от възкръсването на БСП на тези избори?

– Това е огромен успех на БСП в София, който се дължи на това, че успяха да изолират Корнелия Нинова от целия процес. Това показва, че БСП все още не е умряла, стига Нинова да не участва в нея. Това е изводът – БСП може да се размърда, но без Нинова.

Да, БСП спечелиха 4 областни града – някъде в коалиции, но резултатът им като брой гласове е под този от парламентарните избори. А участието на Нинова в София беше основно негативно спрямо това на БСП. Скептичен съм относно приноса ѝ за успеха в Русе или Шумен.

Това, което направи БСП на тези избори, не е заради Нинова, а въпреки нея.

– Как успехът на Григорова може да се отрази на вътрешните борби в БСП? Може ли да я видим като лидер или начело на нов ляв проект?

– Григорова не е член на БСП и едва ли си представя себе си като част от партията. Няма какво да се гадае по този въпрос. А да смятаме Григорова за заплаха за лидерския пост в партията – това само Нинова може да си го мисли. Що се отнася до БСП оттук насетне, става въпрос за здрав разум: ако искат да се развиват, това няма да стане с Нинова начело. Ако партията не иска да умре, просто трябва да се преосмисли лидерският въпрос.

Познавам Григорова и съм наясно, че тя мисли в посока проект. Най-вероятно интерес ще има от различни страни. Но самият факт, че всички говорим за това, означава, че в София беше направен изключителен пробив – и политически, и идеологически. Едно от най-интересните неща е смяната на езика  по време на кампанията в София – дори  накрая успешният корпоративен шеф започна да говори като социалист. А това е добре за демокрацията.

– Защо „Възраждане“ записа по-слаб резултат от прогнозите?

– Не се получи. Те правеха чиста национална кампания – „кметът от „Възраждане“, нямаше локален фокус, това е един от проблемите. Но със сигурност не потънаха чак толкова, задържаха някакво ниво. Влязоха в местната власт чрез общинските съвети и на места ще имат решаващо значение при вземане на решения. Дори в София, където имат 8 съветници. Това носи и рискове, но и политически капитал. Не бива с лека ръка да говорим за провал при тях.

– Доколко заканите, които Бойко Борисов отправи от Пловдив към партньорите от сглобката, ще имат реални последствия?

– Със сигурност ще има промени в сглобката – формат, структура, отношения в коалицията. Но на този етап обаче не виждам път за съвсем различно мнозинство в този парламент.

Това ще е мнозинството, въпросът е какви ще бъдат отношенията, вътрешните баланси и отношения. Може би ще има сменени министри, може би ще понамалее тежестта на ПП в изпълнителната власт, която и без това е твърде голяма. Ротацията може да се случи по-рано. Но едва ли толкова бързо ще се тръгне към търсене на друго мнозинство. Според мен първо ще се пробва план А – преструктуриране в рамките на настоящото мнозинство.

И ако нещата пак не потръгнат, тогава ще се търси по-радикалното решение, план Б – друго мнозинство в рамките на това НС. Не е невъзможно. И чак след това да се върви към избори – план С.

Но сега фокусът ще е в преформатирането на управленската коалиция.

– Колко време ще оцелее сглобката все пак?

– О, когато отношенията следват принципа на взаимния интерес, свързващия елемент, сглобката, заварката е много гъвкава. Може да устои на всякакво огъване, когато няма политика, принципи, ценности, може да се огъва до безкрай. При всички положения ще изкарат до евроизборите – не виждам причина да не стане.

Но зависи и от действията на лидерите. Предполагам немного хора очакват от Борисов да се държи като Де Гол и още по-малко очакват от Кирил Петков да се държи като Тони Блеър. Има личностни специфики, които не ни позволяват да имаме твърде високи очаквания от поведението на лидерите.

– Има ли рецепта срещу рекордно ниската избирателна активност?

– Мнозинството от избирателите не са нито апатични, нито аполитични. Но не може хората да бъдат мотивирани да гласуват по-активно само с проекти! Нужна е истинска политическа заявка.

Ако в София я нямаше Григорова с нейната кампания, активността щеше да е трагична. Партиите трябва да се занимават с регулирането на същинските социални конфликти на обществото, да се целят в неговите ключови проблеми и разломи. Докато политиците не го разберат, хората ще ходят не до урните, а за гъби.

Визитка

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава политически комуникации и политическа антропология.