Connect with us

Fake Harvard

Стефан Антонов: Милиардите на Асен Василев към бюджета – лъжа или фрапираща некомпетентност

Published

on

Коментар на Стефан Антонов за „Гласове“

По-малко от 24 часа бяха нужни на Асен Василев да обори проектобюджета на приемничката си Росица Велкова. Събота късен следобед, градината, на сянка, с лайф през Фейсбук, като главен готвач, който одобрява ястията за напускане на кухнята към масите в престижен ресторант, Василев добави лъжичка пари по план за възстановяване и щипка дивиденти от държавните фирми, с което ограничи бюджета до 3.7% от БВП. Обеща като се захване сериозно с него, днес понеделник, да го докара до под заветните 3% и така да ни вкара в еврозоната. Да си кажа честно, останах леко разочарован, мислех, че до днес ще е намерил решение, с което да обърне бюджета на излишък, а той…

Стига глупости! Ако има поле, в което „Продължаваме промяната“ лъщи с некомпетентност най-много, това е фискалната политика и, за да я скрият, прибягват до всевъзможни шмекерии, с които да омотат иначе наивната си аудитория. Следващите редове ще изобличат и докажат това, като се надявам, макар тонът да е леко хейтърски, да се стигне от максимален брой избиратели на ПП, защото те повече от всички се нуждаят да проумеят истината в този момент.

Асен Василев откри, че Българи ще получи 2.8 милиарда по Плана за възстановяване и устойчивост, с което ще намали бюджетния дефицита с 2 процентни пункта. Това не е вярно, защото когато Европа измерва бюджетния дефицит, тя го прави на т. нар. начислена основа, за разлика от осчетоводяването на бюджета, което у нас се прави на касова основа. Измежду всички разлики, ще посоча само тази, която ни касае в момента. За Брюксел парите, които получаваме от еврофондове или Плана за възстановяване, не се броят нито като приход, когато ни се изпратят, нито като разход. Това не са пари, които държавата със свои политики изземва или инжектира във икономиката, следователно еврофондовете не са част от Сектор „държавно управление“ и не се броят. Същото е с парите по ПВУ.

От януари до днес Кирил Петков и Асен Василев говорят именно за дефицита на начислена основа, когато се хвалят, че са го свили до 2.9% спрямо брутния вътрешен продукт, защото си дават сметка, че това е критерият за еврозоната на ЕК и ЕЦБ. Сега обаче започнаха да броят парите от еврофондовете, което си е измерване на бюджета на касова основа. Или казано с други думи – смениха аршина, за да пасне на посланията им.

Нека сега се вгледаме в дивидентите на държавните фирми. Очевидно Василев има достъп до информация колко са спечелили държавните фирми и лесно се оглежда в тези 1.7 млрд. лв., които правят един процентен пункт спрямо БВП. Това, което пропуска е, дали тези печалби вече не са планирани за инвестиции, вътрешно групово преливане на средства от здрава компания в един държавен холдинг към друга, която е закъсала. Не на последно място отказва да научи урока, който преди 10-11 години научи първото правителство на ГЕРБ – с дивидентите не става. Тогава даже имаше законопроект за обирането им в полза на бюджета, и от него не излезе нищо, точно защото подобно масово действие противоречи на логиката на бизнеса, с който се занимават държавните предприятия. Да не говорим, че понякога при едни и същи парични потоци печалбата може да бъде по-голяма, по-малка или дори загуба. Особено във високоинфлационна среда. Тоест счетоводно да имате един резултат, но реалните пари да са разочароващи като обем.

Непознаването на разликите между начислена и касова основа и наивното втренчване в дивидентите от печалби на държавните фирми ми напомни на критерия за оценка на финансовите министри дали са въздухари или сериозни хора, който си изградих през май 2021 година. Тогава на първата си пресконференция като служебен министър Василев представи новия шеф на Национална агенция за приходите Румен Спецов, за когото после щеше да каже няколко пъти, че имал „големи топки“. Та тогава Василев извади един списък с несъбрани вземания от НАП в продължение на близо 20 години за 20 милиарда лева. Същият списък, който се размахваше като залъгалка в периоди на криза от НАП и от ГЕРБ десетилетие по-рано.

Въпросният списък не е измерител за ефективността на НАП, която Василев искаше да разкритикува, защото включваше какво ли не – задълженията на „Кремиковци“, за които например е ясно, че е било държавна политика да се толерират, или всички дългове на фирмите „повдигачи“ в схемите за източване на ДДС, които обаче са виртуални вземания и не водят до загуба на държавата, ако след раздуването на тези дългове в няколко фирми, НАП откаже да възстанови данъчния кредит на последната по веригата, която предявява претенция.

Василев напомня за напъните на предишния меганекадърник, обитавал кабинета на финансовия министър – Симеон Дянков. Когато момчето разбра, че опитите му да ограничи дефицита са били ефективни само на касова основа, през януари 2010 г., след като осъзна, че е депресирал икономиката, той даде пресконференция, представяйки доклад на независим експертен екип колко е загубила държавата от превалутирането на външния дълг, което Милен Велчев извърши в началото на мандата си осем години преди Дянков.

Тогава само във Фейсбук споделих разочарованието си, че Асен Василев говори небивалици и разчита на същата ирационалност, която осигури комфорт на ГЕРБ в първите години на управлението им – „ние сме по-различни, честни, ама наследството ни видиш ли, е тежко“? В лично съобщение с мен се съгласи лидерът на една партия, която днес е коалиционен партньор на „Продължаваме промяната“, но явно политиката налага да се съюзяваш и с въздухари.

А сериозните хора влизат и представят решения. През пролетта на 2013 г. нито премиерът Орешарски, нито финансовият му министър Петър Чобанов си играха да се оправдават, че ГЕРБ са им оставили само три милиарда фискален резерв при законов минимум от четири и половина. Не се оплакаха и че пак Дянков ги е лишил от възможността да финансират политиките си с известен дълг, когато изтегли целия му лимит през февруари, но със срок на обслужване до август и така се получи абсурдната ситуация хем заемът да се изплати в рамките на годината и от статистическа гледна точка да изглежда, че такъв не е теглен, хем да няма възможност повече да се теглят каквито и да било последващи заеми.

Внесоха си актуализация на бюджета, поискаха лимит за още един милиард лева нов заем. За награда Радан Кънев каза, че се подготвя кражбата на века, Орешарски и Чобанов получиха вето от президента Плевнелиев, а тълпата се опита да ги убие на излизане от парламента в нощта на белия автобус, която последва именно разглеждането на бюджета.

Ако човек погледне докладите към всеки от бюджетите, които Министерство на финансите подготвя, ще види, че то само си признава как от експертна гледна точка бюджетите на Симеон Дянков бяха „проциклични“, т.е. задълбочават ефектите на кризата. Впоследствие координатната система с тези оценки щеше да се махне, но първият антикризисен бюджет се оказа този на Чобанов и когато ГЕРБ се върнаха на власт през 2014 г., вече икономиката беше отлепила и вървеше по нов път на ускорение.

Също без да се вайка, стигматизираният днес Владислав Горанов просто си поиска лимит от 16 милиарда лева за нови заеми, с които да финансира неотложни мерки, в случай, че парите от редовното изпълнение на бюджета не стигнат. Радан Кънев, който вече беше с властта, се фръцна и нямаше проблем с 16-те милиарда заеми, макар година по-рано само за 1 милиард да твърдеше, че е кражбата на века.

И точно, след като решихме, че в Министерство на финансите повече няма да попадат въздухари, които ни претоплят стари фокуси, се оказа, че вече две години сърбаме попарата на “гениалността” на мастър Асен.

Едно обаче трябва да се отбележи за публиката. Когато миналия август Росица Велкова предупреди, че тазгодишният дефицит отива на 12 милиарда лева, в публичните си изказвания и в бюджетната комисия към парламента Асен Василев твърдеше, че макроикономическата прогноза е твърде консервативна. Че икономиката тази година щяла да нарасне с повече и следователно, държавата щяла да събере повече. Да, така излиза. Очаква се тя да нарасне с цели 19 милиарда лева. Но се оказа, че увеличението на разходите е двойно по-голямо от увеличението на приходите. Това Асен Василев го видя и днес вече не говори за повече приходи, а за извънредни постъпления които не могат да имат дългосрочен характер, каквито са парите от Плана за възстановяване или дивидентите от държавни фирми.

Също както Георги Семерджиев се възползва от правото, дадено му от Наказателно-процесуалния кодекс да си съчинява всякакви версии на защита – от това, че полицията го отвлякла, през това, че колата управлявали инфлуенсърки. По същество глупости, които обиждат ума, но по закон трябва да се оборят.

Така през 2013 г., когато в „Капитал“ сериозната журналистика все още надделяваше видимо над пропагандата, излезе най-сериозното разследване за злоупотребите в Корпоративна търговска банка. И троловете на Цветан Василев вече не оспорваха, че лоши неща не се случват, а минаха на позицията, че спорните кредитни операции всъщност били най-гениалния план за реиндустриализиране на икономиката и банката можела само да спечели.

Така и „Продължаваме промяната” вече търсят окопаване на по-задни позиции, с което се превръщат в карикатура на ранния ГЕРБ, но ако тогава представлението беше нещо ново, невиждано и публиката трудно можеше да допусне, че е Дянков ѝ се пробутва толкова евтини трикове, днес можем само да съжаляваме за упоритата наивност у тези, които вярват на Асен Василев.

Advertisement

Намерете ни във Facebook

Най-четени