Connect with us

Парламент

Денков взриви НС с думи за бежанците, които Австрия може да ни върне

Published

on

95% от бежанците, които Австрия би могла да ни върне по Дъблинското споразумение, са в неизвестност.

За миналата година България е била отговорна за 5731 искания за прехвърляне на мигранти от Австрия. От тях са заявени 194, а у нас са пристигнали 113 души, търсещи закрила.

Австрия е длъжна да уведомява България при промяна на обстоятелствата за даден чужденец. Например, ако той се е укрил, пожелал е да се върне в родината си или други причини, поради които той излиза от списъка.

„Отговорността на България за брой лица, които се е съгласила да приеме на територията си, се променя всеки ден в зависимост от изтичането на вече посочения срок на трансфер, в рамките на който запиталата държава членка е длъжна да организира прехвърлянето. За 95% от изпратените съгласия са получени известия от Австрия, според които прехвърлянето на лицата не може да се извърши в регламентирания шестмесечен срок, тъй като последните са се укрили или са в неизвестност. Фактът, че 95% от чужденците, които могат да бъдат прехвърлени по принцип от Австрия към България са в неизвестност и за тях не може да бъде организирано прехвърляне показва и защо реално осъществените трансфери от страна на австрийските власти за 2023 г. са едва 113“, каза премиерът акад. Николай Денков по време на парламентарен контрол, предава „24 часа“.

22 518 са молбите за международна закрила от хора от трети страни или без гражданство за миналата година у нас. От всички държави, прилагащи регламента Дъблин, са получени 17 900 искания за прехвърляне, като България е отговорна за 13 139 от тях. За 56% от тях е получена информация, че са в неизвестност и прехвърлянето не може да стане в рамките на шестте месеца.

За да стане ясно дали действително България е първата страна, в която мигрантите са потърсили убежище, е създадена системата Евродак. Тя се състои от национална база данни във всяка държава членка и централна база данни, в която се съдържат дактилоскопските данни (пръстовите отпечатъци) на хора от трети страни или без гражданство. Когато някой подаде молба за закрила, му се вземат пръстови отпечатъци и се сравняват.

Най-четени