Connect with us

Гербери

Коларова разкри таен ход на ГЕРБ: Случи ли се това…

Published

on

Има 2 фактора, които гарантират по-висока стабилност на кабинета „Денков – Габриел“ в сравнение с кабинета „Петков“. Първо – има баланс между подкрепата за коалиционните партньори, което бе потвърдено от местните избори. Второ – поне за момента нито ПП-ДБ, нито ГЕРБ биха спечелили, ако развалят коалицията и предизвикат парламентарна криза.

Това каза в интервю за „Телеграф“ проф. Румяна Коларова. 

„Преди месец казвахме, че бъдещето на правителството ще зависи от резултатите на местните избори. Виждате, че тези резултати се оказаха балансирани и стабилизираха мнозинството. Ясно е, че ГЕРБ запази предимството си на национално ниво, както е ясно, че ПП получи значимо присъствие в местната власт.

За бъдещето на кабинета е важно и какви ще са резултатите от европейските избори. Ако мнозинството оцелее и след евроизборите, следващият голям въпрос ще е за еврозоната. Убедена съм, че ако не влезем в еврозоната през януари 2025 г., то ГЕРБ ще предизвика предсрочни избори“, добави тя. 

Ето какво каза още проф. Коларова пред „Телеграф“: 

– Проф. Коларова, след местния вот се очакваше успокояване на обстановката, но като че ли отново се изправяме от криза в криза – бюджет, дерогация, протести. В мнозинството дори не могат да се разберат кой да подаде оставка. Доколко може да бъде стабилно такова управление?

– Когато казват, че премиерът Бойко Борисов е управлявал най-дълго, като че ли всички забравят, че през първите години на неговото управление непрекъснато имаше кризи, протести, искания за оставки.

Стабилността на правителството не е в пряка връзка с противоречията между партиите в парламента или с други събития – бедствия, протести и т.н. Критичните ситуации, които се приемат за сътресения, са ежедневие за демократичните правителства. Всъщност силата на демократичното управление е в способността му да преминава през подобни сътресения и резки промени в нагласите на политиците и гражданите, като същевременно запазва целостта си.

– Кое може да се превърне в спънка на това управление?

– Едно правителство може да бъде свалено само когато партиите в него искат да го свалят. Това е особеността на коалиционните правителства. Всяка партия е обречена да губи подкрепа, когато управлява. Но коалиционните правителства оцеляват, когато всяка от съставните партии инкасира по-малка загуба от участието си във властта, отколкото от излизането в опозиция.

Има 2 фактора, които гарантират по-висока стабилност на кабинета „Денков – Габриел“ в сравнение с кабинета „Петков“. Първо – има баланс между подкрепата за коалиционните партньори, което бе потвърдено от местните избори. Второ – поне за момента нито ПП-ДБ, нито ГЕРБ биха спечелили, ако развалят коалицията и предизвикат парламентарна криза.

– Последните дни ГЕРБ подчертава, че подкрепата им не е даденост и е само за 18 месеца. Има обаче и заявки управлението да изкара дори 4 г. Доколко това е реалистично?

– Това са две реални възможности. Коя от тях ще се реализира, зависи от развитието на събитията. Преди месец казвахме, че бъдещето на правителството ще зависи от резултатите на местните избори.

Виждате, че тези резултати се оказаха балансирани и стабилизираха мнозинството. Ясно е, че ГЕРБ запази предимството си на национално ниво, както е ясно, че ПП получи значимо присъствие в местната власт.

За бъдещето на кабинета е важно и какви ще са резултатите от европейските избори. Ако мнозинството оцелее и след евроизборите, следващият голям въпрос ще е за еврозоната. Убедена съм, че ако не влезем в еврозоната през януари 2025 г., то ГЕРБ ще предизвика предсрочни избори.

– Казахте, че е важно как ще функционира правителството. Може ли едно мнозинство да работи добре без подписано споразумение.

– Функционирането е по-трудно, когато няма подписан документ. Липсата на споразумение показва нивото на съгласие. Съгласието между ГЕРБ и ПП е ситуационно и по определени теми. Те са важни и приоритетни, доминират политическия дневен ред.

Дори да има по-голямо, стратегическо съвпадение на програмно ниво, на този етап ПП не иска да го признае. Искат да запазят някакъв вид символична дистанция от ГЕРБ. Макар че в конкретни политики и по много проблеми нямат различия с ГЕРБ, като понякога позициите на ГЕРБ са по-близки до евроатлантическите приоритети, отколкото тези на ПП.

– Липсата на механизъм за решение не създава ли постоянни разминавания? Последният пример е дали вътрешният министър трябва да подаде оставка.

– Точно липсата на коалиционно споразумение им дава свобода на действие. Ако има споразумение, ще има принципни правила, които ще трябва да се спазват. А сега ПП-ДБ могат да реагират според ситуацията.

Ако тя им го позволява, могат да са на диаметрално противоположни позиции с ГЕРБ. Ако обаче не е благоприятна, веднага постигат съгласие. ГЕРБ са много по-стратегически позиционирани от ПП. Имат предварително заложени граници, в които са решили, че е редно да правят компромиси. Всички знаехме, че няма как да се приеме бюджет, ако финансовият министър Асен Василев не направи отстъпки.

Както знаем, няма как да се избере председател на Общинския съвет в София, без ПП да направи отстъпки.

– Как може да се разреши блокажът в СОС и да се стигне до избор на председател?

– Трябва да се направи компромис, който се състои в това Борис Бонев да не е председател на СОС. Докато ПП отказват да го направят, Общинският съвет няма да може да функционира. Няма нищо ново – това вече сме го живели в Народното събрание.

Ясно е, че няма как ПП да искат подкрепа и едновременно с това да настояват Борис Бонев да е шеф. Важно е да се разбере, че това няма да бъде най-голямата отстъпка, която могат да направят. Има много по-важни персонални позиции от председателя на Общинския съвет. Освен това съм убедена, че Борис Бонев въобще не може бъде добър председател – със заявките, които прави, той няма как да постига мнозинства.

Най-добрият председател на СОС би бил Вили Лилков, но той няма нужната тежест зад себе си, за да бъде избран. Въпросът за шеф на СОС е с поне две неизвестни. Първо – трябва да е човек с капацитет. Второ – да е подкрепен от достатъчно стабилен партньор, който да гарантира устойчиво мнозинство. Възможни са три варианта – подкрепа от БСП, подкрепа от „Възраждане“ и подкрепа от ГЕРБ.

Кой от тях ще бъде избран, зависи не само от приоритетите на ПП в София, а и от виждането на ПП за националното правителство. БСП е твърда опозиция в парламента. „Възраждане“ – също. Ако ПП гледат на кабинета „Денков – Габриел“ като на един стратегически избор, който може да бъде и за 4 г., то тогава не виждам каква е логиката да не искат партньорство и в столицата.

Какво значи това? На национално ниво си готов, а на местно – не. „Спаси София“ на Борис Бонев има 8 общински съветници в групата на ПП в СОС. Това, което изглежда като най-голяма пречка – личността на Борис Бонев, може да се окаже най-лесно преодолима, ако отношенията вътре в групата на „Спаси София“ не гарантират на Бонев безрезервна подкрепа за неговата кандидатура.

– Казахте, че Борис Бонев не е подходящ, а Вили Лилков няма нужната тежест зад себе си. Може ли обаче Лилков да бъде компромисен вариант, който ГЕРБ и ПП-ДБ да подкрепят?

– Може. При това така, без стабилна подкрепа зад себе си, Лилков ще е заложник на всяка една от тези партии. Във всеки един момент те могат да решат да го махнат. Това може да се окаже най-рационалното решение. Той е много опитен човек, балансиран, няма користен интерес. Лилков е на възраст, когато ще работи си за авторитета си. Няма да търси скандали и конфликти.

За мен това е най-логичната фигура. Въпросът е как може да бъде договорена въобще, защото зад него има само трима общински съветници от КОД. Ако зад него имаше 8 общински съветници, тогава нещата щяха да са много по-лесни. Но все пак не винаги най-рационалните решение са най-вероятните в политиката.

– А може ли да се стигне до ротация на шефа на СОС, както в момента в парламента?

– Ротационният председател на Общинския съвет е най-лесното решение, защото този компромис вече е преживян и договарян. Това е начин на споделяне на властта, когато всеки иска да е началник.

– Партиите в СОС биха ли рискували да се стигне до нови избори на съветници? Ако до 3 месеца не избере председател на СОС, ще трябва нов вот?

– Не е много сигурно дали може да има нови избори. Професор Милена Стефанова, която е специалист по местно управление, казва, че в закона не пише изрично кой разпуска Общинския съвет, а той не може и да се саморазпусне. Самата процедура не е изяснена. Може би трябва тълкувателно решение на ВАС или промяна в Закона за местната власт.

– Доколко са полезни или опасни плаващите мнозинства? Очевидно в местния парламент в София ще имаме такива.

– Плаващите мнозинства са изключително вредни на местно ниво. В парламента плаващите мнозинства са всъщност управление на малцинството. Но на местно ниво те показват доминиране на корпоративни интереси, т.е. корупционен модел.

Разбира се, че има и още по-лоши варианти – когато има местна бизнес партия. Това означава, че има твърда договореност между всички местни бизнеси и то най-често е да злоупотребяват с публичния ресурс. Доброто решение, когато няма еднопартийно мнозинство, е устойчивата коалиция.

– Какви трябва да са промените в Изборния кодекс, така че да се вдигне доверието в изборния процес? Как гледате на идеите ЦИК да бъде изцяло професионална и да няма партийни квоти?

– Темата за професионализацията на изборната администрация е голяма. ЦИК не само може, но и трябва да бъде политически орган. Достатъчно е да има партиен баланс, така че членовете взаимно да се контролират и да се блокират.

Основно правило при демокрацията е номинирането на хора за управленски позиции винаги да се контролира от партиите. Независимият кандидат, избран без партийна подкрепа, може да обслужва свои или чужди интереси, да направи много бели, а накрая да няма кой да носи отговорност за това. А при партийните номинации избирателите винаги могат и на практика винаги наказват партиите.

Не съм на мнение, че трябва да отпаднат партийните назначение в ЦИК. Професионализацията обаче трябва да се случи във всички други избирателни комисии – СИК, ОИК и РИК. Професионална изборна администрация има в Гърция. Там председателят на дадената СИК или РИК е магистрат. Той трябва да спази закона, иначе ще загуби позицията си и правото да бъде съдия, прокурор или адвокат. Това е голям залог.

Advertisement

Намерете ни във Facebook

Най-четени