Човекът до Бойко разкри какво ще се случи с Денков щом Габриел го смени

„Има нужда от смяна на министри, някои са напълно анонимни“ – това категорично мнение изрази лидерът на СДС Румен Христов. „Сглобката скърца на оперативно ниво, но големите цели ни държат заедно“, призна още той.

„Ако всяка година трябва да плащаме по дълга 2,5 милиарда евро или 5 милиарда лева при БВП от 250 милиарда лева, това означава около 2% от БВП. Два процента е бюджетът, който получава отбраната на България. Това са много пари!“, допълни той.

Ето какво още каза Румен Христов в интервю за „Епицентър“:

– За медиите в България става все по-трудно да следят динамиката на политическите процеси, а на анализаторите да предложат логична картина на случващото се. Почти всеки ден дава повод за въпроса ще издържи ли сглобката. Ще издържи ли, колко и най-вече – защо, господин Христов?

– Действително трудно работим. Сглобката скърца, но имаме големи цели, които ни държат заедно. Те са широко известни, но ще ги повторя – приемането на България в Шенген, на по-късен етап – и в еврозоната, стартиране на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), финансова стабилност и отстояване на категоричната ни позиция по отношение на войната, която агресорът Русия води в Украйна.

Скърцането е в оперативното управление. Това е нормално предвид факта, че не сме коалиция. Ако бяхме коалиция, щяхме да имаме участие в изпълнителната власт, а ние имаме само един представител – госпожа Мария Габриел, и носим отговорността за външната политика. Правителството – премиер, министри и до голяма степен – заместник министри, е тотално доминирано от ПП-ДБ.

– За момента на ротация бе договорено да има смяна само на върха. Все повече се говори обаче и за смяна на министри. Колко мащабна очаквате да е рокадата?

– От смяна на министри има нужда. Една част от тях са анонимници, непознати както на политиците, така и на широката общественост, които очевидно не се справят добре. Това е едното.

Другото е, че отговорността трябва да бъде споделена с най-голямата парламентарна група на ГЕРБ-СДС. Да не забравяме, че ние отстъпихме нашия мандат на втората политическа формация и мисля, че е нормално да се очаква да имаме по-голямо присъствие.

Освен това носим отговорност с подкрепата за правителството, а в същото време не можем да взимаме конкретни управленски решения, тъй като нямаме наши представители.

Не говоря за коалиционно споразумение, тъй като то най-малкото предполага програма, но трябваше да има разписан механизъм, правила, по които да се подбират кадрите. Виждате какво стана с „Пирогов“, предстои и назначаването в регулаторни органи. Ако имаше такъв механизъм, за който ГЕРБ-СДС настояваме още от самото начало, нещата щяха да се случват по-лесно.

– Механизмът, за който настоявате, няма да компенсира сключването на коалиционно споразумение. Трябва ли да има и коалиционно споразумение, което да подреди задачите, да сложи срокове, да създаде програма за общо управление, както се прави в утвърдените демокрации?

– Механизмът няма да изпълни ролята на коалиционно споразумение, напълно сте права. Въздържахме се да говорим за коалиция, тъй като участието на ГЕРБ-СДС е ограничено.

Но ако при ротацията се постигне договорка за по-голямо участие, за приемане на програма, която ще бъде изпълнявана дали за девет месеца, дали за една година, дали до края на мандата, тогава нещата се променят и може би има смисъл да се разпише коалиционно споразумение по сектори, по политики, с ясни срокове. На този етап обаче нямаме такива намерения.

– Все по-отчетлив става въпросът ще има ли място в следващия кабинет за сегашния премиер, тъй като критиките към него растат?

– Това е договорено. Господин Денков ще бъде вицепремиер и министър на образованието. Мисля, че няма да има изненади.

– Казвате, че ГЕРБ-СДС носите отговорност, а не можете да взимате решения. Но и ПП-ДБ, и премиерът Денков, и министрите не могат да взимат решения. Ето ПП-ДБ поискаха оставката на вътрешния министър, но няма да я получат. Очаквате ли, че може да им писне и да разтурят сглобката?

– Сложна е конструкцията и на всеки може да му писне в определен момент. Но предвид на това, че лидерът на най-голямата партия в Народното събрание (НС) – ГЕРБ, а и моята скромна личност имаме сериозен политически и управленски опит си даваме сметка колко е важно да имаме редовно правителство.

Това не касае само българските граждани. То е изключително важно за нашите партньори в НАТО и в ЕС.  

Редовното правителство е с мандат четири години. Няма гаранция, че то ще го изпълни докрай, но има този хоризонт. За разлика от едно служебно правителство, което има хоризонт от три месеца. В последните години обаче имахме изключение.

И друго – ние наистина се притесняваме от служебно правителство на президента Румен Радев, защото видяхме неговите служебни правителства какво свършиха и какво не свършиха.

– В парламента тече постоянно ток с високо напрежение. Кой го подава, господин Христов?

– Не мога да кажа, че сме ние, но и ние реагираме емоционално, когато нещо, което е обсъдено, договорено и уж сме си стиснали ръце, се нарушава. Колегите от ПП-ДБ са с по-малък политически стаж и опит и трябва да свикнат с обстоятелството, че когато се разбереш със своя партньор, трябва да се върви в договорената посока. А не да си сменяш решенията, както стана с дерогацията, например.

– Уволнението на директора на „Пирогов“ дълго се задържа като топтема, най-вече заради напускането на ГЕРБ-СДС на пленарните заседания. Толкова остра политическа реакция ли заслужава този кадрови въпрос и защо?

– Това беше формалният повод. Само няколко дни по-рано, отново след високо напрежение между двете формации, беше договорено, че се оттеглят управителят и подуправителят на НЗОК, че се определя механизмът, за който говорихме, че назначенията и уволненията оттук нататък стават съгласно този механизъм.

И независимо от постигнатото разбирателство става уволнението на директора на „Пирогов“. Подчертавам дебело, че той не е представител на ГЕРБ-СДС. Той замени Асен Балтов, който беше близък до ГЕРБ и беше депутат от ГЕРБ-СДС.

Тук не става дума за политическа защита, а за принцип. Ние казваме – така не може!

Със същото послание аз подкрепих и вота на недоверие. Твърдя, че трябва да седнем да се разберем и ако управляваме държавата, да го правим разумно, смислено и последователно.

Обясненията, които дава здравният министър за извършения одит в „Пирогов“, не ме удовлетворяват. Няма одит от страна на финансовото министерство, на Сметната палата, няма разследване или решение на Прокуратурата. Има доклад, който трябва да приемем на доверие, още повече че министърът не беше много убедителен, докато обясняваше какви нарушения са извършени.

От финансовите отчети знам, че една от най-важните болници – „Пирогов“, не е на загуба. Виждате, че и служителите защитават директора си.

– Как да се развърже този възел според Вас?

– Сегашният директор трябва да остане, докато минат и други проверки, които вече са насрочени. Истината ще излезе наяве. Нищо не налага бързането в момента. То само изнервя ситуацията и създава ненужно противопоставяне.

– Последно ли е решението за дерогацията и очаквате ли повишение на цените на петролните продукти?

– Не очаквам повишение и ще ви кажа защо. Член съм на икономическата комисия в парламента и този въпрос го обсъждаме от септември насам.

Проведохме едно дълго заседание, на което бяха представители на Лукойл Нефтохим, на синдикатите и мениджмънта. Тогава ние заявихме, че тази дерогация ще бъде прекратена по-рано. Те трябваше да се организират и да започнат да търсят доставки на нефт, различен от руския. Съгласен съм с тях, че ако от днес за утре поръчаме нефт, той ще бъде на спот цена и ще бъде по-скъп. Затова трябваше да започнем да мислим по-рано.

Подчертавам, че преди „Лукойл“ внасяше 15 милиона барела месечно, а сега 40 милиона барела руски петрол!

Основните мотиви, с които ние искаме предсрочно прекратяване на дерогацията са два – първият е, че купуваме нефт Уралс, който е на по-ниска цена от сорта Брент. Това означава, че като извадим най-ниската акцизна ставка в ЕС и ДДС-то, ще видим, че по-скоро Лукойл Нефтохим трябва да продават на бензиностанциите на цени със 70-80 стотинки до един лев по-ниски от тези, които виждаме в момента. Тоест, очакванията за по-ниски цени не се оправдаха.
 
От друга страна, ние решихме да обложим свръхпечалбата на Лукойл Нефтохим от това, че те внасят евтин петрол на базата на дерогацията, но го продават на по-висока цена. Очаквахме по-високи вноски в бюджета, каквито няма. След като тези две условия не се изпълняват, по-добре да прекратим дерогацията, да бъдем солидарни със санкциите спрямо Русия, да вървим напред и да намерим нов доставчик на нефт. Да, чака се на Босфора – през зимата и до 20 дни, но ако бяха поръчали първите кораби, те вече щяха да пристигнат.

Що се отнася до риска за дефицит на горива на бензиностанциите, според мен резерви има – в Нефтохим, в складовите бази, на бензиностанциите. Няма да останем без горива.

Но това, което наблюдавам, е, че се търси възможност решението за дерогацията да се изтласка към началото на мандата на госпожа Габриел. Защото може да има опасения за леко покачване на цените. Не очаквам голямо покачване, но при смяна на доставчик, който ще внася по-скъпия Брент, може да има леко повишаване. Сегашното правителство не иска това да се случва при него и изтласква решението към мандата на Мария Габриел. Това виждам в отлагането на решението за отказ от дерогация.

– Известен риск, признавате, че има.

– Да, известен риск има, но дали ще се случи през януари, март или юни, винаги съществува. Имаме дерогация до края на следващата година и дори да я оставим като губим разликата, с която най-вероятно се финансира войната в Украйна, пак ще стигнем до момент, в който трябва да се вземе решение, да се смени по-евтиния с по-скъпия петрол и рано или късно ще се случи. Въпросът е да се случи, когато му е времето.

– При вота на недоверие гласувахте знаково, подкрепихте го като знак за предупреждение. Как ще гласувате при приемането на бюджета, тъй като държавните сметки също са важен лакмус за отношенията управляващи-опозиция?

– При бюджета има опасения преди всичко по отношение на дълга, който трупа България. За 45 години при управлението на комунистическата партия дългът е 10 милиарда долара, за времето след 1989 година натрупваме 6 милиарда, а сега за две-три години – 10-11 милиарда евро. Ако тази философия на правене на бюджети продължи, след 4-5 години ще имаме дълг в рамките на 40-50 милиарда.

Лихвите са от 5 до 6 процента. Ако приемем, че, недай Боже, достигнем горната граница от 50 милиарда, това означава, че при 5% лихва ще плащаме 2,5 милиарда евро лихви годишно.

Това ли ще завещаем на децата и внуците си? Ако всяка година трябва да плащаме по дълга 2,5 милиарда евро или 5 милиарда лева при БВП от 250 милиарда лева, това означава около 2% от БВП. Два процента е бюджетът, който получава отбраната на България. Това са много пари!

СДС сме за консервативен, за балансиран бюджет. И се учудвам на думите на академик Денков, който каза, че правителството внася балансиран бюджет. Как е балансиран при положение, че е с 3% дефицит? Балансиран бюджет е, когато разходите са равни на приходите. В случая имаме дефицит от 3% и нов дълг.

Това ни притеснява.

Бюджетът не е този, който очаквахме, но трябва да бъде приет. Иначе обричаме всички, които зависят от него, на 1/12. Добре е да имаме редовен бюджет, а каквото можем ще предложим между първо и второ четене.

– Как този бюджет ще се отрази на шансовете ни за еврозоната?

– Няма да има положително отражение. Наливането на допълнителни пари по отношение на завишените пенсии, минимална работна заплата, заплати в държавни и общински учреждения са проинфлационна мярка. Тези пари отиват на пазара и генерират инфлация. Да, искам доходите на българските граждани да се повишават, но те трябва да бъдат обвързани с растежа на БВП, а не да са за сметка на заеми.

Когато вземем заеми, има само два начина те да бъдат покривани: през повишаване на данъците, срещу което ние като дясна партия сме категорично против, или чрез нов дълг.

Бюджетът е много щедър, осигурява спокойствие, но за сметка на заемите. Това, което се предвижда да раздаваме, не е изработено от нас.

Ние бихме изпълнили критерия за еврозоната до 3%, а защо не и един процент бюджетен дефицит, но трудно ще покрием критерия за среден процент на инфлацията спрямо трите най-добри страни, членки в еврозоната. От СДС от години настояваме за бързото ни приемане в еврозоната и все нещо се случва. Ако отново изтървем шанса през 2024-25 година, няма гаранция, че в следващите две, три или пет години това ще се случи.

Имах актуално питане към финансовия министър какви са преките ползи и преките загуби за България от превалутирането. Оказа се, че преките загуби са между 500 и 700 милиона лева годишно. Косвените загуби поради липса на инвестиции, невъзможен достъп до по-ниско лихвени кредити, ощетяват България годишно общо с 1,5 милиарда лева.

Ако час по-скоро влезем в еврозоната, на този етап бихме имали ефект от 1,5 милиарда годишно.

– Това са икономическите измерения от евентуално членство в еврозоната. Но вероятно има и политически ефект. Няма ли да се чувстваме по-сигурни в геополитически план, ако вече сме в Шенген и в еврозоната?

– Напълно сте права. Това е втората част от интеграционния процес на България в европейските структури. И Шенген, който има преки финансови, транспортни, човешки измерения, и еврозоната означават откъсване от орбитата на източното влияние и присъединяване към ядрото на Европейския съюз.
От политическа гледна точка това е много по-важно за страна като България, която е гранична с военните действия, отколкото да речем друга страна като Унгария или Полша.

Освен икономически ще имаме и политически ползи.

– Ветото ще бъде преодоляно, но президентът остава опозиция, особено по линия на разделението Русия-Украйна, Изток-Запад. Очаквате ли реакция и на предложението за предоставяне на зенитно-ракетни комплекси и зенитни ракети?

– Президентът Радев се е определил. Той се отнася меко към войната на Русия в Украйна. Учудва ме, че един натовски генерал гледа постоянно на Изток, но той е избрал къде да се позиционира.

– На 7 декември станаха 34 години от създаването на СДС, което тръгна с лозунга „Времето е наше“. Чие е времето днес, г-н Христов?

– Времето е на всички българи. Радвам се, че СДС промени България, но не успя да изпълни докрай мисията си българските граждани да бъдат с европейски доходи, защото имахме малко време. През тези 34 години ние управлявахме самостоятелно само 5-6 години – при Филип Димитров и Иван Костов.

И въпреки това, свършихме много за това кратко време. България вече не е тоталитарна, а е демократична държава с многопартийна система. Централно планираната икономика беше заменена с добре работеща пазарна икономика, станахме член на НАТО и ЕС. СДС поправи една от най-големите несправедливости на комунизма – отнемането на собствеността на хората, като върнахме земите и имотите им.  

Всички тези постижения на СДС бяха непрекъснато саботирани от неразградените и до днес мрежи на влияние на ДС и Кремъл, които забавиха демократичните реформи у нас и още в началото изостанахме от другите Източноевропейски държави.

Допуснахме и грешки. Една от най-големите е, че не направихме лустрация. Това още ни тежи. Виждаме, че толкова години след промяната се стигна до избор на внук на виден генерал от ДС, визирам кмета на София Васил Терзиев.

Днес СДС не е онази голяма партия, която събираше стотици хиляди по площадите, но ние сме своеобразен феномен сред партиите на прехода в Източна Европа, защото почти всички от тях изчезнаха, но нас все още ни има и участваме активно в политическия живот, парламентарно представени сме, имаме кметове на областни градове, на общини и около 200 общински съветници.

Жива партия сме, не отстъпваме от принципите си и ги отстояваме. През годините неведнъж сме излизали първи с категорични позиции, които и до днес са общественозначими и актуални.

– Може би Васил Терзиев трябва да получи своя толеранс от 100 дни като кмет на град с два милиона жители?

– Всеки има първите сто дни. Но очакванията бяха много големи. От коалицията от първия ден твърдяха, че имат готов екип, че ще започнат веднага да работят, че знаят как.

Четири години „Спаси София“ само това обясняваше – как са готови, как за всяка политика имат решения, а видяхме, че не можаха да се справят с един сняг. За коледната украса на столицата по-добре да не говоря!