Политолог размаза глупомера: Богатите гласуват за Киро и Асен, другите – за ГЕРБ

Две големи промени се случиха в България през 2022 година. Една трета от българското общество оттегли положителното си отношение спрямо Русия, а това е една голяма трансформация, защото България винаги се е считала по-скоро русофилска нация.

Другата промяна е завръщането на социалната проблематика като основна заради високите цени и инфлацията. 2023 г. ще продължи да бъде доминирана от социалния проблем.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.

Той смята, че през 2023 г. ще бъде съставено редовно правителство, но то ще бъде по-скоро експертно и програмно тип това на проф. Николай Габровски, отколкото коалиция от типа на тройната на Сергей Станишев или четворната на Кирил Петков.

Според Ганев партиите, а не президентът са виновни за едноличното управление в страната, защото са неспособни да постигнат консенсус за излъчване на редовен кабинет. Лошото е, че започваме да свикваме с това да ни управлява правителство, което не е излъчено от парламента.

„Така политическата криза, в която се намираме може да избие в искания за смяна на политическия модел. Ще има политически предприемачи, които ще загряват на терена на смяна на политическия модел с президентска република“, посочи политологът.

През 2023 г. ще бъде съставено редовно правителство, но не може да се каже с точност кога.

Според Ганев една от големите спирачки за съставянето на редовен кабинет е високата политическа цена, която трябва да бъде платена за него.

„Ако „Продължаваме промяната“ влязат в коалиция с ГЕРБ ще трябва да платят много висока цена, защото през последната половин година са се позиционирали като анти-ГЕРБ партия.

Общо взето с това им се изчерпва политическото съдържание. Ако ГЕРБ направи коалиция с БСП и ДПС, тогава те ще платят висока цена“, каза той и добави, че тази цена е особено висока, защото се намираме в навечерието на местните избори.

„Представете си как би изглеждала ПП в коалиция с ГЕРБ преди местния вот, и как ГЕРБ ще изглежда в коалиция с БСП и ДПС в навечерието на местни избори. Никой не иска да си го причинява.“

Димитър Ганев вижда и по-дълбоко обяснение за липсата на сътрудничество между ГЕРБ и ПП.

„Причината е в една от основните трансформации, които се случиха през 2022 г. В българската политика категорично се оформиха два лагера. Единият е прогресистко-либерален, глобалистки.

Електоралният му профил са хората, които живеят в столицата и големите градове, това са предимно млади хора с по-високи доходи. В този лагер категорично са „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Другият е по-консервативен, по-национален и по-локален. За него гласуват хората в областните градове и по-малките населени места. Това са хора на средна възраст, със средни доходи. Той се доминира от ГЕРБ“, обясни политологът.

Според него това е форма на нормализация на политическия живот, защото това са и лагерите, които съществуват в Европа. Той е категоричен, че е била ненормална ситуацията, в която младите гласуват за дясната партия, каквито бяха СДС, и ГЕРБ, а възрастните – за лявата партия БСП.

„Ляво-дясното деление, което имахме през последното десетилетие между ГЕРБ и БСП, напълно отстъпи мястото на това ново противопоставяне между прогресистко-либерално-глобалисткия лагер на ПП и ДБ и по-консервативния на ГЕРБ“, заяви Ганев.

По отношение на бъдещия кабинет, Ганев прогнозира, че той ще стъпи върху определяна платформа, за която ще има ясен консенсус в НС. Във външен план тя ще включва западната ориентация към ЕС и НАТО, твърдият ни ангажимент към тях, ясна дефинирана позиция спрямо Украйна. Във вътрешен – приемането на еврото, овладяването на социалната криза.

„Правителството ще бъде с ограничен хоризонт и ще бъде експертно-програмно. То ще бъде подобно на това, което предложи ГЕРБ с първия мандат на проф. Габровски. Нито една от партиите няма да бъде склонна да направи традиционна коалиция като тройната при Сергей Станишев или четворната на Кирил Петков, а именно председателят на най-голямата партия става премиер, а председателите на по-малките – вицепремиери, ярките политически лица – министри. Няма това да е форматът“, заяви Ганев.