Руският петролен титан „Лукойл“ вижда края на царуването си у нас

Най-голямата руска частна петролна компания „Лукойл“ хвърля огромна икономическа и политическа сянка върху България, но привилегированото положение на енергийния гигант в балканската страна е все по-застрашено, пише европейското издание на сп. „Политико“.

Това се дължи на факта, че дерогацията от петролните санкции на ЕС, с която се ползва българският клон на компанията, изтича в края на следващата година, с което се прекратява уникалната и много печеливша позиция на компанията да снабдява със собствен евтин суров петрол разрастващата се рафинерия „Нефтохим“ в черноморския пристанищен град Бургас.

„Бъдещето на рафинерията ще бъде история на упадък“, казва Виктор Катона, водещ анализатор на суров петрол в компанията за пазарни анализи Kpler.

„Ако дейността на рафинерията бъде застрашена, правителството е готово да я поеме, ако е необходимо“, заяви българският министър на отбраната Тодор Тагарев пред „Политико“ през юни. „Това е въпрос, който може да бъде решен.“

Балкански гигант

По данни на Kpler „Лукойл“ внася 3 милиона барела руски петрол месечно, което прави България четвъртия по големина купувач на суров петрол от Москва в света след Индия, Китай и Турция. „Нефтохим“, чиито внушителни комини се виждат от 10 километра, осигурява 80% от нуждите на България от дизел и бензин, и представлява една десета от БВП на страната.

„Рафинерията е много важна, защото е най-големият осигурител на работни места и дава най-добрите заплати в региона“, казва кметът на Бургас Димитър Николов. Заедно с намиращия се наблизо терминал за внос на петрол „Росенец“ в съоръженията работят 5000 души.

„За мен като кмет е важно рафинерията да функционира, защото тя е част от икономическата сигурност на града“, сподели той и добави, че затварянето ѝ би било немислимо.

Този икономически и енергиен отпечатък означава политическо влияние.

„В България има коалиция „Лукойл“, която се формира веднага след началото на всеки парламент“, казва Делян Добрев, председател на енергийната комисия в българския парламент, който ръководи усилията за ограничаване на „Лукойл“. През последната година той е внесъл 18 предложения за ограничаване на влиянието на компанията, но повечето от тях са останали без резултат.

„Лукойл“ успява да превърне икономическия си отпечатък в огромно политическо влияние, като финансира медии и партии“, смята Мартин Владимиров, експерт в Центъра за изследване на демокрацията. „Влиянието му върху българския политически и икономически елит е огромно.“

„Това влияние е толкова голямо, отчасти защото българската държава не е в състояние да се справи с кризата при евентуално внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия“, твърди Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, който сега работи като анализатор.

„В миналото Лукойл е разчитал на подкрепата на местни проруски медии, както и на политици, на които оказва влияние чрез местни посредници, като например купувачи на горива на едро“, добавя Василев.

В отговор на обвиненията базираната в Москва фирма посочва пред „Политико“ неотдавнашно си изявление, в което отрича всякакви обвинения в политическа ангажираност.

Усилия за лобиране

Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините страната да лобира усилено за освобождаване от санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол – усилие, подкрепено от целия политически спектър, включително от премиера Кирил Петков.