Директорът на БНР след скандала с Митрофанова: Забранени събеседници няма и не трябва да има

Забранени събеседници няма и не трябва да има. Това заяви пред БНР директорът на националното радио Милен Митев две седмици след като медията не излъчи интервю на руския посланик в България Елеонора Митрофанова в предаването „Политически некоректно“ с Петър Волгин. Интервюто бе записано предварително и трябваше да бъде излъчено на 16 декември, но бе спряно, след като програмният съвет на медията прецени, че то нарушава етичните стандарти и правилата на обществената медия.

Преди да бъде спряно, реакции имаше от няколко организации, както и от ДПС, което доведе до реакции дали спирането на записа е цензура, доколко независимо е националното радио и дали се е поддало на политически натиск.

Пред радиото Митев заяви, че в световната практика има правени интервюта с други руски посланици след началото на войната, които по думите му са получили много позитивни отзиви, но разликата била, че журналистите са задавали остри и неудобни въпроси.

„Аз не бих си позволил да давам оценка дали това е най-правилният подход да се води интервю, но мога да кажа, че когато се води интервю с една страна, участник във военен конфликт, и то страна, която е започнала конфликта, има неща, които няма как да не бъдат зададени като въпроси. От журналиста зависи да зададе тези въпрос, за да изчопли тази информация, която интересува всички“, смята той.

Митев допълни, че в националното радио всички се стремят да бъдат създадени условия, така че журналистите да се чувстват свободни в своята работа. „Колегите се стремят да има редакторска намеса само в по-крайни случаи. Това не означава, че няма следене за спазване на правила и редакционни стандарти или че не може все пак да има редакторска намеса. Право на всяка медия е да води своя редакционна политика и да преценява доколко е допустимо дадени материали да бъдат излъчени в ефир“, обясни Митев и отново заяви подкрепа за взетото решение от програмния съвет на радиото да не допусне излъчването на интервюто с руския посланик Елеонора Митрофанова в предаването „Политически НЕкоректно“.

Той заяви, че няма сигнали за оказан натиск върху когото и да било от ръководителите в радиото да вземе едно или друго решение. Според него ситуацията обаче е показала, че има какво да се подобри в начина на работа.

Митев добави, че казусът с Митрофанова е показал, че в обществото има сериозен дебат за това къде са границите на свободата на словото. По думите му на БНР му отива да води такъв дебат затова, в началото на 2024 г. Българското национално радио ще организира дискусия по темата за свободата на словото и дезинформацията, обяви генералният директор.

За участие във форума ще бъдат поканени всички заинтересовани страни, представители на институциите, медиите, академичните среди: „Очевидно има голяма чувствителност в обществото ни по тази тема и редно е да чуем гледните точки и да видим какво ние като обществено радио можем да направим. Много е лесно да се обяви нещо, което не ти харесва, за пропаганда, както и да се обяви едно решение, с което не си съгласен, за цензура. Така че именно за това е смисълът да се направи една по-широка дискусия, за да може всеки да се опита с ясни аргументи да защити своята теза“, заяви той.

Добави, че въпросите за свободата на медиите през последните години нарастват, а самите медии са принудени да се борят с все повече предизвикателства.

„Когато финансите не достигат, винаги съществува риск да започнеш да продаваш независимостта и свободата си. Финансирането при обществените медии създава възможност да има щит между журналистите и администраторите в държавата, които определят финансирането, отбеляза той. И добави, че задачата на ръководството е да създаде тази преграда, за да се осигури възможност на журналистите да работят свободно и комфортно. Въпреки това той отбеляза, че заплащането на служителите в БНР следващата година няма да бъде променяно спрямо това през 2023 г.

Митев обаче отчете като успех увеличените заплати през 2023 г. Дълги години възнагражденията в БНР не бяха променяни или бяха променяни само като част от общо увеличение в администрацията, припомни той. По думите му в последните 10 години заплащането в радиото непрекъснато изостава, което прави медията неконкурентна на пазара на труда и което води след себе си множество рискове.