Ексклузивно! ИСА с неочакван анализ за България

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец март 2023 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПЕТИТЕ ИЗБОРИ: ДИАЛОГЪТ СТАВА НЕИЗБЕЖЕН

ГЕРБ СПЕЧЕЛИ БИТКАТА ЗА ПЪРВОТО МЯСТО
С ЛИДЕРОЦЕНТРИЧНА КАМПАНИЯ

СЪСТАВЯНЕТО НА РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО –
ЖЕЛАНО, НО ТРУДНО ПОСТИЖИМО

„ВЪЗРАЖДАНЕ“ СЕ ВКЛИНИ МЕЖДУ
СИСТЕМНИТЕ ПАРТИИ

ИТН С РЕВАНШ, ВЛИЗА В ПАРЛАМЕНТА

ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА СЕ ОБРЪЩА СРЕЩУ ПРЕЗИДЕНТА

ЗАДАВА ЛИ СЕ НОВА АНТАНТА В ЕВРОПА?

Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози:

Интригата за резултатите от парламентарните избори на 2 април се запази до последния момент.

Вариантите за редовно правителство се заключиха между голяма коалиция – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с експертен профил или съюз между системните партии.

Голяма коалиция ще бъде голяма изненада, а коалиция между системните партии може да бъде обяснена като голям компромис.

Ключова роля ще има външният фактор.
Новите моменти:
– мотивация за съставянето на правителство са амбициите на президента и конфликтите му с водещите партии;
– ръстът в подкрепата за евроскептичната „Възраждане“. Трендът нагоре е отчетлив и не може да бъде пренебрегнат в хода на преговорите.

Безплодните усилия за съставяне на редовно правителство, съчетани с висока инфлация в България и с война близо до нас, настървяват гражданите срещу целия елит, а „Възраждане“ успя да извади себе си пред скоби.

Сметките за местните избори влияят върху готовността за коалиции.
При вариант ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ негативите ще понесе втората формация и ще загуби електорална енергия в опита да щурмува София през есента.

При теоретично възможната коалиция с ДПС и БСП рискът е, че партията на Борисов може да се загуби позиции преди регионалния вот.
Диалогът обаче става неизбежен.

Преди гласуването лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че най-добрият вариант е да се направи правителство между първите две партии, защото това гарантира стабилност на управлението.
Борисов заговори за компромиси, като посочи, че партията иска той да е премиер, но е настроен „компромисно“.

Опитите ПП и ДБ да бъдат разделени продължават.

След поредица от избори, след възход и залез на редица формации, прозападно настроените избиратели трайно са се ориентирали към сравнително новата ПП.

Коалицията ГЕРБ-СДС заложи на носталгията по стабилността и направи лидероцентрична кампания.
Партията на Борисов бе по-мобилизирана, много добре организирана и проведе класическа кампания с акцент върху лидера, който обиколи цялата страна. Резултатът от активността на Борисов е, че партията му е първа сила в почти всички области, тоест навсякъде където той агитира. Изключенията са София, Пловдив, Русе, където спечелиха ПП-ДБ.

Около ПП и ДБ също се оформи кръг от мотивирани привърженици.
Но и двете коалиции – по различни причини, нямат голям потенциал за мобилизиране на периферия.

Съюзяването между ПП и ДБ не доведе до синергия. Нещо повече – по-малко депутати от общия брой, който имаха в 48-то Народно събрание е голямо поражение.

Ключът към кабинет е в основателните опасения на ПП и ДБ, че могат да загубят симпатизанти, ако склонят на коалиция с партията на Борисов, независимо как тя ще бъде обяснена.

Редовно правителство с политически фигури от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ изглежда изключена.

Извън интригата кой ще получи правото на първия ход в политическата игра за редовно правителство се очертаха тенденции, чиито анализ ще влезе в сметките и ще влияя върху преговорите за мнозинство.

Най-ясната тенденция е за ръст за евроскептичната „Възраждане“. Партията на Костадин Костадинов се превърна в своеобразния хит на изборната нощ. Влиянието й все още не може да преобърне (гео)политическия релеф на България, но тенденцията подкрепата за нея да расте може да е катализатор за обединение около приемлива формула за кабинет. Нови избори след пореден провал ще засилят протестния вот, а евроскептичната „Възраждане“ е негов основен носител.

Експлоатацията на базисни негативни емоции надхвърли мярката в предизборния месец.

Обективни фактори за страхове има: инфлация, риск от рецесия, фалит на международни банки, война без да се очертава перспектива за нейния край и т.н. Субективните фактори обаче умело ги надградиха в опит да моделират електоралните нагласи: финансова дестабилизация, фалит на държавата, въвличане във войната и изпращане на жива сила.

Самата кампания като цяло представляваше война между политическите сили, а не дебат с излагане на аргументи.

В мътната реторика се избистри само едно неструктурирано масово желание: „да седнат и да се разберат“.

Избирателите демонстрираха умора, апатия и нежелание да участват и да следят предизборните кампании на партиите. Това поражда ефекта, че посланията и изявите (в ефир или при срещи на живо) стават все по-радикални, за да привлекат внимание. Популизмът и шоуелементите бележат разцвет.

Предизборната коалиция между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ бе новият елемент, който внесе интригата в петите за последните две години парламентарни избори.

Запазването на първоначалните позиции и липсата на отчетлива динамика сочи категорично, че политическите сили водиха кампания, насочена към твърдите им ядра, а не към периферията.
Нямаше позитивни послания, които да вдигнат вълна.

Никой не рискува. Действията и реториката бяха предпазливи, без резки движения, за да бъде спечелено сигурното.

Интересните моменти, които задвижиха кампанията, дойдоха отвън – докладите на Държавния департамент и на финансовото министерство със стряскащи рискове, пресконференцията на главния прокурор, бомбени заплахи и др.

Във време на предизборна надпревара всяко събитие има потенциал да коригира нагласите. Но в същото време трябва да се знае, че и всяко събитие може да бъде неглижирано под предлог, че е предизборно. Според ИСА точно този ефект се получи през последния месец.

Очакванията, че след серията от безрезултатни усилия джакпотът ще отиде при президентската институция, може да се окажат излъгани.

Признаците за ерозия в доверието към служебната власт, упражнявана твърде дълго от държавния глава вече са налице: конфликти с медии, протести, нервност, засилване на нападателния тон към критиците.

Политическата криза, от която президентската институция се опитва да се дистанцира, се обръща срещу нея.

Очертават се контурите на властолюбие, тъй като ударите на Радев към партийната система ритмично продължават.

Разграничението между президентската институция и партиите ескалира, като на политическите сили се вменява цялата вина за случващото се. Реално президентската институция прави разделение между „добри“ и „лоши“, като се подразбира, че тя е от страната на „добрите“.

Президентът е важна част от политическия елит и опитите да се дистанцира от елита или да пренебрегне отговорността си за стабилизиране на системата могат да му донесат единствено негативи.

Радев загуби авторитета си сред партиите. Това е пряк резултат от войната с тези политически сили и лидери, които го подкрепиха за втория му мандат.

Ако политическата криза премине в икономическа, бъдеще в политиката за Радев няма, независимо от опитите рискът от финансова дестабилизация да се прехвърли (предизборно) на последното редовно правителство.

С идеята за президентска република изглежда приключено.
Темата може да продължи да се върти, но противниците й, които са мнозинство, вече имат и силни аргументи.

Във вътрешен план управленията на Радев ще се запомнят с намесата в предизборната кампания и кадровата чистка, която дестабилизира администрацията. Във външен – с позиции, които поставят България в изолация от нейните партньори – ЕС и НАТО.

Въпреки че управлява рекордно дълго за едно служебно правителство, кабинетите на Гълъб Донев не могат да извадят пред обществото нито един голям успех.

Нещо повече – служебната власт започва да се преживява като жертва на несправедливи от нейна гледна точка обвинения.

Белязана от остра и продължителна политическа криза, ситуацията се насити с още тревожност, която вече засяга финансовата стабилност на страна, преживяла в средата на 90-те хиперинлафция и протести. Реанимираха се страхове в обществото, провокирани от сериозен източник на информация – финансовото министерство.

Българската икономика показва значителна резистентност към политическата нестабилност в страната. Най-интересното е, че икономиката расте, въпреки хаоса в международната икономика.

Намаляването на цените на енергоносителите на международните пазари би трябвало да окаже благоприятно влияние върху намаляването на цените в България, но този ефект не е пропорционален, а и се ограничава от пазарните деформации на вътрешния пазар.

Правителството продължи да опитва различни мерки за справяне с инфлацията, включително екзотични опити за контролиране и тавани на цени и търговски отстъпки – мерки, които отдавна са доказали своята вреда в българската стопанска история. Най-накрая обаче се активизираха почти закърнели контролни функции на базови органи на пазарната икономика – Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и други. Тази кампанийност в действията сигнализира за тяхната неефективност и поставя този проблем напред в дневния ред на партиите в следващия парламент.