Голяма новина за еврото! Сиркаров посочи реалистичния вариант

Министърът на финансите Асен Василев представи проект на бюджет за 2023 г. с 3% дефицит, значително повишение на приходите и свиване на разходите спрямо варианта на служебното правителство. На въпроси доколко реалистичен е бюджетът, ще бъдат ли изпълнени планираните приходи и ще покрием ли критериите за влизане в еврозоната от началото на 2025 г., отговаря икономистът Владимир Сиркаров пред „Труд“.

– Г-н Сиркаров, от Министерство на финансите предлагат хората да не плащат в ресторант, ако не получат касова бележка, а заплатите във фирми с над 50 души персонали и в ресторантите да се дават само по банков път. Това ще доведе ли до ръст на приходите в бюджета?

– Първата мярка е доста любопитна. Тя се отнася за ресторантьорски и кетъринг услуги. Ако на клиент не му бъде предоставена касова бележка от доставчик от тези браншове, може да не си заплати предоставените услуги. Мотивът за въвеждането на тази мярка е изсветляване на сивата икономика.

Съмнявам се, че това може да се постигне, още по-малко да очакваме фискални позитиви. Мярката за изплащане на трудови възнаграждения само по банков път обхваща работодатели с 50 или повече наети лица, както и от работодатели, извършващи ресторантьорски и кетъринг услуги.

Мотивите са „изсветляване на възнагражденията, подобряване на контрола и ограничаване на заобикалянето на данъчните и осигурителни правила“. Не мисля, че подобна мярка ще затрудни коректните работодатели, защото фирми с над 50 наети лица е съвсем логично да плащат възнагражденията по банков път.

– Министърът на финансите Асен Василев представи основни параметри от бюджет с 3% дефицит, като залага на значително повишение на приходите на НАП и Агенция „Митници“ спрямо варианта на бюджет на служебното правителство. Смятате ли, че това е реалистично?

– Няма сериозни изненади в бюджетните разчети и начина за постигне на 3% бюджетен дефицит. Най-големият риск се крие в залагането на много оптимистична прогноза за икономическия растеж до края на годината, което влияе и върху оптимистичен фискален ефект за приходната част на бюджета.

Прогнозата от 1,8% реален ръст на БВП за 2023 г. може да кажем, че е възможно най-оптимистичният сценарий, в сравнение с прогнозите на ЕК (1,5%), ЕБВР (1,3%) и БНБ (1,0%). В своята актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. Министерството на финансите дава информация за оценките на международни организации и рейтингови агенции за икономическите и финансови перспективи на България, освен тази на ЕК.

Така, например, „Fitch Ratings оценяват растежа на БВП за тази година да се забави до 1,3%“, „От S&P Global Ratings очакват растежът на БВП на България да отслабне значително през следващите месеци… S&P Global Ratings прогнозират реален растеж през 2023 г. по-нисък от 1%“, „В публикувания през месец април 2023 г. икономически преглед на световната икономика МВФ понижи оценката си за икономическия ръст на България през 2023 г. до 1,4%“.

Това не означава, че подобна икономическа прогноза не може да стане факт. Тя е в рамките на допустимото, но просто се върви по възможно най-оптимистичния сценарий. Това означава и по-голям риск от евентуални проблеми в приходната част.

Когато говорим за заложените приходи, те са силно завишени до края на годината. Данъчно-осигурителните приходи по консолидираната фискална програма в проекта за бюджет 2023 трябва да достигнат 53,166 млрд. лв., което е ръст от 13,64% спрямо реализираните данъчно-осигурителни приходи от предварителния отчет за 2022 г.

С оглед на икономическото забавяне на страните от ЕС, политиката на ЕЦБ за затягане на паричното предлагане, продължаващата война в Украйна и т. н., подобни прогнозни приходи са силно завишени, без да виждаме достатъчно солидни аргументи зад тях. В средносрочен план Министерството на финансите очаква формирането на дефицит в размер на 3% от БВП за 2023 г., 3% за 2024 г. и 3,6% от БВП за 2025 г.

Проблемът тук е, че дефицитното харчене става хронично. Всъщност за 2023 г. изобщо не трябва да говорим за бюджетни дефицити. Макроикономическата картина в България е стабилна и макар да се усещат симптоми на икономическо охлаждане, имаме положителен икономически растеж, ниски нива на безработица и все още висока инфлация.

В подобна ситуация, правителствата трябва да подкрепят паричното затягане от ЕЦБ с фискално свиване. Нуждата от паралелни действия между паричната и фискалната политики се акцентира и в годишния доклад на Банката за международни разплащания (BIS). В него четем, че запазването на финансовата стабилност може да се постигне само чрез внимателни и синхронизирани действия между ЕЦБ и правителствата в еврозоната. Това означава, че поддържането на високи лихвени проценти по основните лихви трябва да е съпроводено с балансирана бюджетна политика от страна на правителствата. Дефицитното бюджетно харчене е крайно контрапродуктивно.

– В подготвения проект на бюджет е предвидено съкращаване на разходите за издръжка в администрацията с 1,4 млрд. лв. Възможно ли е това при положение, че не е предвидена никаква реформа в администрацията?

– Второто най-сериозно перо в намаляването на разходите е редуциране на 1,4 млрд. лв. от разходите за издръжка. Това се е направило след задълбочен преглед на отпадналите нужди от разпоредителите на бюджет. Подобно действие е възможно и очаквано, защото тук имахме доста сериозно завишаване от страна на служебното правителство.

Със сигурност обаче темата за административната реформа остава на масата. Намаляването на държавната администрацията беше и остава приоритет за финансовия министър Асен Василев, но все още остава само на думи. Да, трудно е осъществяването на подобни планове, но дано през 2024 г. да се направят стъпки в тази посока.

– В проекта на бюджет е предвидено свиване на инвестиционната програма спрямо проекта на служебното правителство с 1,9 млрд. лв., но капиталовите разходи пак са значителни – 8,2 млрд. лв. Реално ли е те да бъдат похарчени до края на годината?

– Очаквано най-сериозното разходно поле, което се редуцира, е капиталовата програма. Капиталовите разходи намаляват с 1,9 млрд. лв., но остават на рекордното ниво от общо 8,2 млрд. лв. По-коректно е да се каже, че Министерството на финансите прецизира инвестиционната дейност на база жизнен цикъл на проектите и измества част от очакваните разплащания през 2024 г.

Това изместване не е продиктувано от действия на самото Министерство на финансите, а от процедурите, които трябва да се преминат за завършване на проектите. Запазване на голяма част от обема на капиталовата програма от една страна е положително, защото публичните инвестиции ще имат положително влияние върху растежа, но съществува и тезата, че те може да се ползват като евентуален буфер, при възникнали проблеми с приходите към края на годината.

Все пак, голямо „пипане“ на капиталовите разходи не е възможно, защото те са свързани, както с европейски средства, така и с важни разходи за поддръжката на пътната инфраструктура, ВиК системата и др.

– Министърът на финансите е планирал до края на годината да получим следващия транш на парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Смятате ли, че това ще стане?

– Възможно е, стига да се преминат всички процедури успешно. Имаме да свършим доста работа, а и не трябва да забравяме, че тече процедура по ревизия на НПВУ, особено по линия на REPowerEU. В последствие трябва да получим одобрение от Съвета на Европейския съюз и чак тогава да получим втория транш от 1,416 млрд. лв. В целия този процес може да има забавяния и промени в стойността на траншовете.

Важно е да се каже, че този втори транш по НПВУ няма влияние върху разчетения дефицит от 3% на начислена основа. Ако получим парите в рамките на тази година, то дефицитът ще се понижи, но на касова основа, т. е. дефицитът на начислена основа няма да се повлияе от това плащане.

– Правилно ли е решението на Министерски съвет в бюджета да бъдат дадени като дивидент 100 процента от печалбите на държавните предприятия?

– Предложението да се разпредели 100% дивидент в полза на държавата от държавните дружества и предприятия определено е противоречива.

От една страна, това е практически трудно приложима мярка, защото в много случаи част от печалбата се използва за инвестиции още през текущата година.

От друга страна, предприятията имат нужда от реинвестиции на част от своите печалби, по много различни линии – обновяване на капиталова база, нови мощности, развойна дейност, покриване на корпоративен дълг и т. н. „Обезкървяването“ на едно държавно предприятие е рискова политика, която може да доведе до финансови проблеми, които ще наложат разходването на по-голям публичен ресурс в бъдеще.

От друга страна, поставянето на всички държавни дружества и предприятия под общ знаменател, т. е. под общ процент за разпределяне на дивидента към държавата, е по-лесният, но и по-неефективният метод. Индивидуалният подход е по-сложен и труден за реализиране, макар че в случая говорим основно за няколко дружества.

– От 1 юли се връща стандартната ставка на ДДС за парното и газа, което ще доведе до рекордно високи сметки за отопление през следващата зима. Смятате ли, че това е правилно решение?

– Не смятам, че връщането на намалените ставки на ДДС от 9% на 20% за природния газ и централното отопление ще доведе до рекордни сметки за отопление през следващата зима. С оглед на нормализирането на цените на международните пазари по-вероятно е да не видим съществени промени в крайните цени.

Разбира се, тук говорим за много фактори, които влияят и е трудно да се правят прогнози. Все пак, тези намаления на ДДС изначално бяха заложени като такива с временен характер.

– Министърът на финансите каза, че по-ниските ставки на ДДС за ресторанти и спортни съоръжения ще останат до края на годината. Това добро решение ли е в настоящата ситуация?

– Очакванията бяха всички намалени ставки на ДДС да се върнат на нивата от 20%, защото имат временен характер, а и очевадно Министерството на финансите търси допълнителни бюджетни приходи. Удължаването на действието на останалите намалени ДДС ставки, до края на годината, не е лошо решение.

Аргументите на Асен Василев са коректни, защото наистина промяна в данъчното облагане, в средата на годината, внася сериозен стрес за фирмите в съответните сектори. За НАП също е по-добре да имат повече време за настройване на оперативната работа спрямо подобни изменения.

– Пенсиите ще бъдат увеличени с 12% от 1 юли, но не и заплатите в администрацията. Това справедливо ли е?

– Всъщност виждаме увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които останаха без подобно покачване миналата година и 15% повишение за общинската администрация. По линия на цялостната социална политика на финансовия министър, моята критика е в обратната посока – че прекалено много се раздуха тези разходи, без солидно финансово обезпечаване.

– Дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване нараства всяка година заедно с вдигането на пенсиите. Смятате ли, че трябва да бъдат увеличени социалните осигуровки?

– Не, категорично това би било грешка. Данъчно-осигурителната тежест е достатъчно висока, за да се повишава допълнително.

– Новото правителство също не прави нищо срещу инфлацията, а тя продължава да е доста висока. Необходими ли са някакви специални мерки?

– Специфични мерки, като тези от служебния кабинет, не трябва да се предлагат и налагат. Те само вредят, създавайки още по-големи икономически дисбаланси. По време на висока инфлация и относително стабилна макроикономическа среда, най-правилното действие от страна на едно правителство е затягане на фискалната политика, т. е. липсата да бюджетен дефицит.

По този начин няма да има нужда от теглене на нов държавния дълг. При нарастване на дълга, особено от външните пазари, се генерира допълнителна инфлация на локално ниво, защото директно се увеличава паричното предлагане в националната икономика.

– Смятате ли, че ще покрием критерия за инфлацията и ще можем да влезем в еврозоната от началото на 2025 г.?

– Не съм оптимист за началото на 2025 г. По-скоро смятам, че реалистичен вариант е началото на 2026 г. Устойчивото понижаване на инфлацията изисква време и зависи от много фактори, повечето от които външни. Позитивно е, че най-накрая имаме дефлация на месечна база – към месец май НСИ отчита спад от -0,1% спрямо април и годишен темп на инфлация от 10,1% спрямо май 2022 г.

При хармонизирания индекс на потребителските цени за май 2023 г. месечната инфлация е -0,2% спрямо предходния месец. Годишният темп намалява на 8,6%. Тенденцията е положителна, но трябва да се ускори, за да може да влезем в рамките на инфлационния критерии, дори и при възползване от модифицирания вариант, по примера на Хърватия.

– Какъв ще бъде ефектът от евентуално паралелно въвеждане на еврото и даване на възможност да плащаме едновременно с евро и с левове, за което от Министерство на финансите разговарят с ЕЦБ?

– Темата, която коментира Асен Василев, беше свързана с възможност за изплащане на трудови възнаграждения и извършването на сделки от физически лица в евро.

Към момента нямаме достатъчно информация, за да може да направим задълбочени изводи, а и подобни решения трябва да са получили одобрение от ЕЦБ. Подобно одобрение ми се струва малко вероятно.