Connect with us

(О)позиция

Андролова поля със студена вода Киро и Асен, срина ги! Наистина ли от там са домъкнали машините!?

Published

on

Изцяло машинно гласуване е ограничена практика в много малко държави, тъй като частичното или цялостно прилагане на машините се сблъсква с пробиви в сигурността. Така започна седмичния си коментар журналистката Калина Андролова в ефира на БНР. 

Ето какво още казва тя по темата за машинното гласуване и промените в Изборния кодекс:

Силните крясъци на ПП, че връщането на хартиената бюлетина е крачка назад не отговарят на фактите. Никъде в Европа няма само машинно гласуване. Икономически добре развити държави внимателно тестваха през изминалите две десетилетия машинното гласуване и се отказаха от него. 

Машините у нас не са напредък, а закъснял обществен опит. За последните две години България беше подхлъзната няколко пъти по съществени теми. Изобщо, оказва се, че политическият ни елит е податлив на натиск и е много лесен за манипулация.

Advertisement

Машините дойдоха в България след цветна революция, а с машините се появиха и ПП, една бухалка, управлявана отвън за хаотизиране на пространството и решаване на чужди стратегически задачи, които не съвпадат напълно с националния ни интерес. 

Машините не премахват купения и корпоративния вот, защото генезисът на тези практики е извън изборните секции. Вместо това машините внасят допълнителна възможност за манипулиране на изборите.

Този начин е по-перфиден и по-невидим от хартиените манипулации. Само няколко процента променен вот са достатъчни, за да изкривят съществено изборните резултати и да се осигури контрол върху политическата архитектура в държавата.

Разузнавателните служби и службите по сигурността в две от водещите европейски държави – Германия и Франция, дават своята оценка, че електронният вот, включително машините не са надеждни и могат да бъдат компрометирани. 

През 2009 г. Конституционният съд в Германия постановява, че ползването на машини противоречи на Конституцията, защото е непрозрачно и непроверимо от обикновените граждани. Колкото до Франция, там машини се ползват частично от 2002 г. в продължение на години, но винаги паралелно с хартиено гласуване.

Advertisement

Наблюдения на френския отдел за сигурност на информационните системи показват, че около 30% от секциите за електронно гласуване отчитат разлика между положените подписи на избирателите и броя на регистрираните гласове с машините. Някои френски политици наричат машините „машини за измама“.

Интересен е случаят в Нидерландия. През 2006 г. една група от експерти, която изразява масовата съпротива в обществото срещу машинното гласуване, демонстрира в телевизионен ефир как могат да бъдат манипулирани машините за пет минути.

В резултат се създават две комисии, които докладват, че трябва да се върне хартията. Една от критичните забележки в докладите на комисиите е, че холандските служители по изборния процес и проверките на сигурността не са били технически подготвени и са били прекалено зависими от външни участници, основно от доставчиците на технологията. 

(Това вчера в парламента у нас заяви и бившият министър на електронното управление Божидар Божанов, като подчерта, че досега се е разчитало на външна компетентност). Да де, но ние вече проведохме избори, от които възникна формацията ПП. Кой какво не е знаел са подробности. 

Друга критична забележка на комисиите в Нидерландия е, че правителството не е реагирало на признаци, които будят безпокойство, например, както при нас се изписа „Дневникът е подправен“, и че използваните машини не са достатъчно проверими.

Advertisement

Нашите машини проверими ли са? Има идея всички партии да имат достъп до одит на машините. Ще дам пример с Бразилия, където има машинно гласуване от 1996 г. 

В Бразилия се извършват много дейности за проверка на машините, включително в самия ден на вота на случаен принцип се избират машини за пробно гласуване.

От бразилската служба по изборите, аналогична на нашата ЦИК, казват, че софтуерът на машините преминава през няколко тестa, един от които е с експерти и външни IT специалисти, които правят опити да нарушат сигурността на машините, доказвайки по този начин, че това е невъзможно.

Преди изборите и самите партии имат достъп до софтуера на машините. Въпреки всичко това президентът Болсонаро, който онзи ден загуби изборите от Лула да Силва, от години твърди, че машините в цяла Бразилия са отворени за измами, че не могат да се одитират. И че системата е напълно уязвима.

Най-често се дава за пример Белгия, която от 1991 г. провежда различни тестове за електронно гласуване. Белгия представлява уникално теренно проучване, естествен експеримент с различни устройства, за всички видове избори.

Advertisement

Една част от Белгия гласува електронно, а друга – с хартия, което позволява сравнение. Анализите показват, че избирателната активност е по-ниска в кантони, използващи машини, в сравнение с кантони с хартиено гласуване.

Хартията обаче дава повече невалидни гласове.

Машинното гласуване в Белгия никога не е било безпроблемно. През 2000 г. местните избори в една от общините на Брюксел са оспорвани във всички налични белгийски съдилища. През 2003 г. кандидат получава анормално повече от 4000 допълнителни гласа.

През 2014 г. програмна грешка губи гласовете на 2250 избиратели. След този случай политическите лидери в Брюксел и Валония обявяват, че искат връщане към хартиено гласуване.

Независимо от това немскоезичните, които са твърде малко, брюкселските и някои фламандски общини продължават да търсят варианти за подобряване на сигурността на машинното гласуване.

Advertisement

А когато в тази посока се въвежда хартиена разпечатка на вота, се оказа, че сравняването на електронния и хартиения резултат парадоксално, но не съвпадат в нито един район. 

Това е преди десетина години. Сега има друга интересна ситуация. Белгия пробва машините на Smartmatic, които у нас работят със „Сиела“. Това е американска фирма от Флорида, която отначало разработва софтуер за сигурно банкиране, но се специализира и в областта на технологиите за гласуване.

Smartmatic са осигурили машини на повече от 30 държави по света, убеждавайки ги, че софтуерът е с нулев пробив в сигурността. Smartmatic е доставчик на Министерството на отбраната на САЩ и член на Съвета по вътрешна сигурност на САЩ в сектора на изборните технологии, дори е основател на този сектор.

Звучи като респектираща компетентност и заедно с това изяснява въпроса как и защо се случиха машините в България. Няма изборна процедура, която не може да бъде пробита.

Има власт, която не може да се справя. Такава власт търси външна подкрепа за решаване на вътрешни проблеми, като съзнателно или от невежество споделя част от държавния властови ресурс с външен фактор. 

Advertisement

Advertisement

Намерете ни във Facebook

Най-четени