Обединението на ПП-ДБ доведе до.. мижав интерес

Обединението на „добрите сили“ между ПП-ДБ и още няколко присъдружни партии не успяха да повишат резултата си от предните избори. С цел да спечелят първото място на предсрочния вот, коалицята на Христо Иванов и Кирил Петков, с няколко партии-джуджета не само не вдигнаха, но и понижиха резултата си. Така на практита „добрите сили“ не успяха да надминат ГЕРБ и както прокламираше Кирил Петков да спечелят минимум 30% на тези избори. Не само, че не ги взеха, но и няма победител.

Ето и част от мненията в социалната мрежа:

Иван Бакалов

В предишния парламент ПП+ДБ имаха 73 депутати срещу 67 за ГЕРБ, тоест 6 повече.

Сега ще имат (прогнозни данни) най-много 71 депутати, с 2 повече от ГЕРБ.

Извод: явяването заедно понижи резултата им.

Писах го, казвах го, отричаха, не съм бил прав, спореха, дори ме ругаеха.

Имаше избиратели на ПП, които в никакъв случай не искат да гласуват за ДБ и ДСБ. Има десебисти, които в никакъв случай не искат да гласуват за ПП.

Ясно и просто. Сега могат да се преброят. Дори ПП ако направи сметка, сега ще има по-малко депутати от предишния парламент, в който имаше 53.

И могат да благодарят на оня с чука, който нападна паметника и на истериците от ДБ, които раздухаха кампания от това.

Борислав Цеков

Няколко предварителни извода от изборния ден:

Първо, избирателите отново не дадоха мандат за реализация на тази или онази партийна програма. Дадоха мандат за правителство на широка обществена и парламентарна основа. Дадоха мандат за преговори и диалог.

Второ, съвсем очаквано за пореден път за изминалите 30 години демокрация българските граждани с внушително мнозинство от повече от 80 процента от гласувалите се произнесоха категорично в полза на принадлежността на България към Свободния свят. Прокремълските среди, които искат да завлачат България в прахоляците на евразийските деспотско-тирански режими, останаха на своя естествен таван, който се движи около 15 процента. Преди тази ниша беше запълвана от „Атака“, сега е ред на „Възраждане“. Този естествен таван винаги е отреждал на този тип формации съпътстваща, малцинствена роля. С откритата си подкрепа за руската агресия срещу Украйна “Възраждане“ си отрежда и ролята на остракирано малцинство, което няма място нито във, нито близо до властта.

Трето, приличното представяне на БСП в сравнение с предходния вот и тоталния провал на т.нар. вътрешна опозиция, която сформира „Левицата“, слагат точка на досегашния разговор в лявото пространство. Нинова ги надигра, а левите избиратели, колкото и да са разочаровани или деморализирани, не припознаха претенцията на „Левицата“ да ги представлява. Оцеляването на БСП се дължи отчасти на хартиената бюлетина. Докато анихилирането на вътрешната опозиция е резултат от драстичното разминаване между реалностите и измамното самомнение на няколкото дьлгогодишни партийни апаратчици, които нямат реални обществени или експертни достижения вън от партийния апарат, но кой знае защо са си въобразили, че имат някаква самостоятелна тежест извън партийната абревиатура на БСП.

Четвърто, ГЕРБ не само доказа, че е незаобиколим и водещ политически фактор, но и демонстрира най-висок коалиционен капацитет. ПП-ДБ обаче остават в плен на сектантското “ние сами”, за което нямат необходимата обществена подкрепа.