Киро и Асен пратиха слугите си да изкупуват вестник! Не искат никой да прочете този текст за тях

Покрай скандала с „Нексо“ (NEXO) попаднах на едно остроумно определение от американския водещ Джон Оливър за криптовалутите: „Всичко, което не знаете за компютрите в съчетание с всичко, което не знаете за финансите“.

Пълна мъгла за широката публика е този скандал и затова ще се опитам да го обясня просто по идея на един добър приятел. В края на соца, няколко години преди да падне Тодор Живков, на бул. „Витоша“ в София отвори врати една сладкарница за най-различни мелби и сладолед (многообразие, което беше лукс за онези времена). Тя се казваше „Магура“, а през следващите години името се превърна в такава легенда, че по-късно никой не се сещаше какво всъщност се продаваше там. „Магурата“ се превърна в място със собствена митология. Знаете ли защо? Защото пред нея се събираха първите чейнчаджии и измамници, за които милицията си затваряше очите и повечето от които работеха за самата милиция, като Васил Божков, например. Там в края на 80-е и началото на прехода от 90-е човек можеше да си купи или продаде долари или марки, защото нямаше официални чейнджбюра.

Много често магураджиите (така казваха на чейнчаджиите) мамиха наивните клиенти, особено онези, дошли от провинцията на път за ЦУМ. Измамите бяха толкова различни и находчиви, че беше много трудно да ги хванеш, дори ако вече си бил измамен. От обикновени хартийки между няколкото долара отгоре и отдолу до цели театрални етюди с най-фантасмагорични сюжети, които се разиграваха далеч по-талантливо от онези в истинските театри и киносалони, които завършваха с изчезването на измамника с парите на измамения в някоя от страничните улици на „Витошка”. Подобни изпълнения имаше и около другото култово заведение „Кравай“ на ул. „Фритьоф Нансен“ и бул. „Патриарх Евтимий“. Искам да кажа, че днешните измамници от „Нексо“ и другите криптокрале, стартъпи и прочие, не са по-различни от тогавашните магураджии. Само, че сега не сменят марки, а биткойни, а размахът им е глобален и въртят милиарди. Обещават ти огромна лихва за паричен депозит, а след като си оставиш парите при тях, изчезват, заедно с тях. Пирамидата „Нексо“ например обещава на клиентите си 36% печалба в криптовалута, ако си внесат доларите при тях. Абсурдна лихва, която е достатъчен повод американските власти да се усъмнят и да започнат разследване за измами, пране на пари, нарушаване на американското законодателство и т.н. Приликата и разликата между „Магурата“ и „Нексо“ – на „Магурата“ работеха бащите, в „Нексо“ работят децата на този криминален манталитет. И преди, и сега там изчезваха и изчезват парите на хората, а бащите (Васил Божков) и децата (Антони Тренчев от „Нексо“) са в Дубай. Разликата е, че тогава се криеха в съседните улички, а днес в Обединените арабски емирства.

Сега, разбира се, всичко е по-лъскаво, по културно, по-корпоративно и лустросано. Днешните измамници са милиардери с имоти и яхти по света, а бизнесът им се рекламира като напълно легален и успешен в медиите на Иво Прокопиев. И тук стигаме до основния скандал. Пирамидата „Нексо“ е основен партньор и рекламодател на кръга „Капитал“, а политическите й връзки с „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ са развити в класическа лобистка схема. Асен Василев като финансов министър дори се опита да ги пробута в държавната система за разплащания, а протежето му за кандидат-шеф на БНБ ги обяви за приоритет по време на изслушванията. Само дето лобизмът все още не е узаконен в България. Големият скандал е, че за политиците от ДБ, „Промяната“ и така наречената градска десница скандал няма, а техните медии се правят, че това не е тема.

Представяте ли си какво щеше да стане, ако ГЕРБ или ДПС бяха получили синхронизирани дарения на сериозна сума (извършени в един и същи ден) за предизборните си кампании от седем служители на фирма, разследвана в САЩ и разработвана от английските и израелски служби, и то направени така, че да се избегне проверката за пране на пари по закон (сумите са с няколко стотинки под определения таван) и ако тази фирма беше широко рекламирана в продължение на години от медиите на Пеевски. Умните и красивите щяха да блокират Орлов мост завинаги. Впрочем, докато пиша този коментар, от ДБ още не са върнали парите на дарителите от „Нексо“, а както се разбра, те са 90% от всички дарения за предизборната им кампания.

За мен няма изненада в този двоен стандарт, но не спирам да се учудвам на все по-голямото дъно, което градската десница копае без да ѝ мигне окото. По безпардонност и нахалство отдавна задминаха ГЕРБ, но все още имат наглостта да се представят за алтернатива на статуквото. Мафията с бели якички срещу стария дон Корлеоне, който не иска да продава наркотици и си държи на добрата стара контрабанда. Някакъв такъв сюжет гледаме от две години насам, но не знам защо го наричахме промяна.

Явор Дачков, вестник „Филтър“