Пожар в мрежата: Господин премиер-мишок, показахте на кого точно служите

Господин премиер-мишок, отказът ви да произнесете името на Христос показва на кого точно служите

На Рождество Христово премиер-министърът на нашата страна произнесе приветствена реч, без да спомене нито Рождество, нито Христос.

Какво празнува България, според премиер-министърът-академик?

Първо, според него, “Коледа е празник на обичта, на семейството и на радостта, която споделяме с близки и приятели”.

Второ, “На Коледа празнуваме раждането на доброто”.

Да рецитираш приветствие като премиер на Бъдни вечер, когато християнска България празнува Рождество Христово, без да произнесеш името на Христос и без да споменеш Рождество Христово и Бъдни вечер – това е позор, това е сатанизъм.

Правителството на страната ни се оглавява от подставени лица на мрака, враждебни към Христос и към християнска България и цитираната жалка имитация на приветствена реч е достатъчно доказателство за това.

Като припомним също толкова жалкия анонимен опит на просветното министерство да премахне понятието Спасител от учебник в системата на средното образование, става още по-видно какъв мрак се разстила в изпълнителната власт у нас.

Да говориш за “раждане” на Бъдни вечер, като умишлено избегнеш името Христос – това е демонстративен враждебен акт срещу християнската църква в България и срещу вярата и традициите на милиони български християни.

Господин премиер-министър,

преди 2000 години един управник в древна Юдея пита Христос дали му е известно, че той, управникът, има власт да го освободи, или да го разпъне.

Отговорът на Христос е – “нямаше да имаш тази власт, ако не ти беше дадена отгоре”.

Тоест, да не се надценява толкова.

Та и вие, премиере, не се надценявайте толкова.

Христос нарича друг съвременен управник “тази лисица”.

Явно в управлението, господин премиер, има лисици, има лъвове, има и мишоци.

Вие, господин премиер, се отличавате с поведение, присъщо на един мишок.

Умишлено няма да спомена името ви – на вас, недостойният – така, както вие умишлено не споменахте името на единствено Достойния – Христос Божият Син, Спасителят!

Господин премиер-мишок,

Вашата малодушна и подла словесна боза показва само едно:

показва на кого служите – на дявола – и срещу Кого сте застанали – срещу Бога.

Мога да кажа, че служите на мрака и ще бъде истина, и ще бъде по-малко стряскащо – само че духовният мрак си има име, и това име е Сатана.

Така, както духовната светлина си има име и това име е Иисус Христос, Светлата Утринна Звезда.

Господин премиер, Вие сте избрали да се държите като мишок – това е ваш избор – и вие ще си поемете отговорността за антихристката ви позиция – това са вашите последици.

Вие, създаденият по Божий образ и подобие човек, сам сте избрали да преминете в духовния мрак с поведение и образ на мишок.

“Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата”, казва Христос.

Вие сте академик – пак по мишешки придобита титла – и може сам да се опитате да прецените дали се отрекохте от Христос, като демонстративно отказахте да произнесете името Му в деня, в който целият свят празнува Рождество Христово.

Единствената добра новина за Вас е – и то е всичко – че имате време да се покаете и да промените враждебната си към Бога позиция.

Иначе ще отидете в ада.

Това е духовната истина и ако аз днес ви я спестя, може никой друг да не ви я каже и утре ще нося отговорност пред Бога.

Очевидно нямам намерение да нося тази отговорност.

А какво намерение имате вие, господин премиер Как-ви-беше-името – това предстои сам да решите.

Отказът от решение във Вашия случай е сам по себе си грешно решение.

А часовникът продължава да отброява последните часове от годината – 2023 година след Рождество Христово.

Тик-так, тик-так.

Време за Ваше лично решение, господин временен премиер, което ще определи Вашата вечност.

Тик-так.

—-

P.S. Пиша тези редове три дни след Рождество Христово от уважение към Рожденика и към вярата на българските християни.

Защото Рождество Христово заслужава размисъл и уважение, почит и преклонение.

От Фейсбук профила на писателя Александър Урумов