Конституцията скара управляващите и последва немислимото

Управляващото мнозинство се разцепи още на старта на промените в Конституцията. Това стана при дебатирането на правилата за промени в основния закон.

Според проекта за правила предложения между първо и второ четене могат да се правят само от поне една четвърт от народните представители (60 депутати). Подобен текст има и в Конституцията, но при досегашните промени на основния закон всеки депутат е имал право да прави предложения.

Този текст на практика означава, че нито една парламентарна група, освен ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ не може да прави сама предложения за промени в Конституцията. Само тези две формации имат повече от 60 депутати. Това означава, че и ДПС – партията, на която се разчита за конституционно мнозинство от над 160 депутати – няма да може да предлага самостоятелно промени.

Текстът бе защитен от трибуната от Надежда Йорданова („Демократична България“). Срещу текста се изказаха лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и Георги Свиленски (БСП), предава Clubz.

В крайна сметка шефът на комисията за промени в Конституцията Радомир Чолаков предложи текстът да отпадне и това се прие на две гласувания.

Веднага след това Йорданова поиска 15 минути почивка.

След почивката правилата бяха гласувани и текстът за 60-те депутати отпадна.

Спорове имаше и по друг въпрос. Председателят на Народното събрание Росен Желязков посочи, че според така предложената процедура трябва да се събере парламентарно мнозинство от три четвърти, за да бъде одобрен на първо четене конституционният законопроект. Ако получи по-малко от това, но поне две трети от гласовете на депутатите, тогава ще се разгледа наново след най-малко 2 месеца. Той попита какво означава това – че се смята за приет ако отново 2/3 ли са гласували за него. И допълни, че този въпрос е актуален и по отношение на второто четене на промени, приети на първо четене с 2/3.

Надежда Йорданова обясни, че когато законопроектът е приет на първо гласуване с две трети, тогава за одобрени на второ гласуване се смятат текстовете, които също са получили поне две трети.

„Развита е тезата и разбирането на Конституцията, че след като бъдат приети с две трети, оттам-нататък производството се развива с мнозинство от две трети“, каза тя.

Желязков отвърна, че няма желание за спорове, но дипломатично отбеляза, че начинът, по който са описани гласуванията и мнозинствата зад тях, „оставя противоречиво усещане“.