След спора в парламента: Банкерът Хампарцумян проговори за страха на българите от еврото 

Спор по новия закон за БНБ беляза началото на работната седмица на парламента. Опозицията отправи критики към ръководството на банката, че все още липса пълен анализ на плюсовете и минусите от въвеждането на единната валута. Това каза за БНР банкерът и икономист Левон Хампарцумян. Той изрази надежда датата за влизане на България в еврозоната да не се отложи, защото освен всичко друго, това според него има смисъла и на „геополитическа котва“.

„Засега това е декларирано от страна на европейските институции, прието като наше желание. Не бива да забравяме, че ние се присъединяваме към една относително добре работеща система, а не тя към нас.“

Запитан защо българите се страхуват от еврото, Хампарцумян заяви, че това се дължи на недостатъчна информираност: „Нищо няма да стане. Системата, с която измерваме нашия икономически успех или неуспех, ще бъде в евро, вместо в левове. Аз съм висок 1,80 см. В инчове ще бъда наполовината на това, обаче пак съм си толкова висок. Не бива да виним еврото за собствените си страхове и неуспехи.“

„Превалутирането ще бъде за сметка на държавата, няма да има такси и комисионни за това. Банките ще се разберат с държавата как това да стане, без да бъде за сметка на гражданите”, обясни банкерът.

При ипотечните кредити няма да има закръгляне: „Най-вероятно ще е автоматично, защото преподписване на такъв голям брой договори административно би било кошмар.”

Следва да разграничим нормалните инфлационни процеси – поскъпването и без еврото, от очаквани ефекти след въвеждането му, коментира Левон Хампарцумян в предаването „Преди всички“. По думите му, „има други фактори, които правят нещата по-скъпи и подхранват инфлацията“.

Дори след гратисния период за обмен на левовете, „тези пари са обменяеми вечно, само че в Централната банка или банки, които ще го направят това“, ако отидете в Централната банка, това ще бъде безплатно оттук до края на света“, увери банкерът.

„Стойността на тези пари не изгаря от промяната. Има изчисления, че в Германия все още по къщите има около 30 милиарда марки”, допълни той.