Любен Дилов-син: Радев е архитект и главен изпълнител на тригодишния хаос в държавата

– Президентът Радев готви поредния си политически проект, господин Дилов. Битката му с управляващото мнозинство започна още с връчването на мандата на академик Денков с „пожеланието“ той да не го изпълни. Според вас ще спре ли някога тази война и каква е крайната цел на президента?
– Като пилот крайната цел на президент Радев  би следвало да е успешното приземяване. Странно, че не го разбира, а сякаш се готви за някакъв безкраен полет. С новия си проект „3 март“. Да, безкрайни полети съществуват, но те са извън границите на Слънчевата система и няма как да завършат щастливо…

– Веднъж казахте, че само Тодор Живков е имал такава власт?
– Да, по време на служебните правителства и неработещ парламент, Радев имаше власт, каквато никаква поправка на конституцията не би му позволила, дори да обявим пълна президентска република. Той назначаваше и контролираше всички – от премиера, до шефовете на службите, присъстваше в почти всяко управленско решение чрез мрежа от пълномощници. Именно движението по тази мрежа бе определено от някои като „Пътя на Коприната“. Вероятно някаква аналогия с Марко Поло, която не разбирам…

– Президентите Желев, Стоянов и Първанов се опитаха да се върнат в политиката след президентстването си, но не успяха. Каква е разликата между техните амбиции и тази на Радев?
– И тримата имаха и имат сериозен авторитет в политическите среди. Тези им политически опити не ги помрачиха – нито АБВ на Първанов, нито СДС-Либерали на Желев, нито СДС на Петър Стоянов при краткото му завръщане в партията е управлявал България. Докато президентът Радев управлява не само през служебните си правителства, но и с формацията ПП, която той създаде. Нали не сме забравили този факт? Това, че отношенията им после охладняха, не променя фактите. Тримата президенти нищо зло не на са направили със своите формации – напротив, бяха симпатичен коректив на властта. Докато Радев е архитект и главен изпълнител на тригодишния хаос в държавата. Разбира се, не е единствения виновник за това, но че е главно действащо лице – това е вън от съмнение.

– Много конституционалисти твърдят, че Радев периодично нарушава конституцията. Но Борисов категорично се обяви против импийчмънт. Защо според вас? Има ли някаква договорка между двамата уж заклети противници?
– Ако има уговорка, тя е ще тайна, нали? Няма как аз да я знам. Но познавайки Борисов, смятам, че по-скоро позицията му е принципна – не може Радев да бъде свален от многократно по-малко хора, отколкото са го избрали. Нищо, че са депутати и по смисъла на представителната демокрация представляват народа. Самият Борисов каза нещо в този смисъл. А и, съгласете се, подобна акция би превърнала Радев в мъченик, което ще е доста иронично: мъченик на преяждането с власт.

– Защо според вас точно Делян Пеевски събуди прокуратурата и насочи вниманието за корупция в недосегаемото доскоро президентство? Очаквате ли нещо да произлезе от това?
– Делян е силна фигура, чието утвърждаване освен от поддръжници се нуждае и от противници. В чисто политически план така прочитам сблъсъка му с Радев. Иначе за прокуратура и съдебни интриги не ме питайте – единствените ми знания за тази сфера са от съдебно-криминалния сериал „7 часа разлика“, който правихме с Маги Халваджиян.

– Идва ротация, в един и същи ден и Борисов, и Денков казаха, че тя няма да бъде „на всяка цена“. Нещо скърца ли според вас в сглобката? Ще издържи ли тя на натиска почти от всякъде и защо е този натиск?
– Щеше да е удивително, ако не скърца, нали?! Сглобката е толкова интелигентно решение, взето при толкова лоши стартови обстоятелства, че още не мога да повярвам как го направиха българи. Не откривам прецедент в най-новата ни история, наистина! Надявам се да издържи, за общо добро е. А натискът е не само от външните и противници, но и от поддръжниците. И това е естествено – колко партии и влиятелни политически личности я съставляват, не се наемам да сметна.

– Каква ролята в парламента на ИТН и „Възраждане“, според вас?
– В момента е като на кибиците в таблата – имат право на две обаждания и едно местене… Но гласът им се чува, особено когато е поднесен не с прекомерен език на омразата (както говорят някои лидери на „Възраждане“), или пък на крив софийски сленг от края на 80-те години, какъвто говори Тошко Йорданов. Често имат основателни критики, макар да ми се струва, че не съвсем добре разбират цялата картина.

– Новата ви книга е, по ваши думи, изключително политически некоректният сборник „Български антинародни приказки“, с добавката, че приказките не са това, което бяха. Как и кога една народна приказка се превръща в антинародна? Разкажете някои от тези приказки. Предстои европейско турне за представяне на сборника в над 20 града, къде и каква е целта?
– Ами точно се върнахме от среща с невероятните българи от Брайтън, Великобритания, където бяхме с „Пощенска кутия за приказки“ и Мария Силвестър, Александър Сано и Митко Калбуров… Този уикенд предстоят Копенхаген и Орхус, после Люксембург, Брюксел, Амстердам, доста градове в Германия… Самият формат е много популярен, с 13-годишна история и наистина невероятни и писачи, и изпълнители, които Гери Турийска успя да събере. Що се отнася до моята книга, тя събира в равна мяра приказки от модерния градски фолклор и мои авторски импровизации върху приказния дискурс. А той, както знаем, е вечен. Всъщност, приказките не са антинародни – напротив те са много по-народни от т.нар. „народни“, защото представят неизтребимия, подигравателен, често твърде циничен, но неизменно жизнеутвърждаващ дух на българите. Такъв, какъвто винаги е бил и винаги им е помагал да оцелеят. В някакъв смисъл тази книга представлява едно хоро от авторски текстове, фолклорни диаманти от последните 20, може би 30 години, родени от народния гений.

– Бяхте общински съветник, познавате работата на СОС. Как ще завърши тази софийска трагедия сега?
– Мисля, че докато завършим това интервю и епопеята ще се е поразведрила, но не и окончателно. На общинско ниво много по-трудно ще се постигне примирие между ГЕРБ и останалите, защото общинският съветник е много по-близко до реалното управление на общината, отколкото депутатите са близко до работата на правителството. Винаги съм твърдял, че местната власт е далеч по-важната и истинска власт по още една причина: по-близо до хората и ежедневните им проблеми.  

– А как според вас ще завърши епопеята с перките в морето?
– Няма да има перки през следващите 10 години. Заявявам го най-отговорно. Времето, за което тази технология ще стане икономически изгодна за нас, горе-долу съвпада с времето, когато и добивът на енергия от сероводород ще стане икономически рентабилен и технически възможен. Ако ще инвестираме в алтернативни технологии, нека е тази, защото залежите на сероводород са огромни в Черно море, а е от голяма полза и за самото море той да бъде извличан. Часовете с вятър изобщо не са достатъчни да оправдаят ветрогенераторите в открито море. Да не говорим за природни съображения, как ще се свързват тези генератори с преносната мрежа (с кабели, разбира се, които откъде минават, през чии земи, на каква цена, включително екологична), за колко време се изплаща един такъв генератор, без специална държавна помощ и т.н. и т.н. Проектът е обречен. Ако искат проучвания – да гласуваме от бюджета на Военно-морското училище и на Института по океанология суми за изследвания. Ще ни направят чудесно проучване, без да забият нито една клечка в морето. И карта на ветровете ще ни направят и екологични оценки на въздействието върху риби, птици, хора… Не е нужно са харчим пари от плана за възстановяване и устойчивост, каквито май са намеренията на някои от застъпниците на проекта.

– Някъде бяхте казал, че ние българите сме едни от най-мрънкащите и оплакващи се хора, въпреки че живеем в най-щастливата една десета част от човечеството. На какво се дължи това мрънкане и има ли лек против него?
– Мисля, че липсва сравнение. Като поживеете една седмица сред хора, за които проблем е храната и чистата вода, при това огромен, ще добиете други житейски възгледи. А това е проблем за девет десети от света! Мисля, че и поколенията не си говорят. Няма как да твърдиш, че при комунизма в България било по-хубаво. По-спокойно било… Ама, в затвора е много спокойно, бе хора! И има безплатно медицинско обслужване. Не знам да са върнали някой, който е положил и най-малко усилие да влезе в затвора, обикновено влиза. Е, не ти дават да се мотаеш много насам-натам, ама и при комунизма не даваха. Не само живеем в щастливите десет процента от света. Живеем в най-спокойните и най-богати времена от цялата българска история. Сравнете последните 20 години, с което и да е българско десетилетие през деветнадесети и двадесети век. За по-отдавна не е сериозно да говорим…

Хайде, малко по-усмихнато. Не си правя реклама, ама моите „Български антинародни приказки“ много ще ви помогнат в това отношение.

Интервю: Труд.бг