Радев е бесен! Ще се прости с назначаването на шефове

В пълен фигурант предстои да се превърне президентът след промени в ключови закони, които дават квоти за назначения и различни правомощия на държавния глава. Във внесения проект за изменение на Конституцията също има текстове, предвиждащи намаляване правомощията на държавния глава, пише „Труд“.

Сега идеята е парламентът драстично да ореже кадруването и разпореждането на президента в различни сфери от обществения живот като се започне от сигурността и се продължи през БНБ, КРС, СЕМ и Конституционния съд. Вече е сформирана работна група, която разглежда няколко закона, за да промени текстове, даващи правомощия на държавния глава, научи “Труд news” от депутати на управляващата коалиция. Според тях е напълно възможно дори БСП да подкрепи промените, тъй като от социалистическата партия непрекъснато изразяват възмущение от действията на Радев, който се опитва да управлява държавата еднолично.

Депутати от ППДБ коментираха, че още в първите дни от есенната парламентарна сесия ще внесат промени в законите, като с предимство ще са тези в сферата на сигурността. Повод за бързането е заявлението на президента, че няма намерение да свиква КСНС, защото нямало как да седне на една маса с “хората от записите”. “С хората от записите и с техните ортаци от тъмните политически сенки ли да свикам КСНС? Не мисля, че това е от полза за националната сигурност”, коментира държавният глава Румен Радев от Шипка през уикенда. От ППДБ се гневни на Радев и за кадруването в службите и МВР. Премиерът Николай Денков подчерта, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов няма доверие на главния секретар на МВР Петър Тодоров и поиска оставката му. Тодоров бе лансиран от секретаря по вътрешна политика на Радев Николай Копринков.

Още от миналия – 48 парламент са готови промени в закона за НСО, за МВР, за разузнаването, които предвиждат президента да не кадрува в службите (виж по-долу).

“На Радев трябва да се даде институционален отговор. Лично мнение е, че импийчмънт е възможен вариант, но най-вече Народното събрание трябва да преразгледа неговите правомощия,” коментира вчера депутатът от ППДБ Явор Божанков.

В Конституцията са формулирани няколко конкретните назначения, които се извършват с укази на президента (виж карето), но извън тях в чл. 98 т. 7 е посочено, че президентът може да назначава и освобождава и други държавни служители, определени със закон.

Едната категория такива служители се назначават по предложение на МС, а втората са самостоятелни назначения. По предложение на правителството, президентът издава укази за назначаване на шефовете на ДАНС, ДАР, ДАТО, военното разузнаване и на главния секретар на МВР. Според юристи, няма проблем до края на ноември тези правомощия да останат само в спомените на държавния глава.

Президентът назначава и освобождава началника на НСО след съгласуване с Министерския съвет и заместник-началниците – по предложение на началника на службата.

Самостоятелно президентът назначава двама от членовете на СЕМ, един в КРС, четирима в Комисията за защита от дискриминация и трима в Управителния съвет на БНБ.

Президентът назначава и 15 членове на ЦИК по предложение на парламентарните групи.

Държавният глава има квота от един представител и в Националния съвет по наркотични вещества. Има правомощие да назначи е един човек в Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, но такъв никога не е формиран.

Акцент е сигурността

Предстоящи ремонти в законите

Закон за изменение на Закона за държавна агенция „Национална сигурност“

Още в предишния парламент от ПП и ДБ внесоха промени в този закон, които предвиждаха председателите на Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО), Служба Военно разузнаване (СВР) и на Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо с указ на президента.

В законопроекта се предвиждаше всяко назначение да бъде предшествано от изслушване на кандидатурите в съответната ресорна комисия в Народното събрание.

Закон за Министерство на вътрешните работи

Предвижда се главният секретар на МВР да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на указ на президента. Това е свързано с конституционните текстове, според които Министерският съвет осъществява политиките по обществения ред и националната сигурност (чл.105, т.2) и премахва нетипичната роля на президентската институция по пряко влияние върху организацията и дейността на изпълнителната власт в лицето на МВР чрез персонални назначения на главния секретар.

Закон за Националната служба за охрана

Предвижда се Националната служба за охрана да премине към министъра на отбраната, а задължителната охрана на висши длъжностни лица да се намали до 1 година след освобождаване на поста. Запазва се възможността при необходимост да се осигури по-продължителна охрана.

С цел оптимизиране на дейността на службата, се предлага ограничаване на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството до онези случаи, в които придружават висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на повишен риск.

Закон за КСНС

В сегашния закон за КСНС е записано, че редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца. Идеята на ППДБ е в закона да се запише, че е задължително да се провеждат поне веднъж на три месеца, защото сега нормата е пожелателна.

При задължителност президентът ще трябва да свиква заседанията, а ако не го прави тогава може да се претендира, че е нарушил закона.

По Конституция

Държавният глава самостоятелно назначава 4 съдии в КС и персонала на Дондуков 2

По Конституция президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили, дипломатическите ни представители в чужбина и в международни организации, председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.

Тези три групи назначения се извършват по предложение на Министерски съвет или на Висшия съдебен съвет (ВСС).

В този смисъл има решение на Конституционния съд от 2002 г., в което е казано какво означава предложение по смисъла на чл. 98 и чл. 100 от Конституцията, т. е. че двете институции – Министерски съвет и президентът трябва да са на едно мнение за да има назначаване. Защото президентът не може да си избира измежду кого, а пък правителството или ВСС не могат сами да назначават хора на посочените позиции. Тук има едно уточнение – че дипломатическите и военните назначения се преподписват, докато на ВСС не се преподписват от министъра на правосъдието.

Останалите назначения, които президентът може да извършва според Конституцията са самостоятелни, т. е. той не се нуждае от предложения – това са назначенията в президентството и на четирима конституционни съдии (чл.147, ал.1).

Христо Иванов, съпредседател на ДБ, пред “Труд news”: Махалото трябва да се върне към парламента

Ние изхождаме от генералната теза, че трябва да се засили ролята на парламента. Политическата криза, през която преминахме, показа, че президентът се оформя като потенциален втори център на властта и тук не става дума за конкретния титуляр в момента, а за структурен проблем.

Проблемът е, че в една парламентарна република може да възникне втори властови център и от тази гледна точка считаме, че трябва да се отчете ролята на президентската институция и на парламента и съответно да се преразгледат. Предстои след началото на септемврийската сесия на парламента да се разгледат законопроекти за КПКОНПИ, за службите, в които да се преразгледа ролята на парламента и на президентската институция.

Тези въпроси трябва да се решават не от моментни ситуации кой изпълнява властта и стои в дадена институция.

Принципната ни позиция е, че трябва махалото да се върне към парламента по отношение на всички тези институции.

Доц. Стойчо Стойчев, политолог, пред “Труд news”: Изнервен е, защото мнозинството може да го отстрани

Президентът в момента е загубил всякаква тежест, лети свободно из облаците от яд, защото беше забравил какво е да имаш срещу себе си едно мотивирано, сплотено и мобилизирано парламентарно мнозинство.

И всякакви истерии на Костадин Костадинов, на Корнелия Нинова и на президента, че това не може-онова не може, са абсолютно безпредметни, защото ние живеем в парламентарна република. И Гешев не можеше да се махне – махнаха го за два дена.

Конституцията не можеше да се промени – ще я променят. Ако трябва, ще премахнат и президента, той за това е толкова изнервен, защото вижда как стават тези неща, когато имаш такова мнозинство.

Цветанка Андреева, политолог, пред “Труд news”: Радев обезсмисли президентската институция

Според мен всичко минава през правомощията му в изпълнителната власт, те са безкрайно безконтролни. Той може да управлява при липсата на парламент и с това спекулира, като назначи шефовете на службите, първо – нямайки парламентарна подкрепа, и второ – нямайки коректив.

Като няма действащ парламент, няма кой да следи властта. Затова според мен всичко опира или до премахване на институцията служебно правителство, или до абсолютното орязване на правомощията на този кабинет.

Според мен политическата ситуация е такава, че е много сложно да се стигне до импийчмънт на президента. Не че ще липсват гласове, но може би това ще направи ситуацията още по-патова.

Ще му отредят ролята, която той търси. Той знае, че това му е втори и последен мандат, не може да промени конституцията и търси политическа власт и политическо влияние.

Ако сега го махнат от институцията, той ще получи власт над електората на БСП и над хората на Костадинов.

С нежеланието си да свика КСНС той абсолютно обезсмисли президентската институция до такава степен, че я направи неработеща.

На Шипка каза, че не иска да свика КСНС, но преди година и нещо каза, че не може да го свика, защото не се разбирал с партиите. Той не може да бъде това консенсусно поле и в този смисъл институцията “президент” не работи за държавата, а за частния му политически проект.

Димитър Вацов, професор по философия и социология в НБУ: Радев атакува парламентарната демокрация

Президентът Румен Радев атакува практически всички партии. Единствените, които не е атакувал, са “Възраждане”. Той започва да става все по-радикален популист и атакува политическата система като цяло, тоест атакува парламентарната демокрация, която винаги е партийна.

Радев блокира възможността за диалог, поставяйки се в мета позиция над партийните лидери. Докато продължава да се опитва да застава в позицията на цар, който може еднолично да представлява народната воля, диалог очевидно няма да има.

Зад говоренето за всенародно движение се опипва почвата за някакъв тип политически проект като това става чрез въвеждането на много остър език на изключването на безродниците, на доносниците – език, много характерен за отминали тоталитарни режими. Радев все по-често и по-драматично използва клишетата на този език.