Кеворкян изригна заради случилото се с Дебора: Кирчо Шарлатанинът ли е техния герой? 

Съчувствието към Дебора от Стара Загора отмести почти изцяло вниманието от един важен въпрос: коя е причината за съществуването на хора като нейния „палач“. 

В една страна, в която дискотеката е катедралата на младите, те имат все по-съмнителни взаимоотношения с училището. 
Респектът към образованието е почти заличен. 

Всяка свободно циркулираща мома вече задължително разполага с диплома на икономист или експерт по комуникации. 
Повечето от университетите изобщо не придирят, на кого и как връчват дипломите си. 
Те пък са се превърнали в част от макиажа на тия моми. 

Те поне имат и други умения – ами ордите момци, които всяка година училищата изхвърлят на пътя с етикета „функционално неграмотни“ – с тях какво се случва? 

Не всички, разбира се, посягат към макетното ножче – но по какъв друг начин начесват нащърбеното си его? 
Те никога няма да дочакат подходящия си учител – ако използваме будисткият лаф, че когато ученикът е готов, ще се появи и учителят. 

Година след година научаваме, че близо половината от завършилите средно образование са функционално неграмотни – но крием този факт като срамна болест. 

С такива деца битката е загубена още в училището, те излизат от там с дъха на училищната съблекалня, с нищо друго. 
Сетне обаче някак трябва да преработят комплексите си – и много често това ги отпраща в обятията на Злото.
Трябва да преглътнем срама, че в наши дни, извън всички други беди, които ни сполетяха, се разпадна и вярата в училището. 
Очевидно е, че образователната ни система е съкрушена – сякаш нарочно, за да произвежда младежи, удобни за измамите на Настоящето.  

Тази истина ни я поднесе, през 2019 година, най-авторитетното международно изследване на грамотността PISA: 
47% от българските десетокласници нямат елементарни четивни умения; 
44% са под критичния минимум знания и умения по математика; 
47% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки. 
От PISA ни подсказват, че предстои да бъдем затрупани от развалини, от човешки развалини. 

Когато толкова много от учениците в една система са функционално неграмотни, това означава само едно: образованието постепенно и невидимо Обезумява. 
Това е война срещу самите устои на Разума. 

А едно скорошно проучване на БАН/Института по социология и Института по философия сякаш иска да ни подсети, че всички сме се побъркали: едва 20 процента от младите българи не приемали да се забогатява с мошеничество!? 
Кирчо Шарлатанинът ли е техния герой? 
И, по дяволите, няма ли някакъв по-почтен начин да се стопим и изчезнем нанякъде? 

Тази катастрофа обаче никак не трогва нашите политгадатели – или „гадачи“, както би ги нарекъл Симеон. 
Те си остават взрени в разправиите на незначителни хора, които искат да минават за някакъв политически елит, това ги интересува.    

Не по-малко осъдително е и заплесването на някои медии по „младите“ в политиката, независимо, че те се оказаха съвършено негодни. 

Това си беше ясно от самото начало, но медиите не искаха да преглътнат и това фиаско. 
Предпочитаха да се видиотяват по „харвардските“ курсанти. 

Наричаха „паднали ангели“ някакви мадами от Кирчовата чета и се възторгваха от тях, дори след срамното им фиаско. 
Неграмотност, съчетана със зависимости – това се отнася за немалка част от днешните млади. 
30% от тях до 30 годишната си възраст все още живеят при родителите си и зависят от тях. 

Те мразят миналото на родителите си, смятат ги за неуспели хора, прехвърлят собствените си неудачи върху тях – и така се освобождават, поне мислят, че се освобождават. 

Все пак, те си дават сметка, че изглеждат като неудачници, непоправими при това, в очите на своите Дебори. 
От това прозрение до макетното ножче е само една крачка, не повече. 

Телевизиите сякаш не са наясно с всичко това – те очакват поредния си пир с поредната Дебора. 
А дотогава подхранват комплексите на „палачите“ с предавания като „Ергенът“ – от които става ясно, че всички жени са курветини, а някои от тях не са и с целия си. 

Мразят „Ергенът“ – и си го изкарват от Дебора. 
А той си е и за убиване – толкова е напарфюмиран с евтин бръснарски одеколон.

И нашата никак не е лесна: с това училище, превзето от бъдещи несретници – и главно заради фантазните ни очаквания от младите пришълци. 

И едните, и другите – и тези, които предадоха училището, и другите, които превзеха държавата като сомалийски пирати –

са от най-лошия вид аутсайдери. 
Защото се скитат извън всякакъв контекст. 
Те дори не разбират, какво означава това. 

И непрекъснато ни натрапват, че липсват авторитети. 
Опитват се да запълнят тази празнина със себе си. 
Разпадът се превръща в гротеска. 

Каква следва? 
Пустош – просто чакат Разумът окончателно да си отиде. 

Ние продължаваме пасивно да съзерцаваме ятагана, който свисти над разума/познанието на младите – и дори сме дотам наивни да не си даваме сметка, кой най-вече има полза от нашествието на лузерите. 

А това са най-вече политическите несретници/лузери, властниците като цяло. 
Лузери обичат лузери.