„Нека не сме късогледи!“: Каримански с горещ анализ! Излязоха наяве дългове за милиарди

От Фейсбук профила на Любомир Каримански

Осветляване на числа и проценти от държавния бюджет

Много се изговори и изписа за предложения държавен бюджет 2024. Ще се постарая да не повтарям написаното и изговореното от анализаторите до сега, с което съм съгласен.

Бих искал да не се разглежда бюджет 2024 самоцелно, изваден от контекста на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 (АСБП 2024-2026)

Нека не сме късогледи!

Ще се концентрирам върху няколко проблема, които намирам за съществени.

1. В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 са предвидени приходи от дивидентите за държавата при 100% отчисления от държавните дружества (предимно Български енергиен холдинг, вкл. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, „НЕК“ ЕАД, „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, „Мини Марица Изток“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и т.н. ) в размер на 2 916 800 000 лева. Това означава, че инвестиционните програми на тези дружества (вкл. европрограми и Плана за възстановяване и устойчивост) ще бъдат изпълнявани чрез ДЪЛГОВИ финансови инструменти. Тук бих искал да напомня, че за част от проектите по ПВУ е необходимо и собствено финансиране. Тъй като тези дружества са 100 % държавни, формираните от тях заеми, гарантирани от държавата, могат да бъдат квалифицирани като „квази“ държавен дълг. В една от следващите подточки, малко по-долу, ще проследим как влияе това на държавния дълг за същия период 2024-2026.

2. Министърът на финансите планира  държавния дълг да достигне: за 2024 година – 48 930 200 000 лв., за 2025 година – 57 189 100 000 лв. и за 2026 година – 66 540 800 000 лв. Средно на година за периода 2024-2026 година задлъжняването на страната е планирано да е с около 12 000 000 000 лв. Всичко това е отразено в проекта на АСБП 2024-2026. Аргументът, че като процент от БВП сме далеч от изискването за максимален дълг спрямо БВП от 60% (например 2026 г – 28,8 %) е изключително слаб, тъй като виждаме, че се ускорява задлъжнялостта на България, а в същото време производителността на страната не само, че не расте, а тя намалява. Типичен пример за това е унищожаването на преработвателната индустрия на слънчоглед и производството на олио. Именно производителността е тази, чрез която трябва да се развива икономиката, а от там и добавената стойност за държавата, за да може да изплаща дълговете си. Да се върна сега на числата, посочени за заеми за периода 2024-2026 от МФ.

Защо тези числа не са точни?

2.1. В АСБП 2024-2026 министърът на финансите е планирал държавата да издаде гаранции за заемни финансови инструменти за 2024 година в размер на 4 500 000 000 лв. за държавните дружества, както следва: „НЕК“ ЕАД – ПАВЕЦ „Чаира“ за 155 000 000 лева, за „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД – 2 934 560 755 лева за проект „Изграждане на нова ядрена мощност от най- ново поколение на площадка No2 – 7-ми блок“, и за БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за финансиране на проект „Придобиване на подвижен железопътен състав“ в размер 587 000 000 лева. Всички тези първоначални инвестиции са повече от необходими. ИНВЕСТИЦИИ!

Къде е проблема?

Всички те ще се правят със заеми, гарантирани от държавата. Дружествата, които ще сключат заемите са държавни. Ако погледнете отново точка 1, ще видите, че техните дивиденти се отчисляват към държавата на 100 %. Защо не се реинвестират в проектите посочени по-горе, а е необходимо да се заемат средства, с което и самите проекти да се оскъпяват? Лихвите са достатъчно високи! Отговорът е много прост. Министърът на финансите иска да си върже 3% дефицит и в същото време да не се види толкова ясно „квази“ дълга, който може да се натрупа от държавните дружества.

2.2. Сега спокойно може да прибавите към държавния дълг по-горе ( в точка 2) съответните заеми на държавните дружества и да видите с колко ще се увеличи общата стойност на дълга на държавата като цяло. Тук бих добавил и други инвестиционни проекти, които имат отделните дружества извън посочените в т.2.1., като например: Хранилището за сухо съхранение на отработено ядрено гориво (ХССОЯГ) на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.

3. Изключително ми е неприятно за поредна година да констатирам, че природните богатства на държавата са СИЛНО ПОДЦЕНЕНИ. Приходите от концесии в държавния бюджет са едва около 0,11% от БВП. Министърът на финансите бе обещал да се преразгледат концесионните приходи, но не го направи. Предпочете да се фокусира върху приходите от бакшиши и доносничество!