Слави прати тази жена да плюе по управляващите: Плащаме висока цена за експериментите им

България неминуемо ще се превърне от нетен износител в нетен вносител на електроенергия, казва депутатът от ИТН Павела Митова, която по време на дебатите по вота на недоверие към правителството директно постави въпрос към енергийния министър в конфликт на интереси ли е той, когато залага собствения си проект като заместител на „Марица Изток“. Има ли причина да заменяме базовите си мощности с високо струващи енергийни проекти с неясна ефективност, пита Павела Митова и отбелязва: „Ако някой твърди, че може да замени мощностите на ТЕЦ-овете с водород, то този някой не познава енергийната ни система“. 

– Госпожо Митова, вотът на недоверие срещу правителството не успя, но по време на дебатите разкрихте схема за 30 млрд. лева, с която се цели комплексът „Марица Изток“ да стане водородна долина. Енергетици пред „Труд news“ определиха проекта за „безумен“, но какво още има под опаковката „зелена енергия“?

– Вотът на недоверие е символен акт на несъгласието ни с цялостната политика на правителството в сектор Енергетика. От всички действия на кабинета на всеки един човек, който е ангажиран със сектора, е ясно, че се цели затварянето на Комплекс „Марица Изток“ по възможно най-скоростния начин. Това ще се случи поради либерализацията на пазара, отпадането на годишните квоти и закриването на обществения доставчик. Поради липса на национална енергийна стратегия, която да обединява политическите субекти и да се следва като доктрина, независима от конюнктурните изменения, е логично да се питаме какво ще се случи не само с работните места, но и с цялостната концепция за развитие на комплекса. От Националната пътна карта – Водородно бъдеще за България, последващи семинари, постъпили инвестиционни намерения и заявления за финансиране, както и от последната версия на териториалните планове за справедлив преход, става ясно, че се цели създаването на водородна долина. Проектът предвижда изграждането на 5.5 GWp соларни мощности до 2028 г. и удвояването им до 10 GWp до 2033 г., на обща стойност на инвестицията от 30 млрд. лева. Притеснително е, че проектът е разработван от действащия министър на енергетиката, в предходните му заемани частни длъжности, защото това буди твърде много въпроси. В конфликт на интереси ли е той, когато залага собствения си проект като заместител на централите? Защо, ако ще се изграждат толкова мащабни соларни паркове на терените на „Мини Марица Изток“, те не служат за собствени нужди на мините, които да изплащат разходите си за емисиите с приходите от произведената енергия? Има ли причина да заменяме базовите си мощности с високо струващи енергийни проекти с неясна ефективност? Как ще се транспортира този зелен водород, след като в проекта е заложено 180 000 тона годишно да бъдат за износ? Кой ще плати всичко това? При опит сама да си отговоря на всички тези въпроси и аз бих констатирала, че проектът е безумие. 

– Как да разберем непрекъснатите внушения за преминаването към чиста енергия, когато дори проф. Владко Панайотов, който е посветил живота си на водородните изследвания, беше казал в интервю пред „Труд news“, че „водородът не може да реши енергийните проблеми на човечеството – може да заеме в енергийният микс около 20-25 процента?

– Ако ме питате за зелен водород в частност, то и аз не разбирам тези напъни. Водородът не е панацея за решаване на енергийните ни проблеми. Всяка една територия трябва да се разглежда спрямо географските й характеристики. Ние имаме ресурс за поне още 50 години лигнитни въглища и сами искаме да се откажем от употребата им по необясними за мен причини. Никой не ни задължава да затваряме централите си преди 2038 година, но за съжаление това ще се случи още другата година, защото те няма да издържат на пазара. Ако погледнем рационално на нещата, затварянето на нашите въглищни централи ще намали въглеродния отпечатък на европейско ниво с 0,06%, но за сметка на това ще ни коства огромен дял от произвежданата електроенергия. Системата ще загуби свойствата си на балансиране и България неминуемо ще се превърне от нетен износител в нетен вносител на електроенергия. По съществуващите тръбопроводи може да се пренасят около 10% водород, а останала част трябва да е газ. Това е така, тъй като тези тръби не са оразмерени за пренасянето на по-големи количества водород, защото водородът е изключително летлив газ и винаги намира възможната микроскопична пукнатина, през която може излезе. Естествено това никой не го отчита, когато предлага пренасянето на водород по съществуващата газопреносна инфраструктура. Интересното е, че в устава на IGB е заложено в предмета на дейност, че изпълнява дейности и програми за пренос на водород, ако има решение на Общото събрание на акционерите, действащо при собствена преценка и в съответствие с действащото законодателство. Естествено в мен се будят сериозни съмнения за причините, които са подтикнали към подобен текст държавните органи при сертифициране на газопровода и дали още тогава не са имали предвид проекта bLion. В световен мащаб има няколко централи само на водород, но първи в тази посока са Кавазаки. За момента няма предоставена общодостъпна информация по отношение на изходните параметри от използването на водород като гориво – крайна цена на произведената ел. енергия, разход на водород, КПД и др., т.е. може да се направи изводът, че все още има доста неясноти относно тоталното използване на водород като основно гориво за производство на ел. енергия.

Цената за бита ще се увеличи драстично и аз силно се съмнявам, че правителството ще успее да се справи с товара на изплащането на толкова мащабни компенсации. Фонд Сигурност на електроенергийната система няма да издържи на натиска. Ако някой твърди, че може да замени мощностите на ТЕЦ-овете с водород, то този някой не познава енергийната ни система. За производството на водород в плануваните от правителството количества от 380 000 тона са необходими огромни количества вода, а енергията, която ще се употреби за електролизата е по-голямо количество от електроенергията, която водорода ще произведе в последствие при своето горене. Ако проекта предвиждаше построяването на водородна долина, която да използваме в качеството й на „батерия“ в допълнение на работещите ТЕЦ-ове, вероятно отговорът ми щеше да бъде различен, но дори при този случай бих проучила съхранението на водорода – колко ще струва това съхранение? При какво налягане и за колко време? Ще бъде ли рентабилно?

– Откъде е този почти нездрав интерес от затварянето на комплекс „Марица Изток“, при положение, че толкова много специалисти предупреждават, че ТЕЦ-овете са базова мощност и са ключов елемент от енергийната ни сигурност заедно с АЕЦ „Козлодуй“ и има реална възможност да не ни достига ток, да внасяме, но и да минем дори на режим на тока?

– Със сигурност ще внасяме ток, ако затворим ТЕЦ-овете! За мен интересът от затваряне на комплекс „Марица Изток“ е неясен. Аргументите, с които се обосноваваха промените в Закона за енергетика от управляващите се ограничават изцяло до „трябва да вземем средствата по ПВУ“. Абсолютно никъде в Директива 944 на ЕС не се посочва конкретна дата за либерализацията на пазара и никой не ни кара това да се случи началото на 2026г. Ние сами решаваме това безумие. По същия начин никой не ни кара да намаляваме емисиите с 40% от ТЕЦ-овете при база 2019г. Ние сами сме решили да заложим тези параметри в ПВУ. Законодателните промени в Закона за енергетиката са в ущърб на крайните битови потребители, които в крайна сметка ще зависят от големите ЕРП-та, тъй като от тях ще зависи цената на електроенергията. Виждате, че в крайна сметка хората плащат за енергийните експерименти на кабинета. Чрез отпадането на т.8 към чл. 4, ал.2 се обрича на безвъзвратно и тотално затваряне целия Маришки енергиен комплекс. Каквото и да напише от тук нататък управляващото мнозинство в споразумения с енергетиците, като „да работят без ограничение до 2038г“, то ще е без приложимо значение. Чрез премахването на годишните квоти от Закона за енергетиката ги поставят в ситуация, в която дружествата няма да могат да съществуват. Буди недоумение, защо при решение на Парламента, за предоговаряне на ПВУ, не се прави нищо в тази посока. Естествено, тези действия будят изключителни съмнения за съществуването на нездрав интерес към терените на държавните дружества. Тук е важно да се отбележи, че за проекта bLion са необходими тези 250км2 за да се поставят огромното количество солари, но има други фактори, които трябва да се имат предвид като рекултивацията на освободената от минна дейност земя и факта, че не всички терени са собственост на Мини Марица Изток или ТЕЦ2. Ако целта е държавната земя, то нейното предназначение трябва да се промени. Същевременно, не е необходимо да се създава специално предприятие за конверсия на земята, тъй като в концесионния договор на „Мини Марица Изток“ е записано, че те са длъжни да изготвят планове и да отделят средства за рекултивация. ТЕЦ-овете наистина са базова мощност и са ключов елемент от енергийната ни сигурност заедно с АЕЦ „Козлодуй“ и подобни действия са в абсолютен разрез с националния ни интерес.

– Правили ли сте анализ какво е социалното и демографско изражение за регионите, ако въпросните териториални планове, срещу които протестират енергетиците от „Марица-Изток“, влязат в действие?

– В Енергиен Комплекс Марица Изток (ТЕЦ 2 и Мини), работят около 10 000 души от следните региони – Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол. В останалите дружества от енергийния комплекс работят между 3500 – 4000 души, т.е. общата численост на заетите лица е почти 15 000 души. Население на областите е приблизително 830 000 души. Почти 2 % от населението на тези региони разчита на работните си места в комплекса. При затварянето му е еднозначно, че хората ще започнат да напускат регионите, защото няма да могат да си намерят друга работа, която да им осигурява нормално съществуване. Трябва да се отчете, че към момента тази част на страната ни е с доста ниски нива на средна безработица. Ще има значително изтичане на човешки капитал и то на високо квалифициран персонал. Както знаем, икономическото развитие е пряко свързано с демографското такова и човешкият капитал, заедно с неговите количествени и качествени характеристики, може да осуети или да ускори развитието на дадена територия. В извод, ако териториалните планове влязат в действие, ефектът за регионите в социално и демографско изражение неминуемо ще бъде негативен.

– Едни промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки спрямо Русия и налагане на допълнителни енергийни вноски на транзитния газ станаха повод за остра реакция на газовата ни асоциация, но по-сериозният въпрос е, от кого България ще събира такси за транзит – от „Газпром“ или от клиентите му в лицето на Австрия, Унгария, Сърбия и възможно ли е тази изненадваща нова такса в един момент „да си остане у нас“ и отново българските потребители да поемат по-високите цени заради тази особена акцизна политика на кабинета?

– Вноските ще се събират от единственото дружество, което има лиценз за транзит на руски газ, тъй като има действащ договор, т.е. това е „Булгартрансгаз“ ЕАД (БТГ ЕАД). Тъй като БТГ ЕАД има само договор с „Газпром“, то дружеството ще плаща приблизително около 200 000 000 лв. всеки месец, при условие, че трябва да се плаща акциз от 20лв. на MWh. Ако дружеството плаща такава вноска всеки месец, то ще се доведе до фалит. Естествено в мен се пораждат съмнения, че това е именно целта-дружеството да не може да си плаща „месечната“ вноска, да изпадне в несъстоятелност, да се извади от забранителния списък за приватизация и съответно да се приватизира. Това се целеше и със скритите намерения за приватизация, чрез изваждането на БТГ и ЕСО от БЕХ по ПВУ. Решението касае и вноса и транзита на руски газ. При внос, по този начин се оскъпява руският газ за собствените ни нужди и цената за това начинание ще се плати от битовите потребители. Що се отнася до транзита, оскъпяваме доставките до нашите партньори и е логично да очакваме реакция от тяхна страна. Трябва да се има предвид и факта, че доста трудна ще е задачата да се установи руски произход ако има препродаване. Посредниците ще „изперат“ произхода и газа няма да се облага. По този начин се цели руският газ, транзитиращ по Балкански поток, да се превърне в неконкурентен на пазара. Подобни решения при липса на единен европейски подход създават изкривяване на пазара и са само в наш ущърб.

– Преди месец финансисти предупредиха, че държавата е на червено със събираемостта на ДДС, че дефицитът в края на годината може да достигне до 2 млрд. лева, но финансовият министър и премиерът казаха, че проблемът с ДДС е заради забраната за внос на зърно от Украйна. Сега, след като вече месец вносът е възстановен донякъде, какво показват приходите в държавната хазна?
– Аргументът с пропуснатото ДДС поради липса на решение за премахване на забраната върху вноса на украински зърно е финансово нерентабилен. При внос на зърно или на други стоки действително се начислява ДДС, но размерът му не е в милиарди и това няма значимо отношение към по-ниската събираемост от ДДС. Второ, в последствие фирмите ще си възстановят и приспаднат ДДС-то и ефектът за бюджета само след няколко седмици ще е нулев. Подобни оправдателни твърдения за финансовия колапс на държавата са меко казано несъстоятелни. Планираният дефицит в бюджета за 2023 г. е почти 6 милиарда лв. Поради ниската данъчна събираемост, особено по ДДС, има опасност приходите да не достигнат. В такъв случай Министерство на финансите трябва или да допусне още по-голям дефицит, което към момента изглежда все по-приближаващо се като опция, или да ореже капиталовите разходи, или, например, да задържи неправомерно възстановяването на ДДС за бизнеса. За всичко това не е причина вносът на украинско зърно. Това са счетоводни трикове, с които финансовото министерство да излезе в края на годината на обещания 3% дефицит. За мен е обезпокоително само по себе си, че стремежът на управляващите е да се впишат в горната допустима граница на Маастрихтските критерии. Още по-притеснително е ако за поредна година предвидените инвестиции останат само блянове на хартия и капиталовите разходи не се реализират. Разбитата бюджетна политика на държавата от 2021 г. насам е една от основните причини да се отдалечаваме от Еврозоната. Проинфлационното вдигане на социални и други разходи е другата причина. От ИТН сме единствените, които не направиха нито едно предложение за повишаване на разходите за сметка на капиталовата програма. Това е нетипично за опозицията в последните години, но е необходимо за финансовата култура на политическата ни класа.

– Това постоянно увеличение на минималната работна заплата реално генерира допълнителен бюджетен дефицит – как държавата ще продължи да го финансира?

– Краткият отговор е – никак. Изпреварващото увеличение на МРЗ е поредната популистка мярка на управляващите, която съвпада с екстравагантните очаквания на синдикатите, но изобщо не се харесва на бизнеса. Ефектът от това повишение върху бюджета през всички следващи години ще е негативен. Най-лошият сценарий е разхитителната бюджетна политика през последните 3 години в крайна сметка да доведе до вдигане на преките данъци от сегашните 10% до по-високи нива. Не бих подкрепила подобни действия. В тази връзка съм разочарована и от планираното въвеждане на данък печалба от 15% за големите фирми. Вместо България да привлича милиардни чужди инвестиции точно от големите мултинационални компании, ние ще им дадем негативен сигнал. Отново популизъм, без никакво обществено обсъждане.

Нашият гост
Павела Митова е родена на 28 януари 1991 г. Завършва политически науки и международни отношения в Католическия университет в Милано. Има магистратура по международна сигурност от университета в Гронинген и по икономическа сигурност, геополитика и разузнаване в SIOI (Società Italiana per l’Organizzazione Internazionale) – образователен институт под управлението на Министерството на външните работи на Италия. Депутат от ИТН и член на комисиите по външна политика и енергетика в 49-ото НС.