Политолог притеснен: Не бива да стигаме до този сценарий, два пъти по-бедни сме

„Трябва да имаме бюджет. Въпросът е да го направим сега, а не да чакаме ново завъртане на парламента, ако има такова“. Това заяви пред БНР Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

„Ясно е, че пълният набор от закони няма как да бъдат приети, особено и по Плана за възстановяване и въобще по предизвикателствата, които имаме пред страната. Това са огромен брой документи. Въпросът е да започнат да се отмятат и да се върши някаква работа. На първо място е бюджетът„, коментира той и подчерта, че вече втора година сме без бюджет. 

„От момента, в който се събере Народното събрание, започва да тече един срок от около 2 месеца. В този срок те трябва да приемат Закон за държавния бюджет„, посочи Ганев. И добави:

„Тук интересното е, че вероятно той ще бъде внесен от служебното правителство. Имаше такава заявка. Тук отделен въпрос е дали не трябваше служебното правителство просто да внесе бюджет и в края на октомври, както е по процедура.

Те не го направиха с идеята да се създаде редовен парламент, който да приеме собствен бюджет. То не стана тогава, може да не стане и сега. Горе-долу повторихме историята. Няма накъде служебното правителство ще внесе бюджет“.

Докато водят разговорите за правителство, партиите трябва да гласуват бюджет. В противен случай рискуваме да мине една година без бюджет, отбеляза икономистът. 

Според него процедурата е направена така, че можем да караме и по този начин. Не бива обаче да стигаме до този сценарий, изказа мнението си той и обясни:

„Навлизаме в много непознати води. /…/ Ако не се разберат, най-вероятно ще гласуват промяна в удължителния закон, който да даде още срок. Но ми се струва, че ще се намери мнозинство поне за бюджета“. 

По думите му има няколко мерки, с които може да се овладее бюджета и те не са чак толкова болезнени. Първото е да се затворят пукнатините в приходите, които бяха направени през последните години. Могат да се преустановят и някои от помощите за бизнеса. 

„Няма нужда да се отива в крайност като данък свръхпечалба по начина, по който беше предложен от служебния кабинет„, изказа мнението си Ганев.

Според него облагането на свръх печалбите, както е разписано, е много широко, така че може да засегне всякакви компании, малък бизнес, които по никакъв начин не са се облагодетелствали от компенсации или са взели една малка сума, а сега по други причини може да им се наложи да платят многократно по-голям данък.

По думите му е необходим друг механизъм, който да касае големите предприятия, които са успели да се възползват от компенсациите.

Икономистът отбеляза дългосрочния тренд, че много социални плащания ще се повишат. Освен това кръгът от хората, които получават месечни социални помощи, ще се увеличи почти двойно. 

„Ние сме два пъти по-бедни от западните ни партньори„, подчерта още Петър Ганев. Той отбеляза, че в края на 2022 г. инфлацията е успяла да изпревари ръста на заплатите. Но това се нормализира, защото инфлацията вече тръгна надолу, каза икономистът.