Политолог предрече развод между ПП и ДБ, а причината е…

„ПП и ДБ може да се разделят за евровота, но сглобката ще оцелее“ – това категорично мнение изрази политологът Страхил Делийски.

„Има нужда от нов играч, особено вляво, но ​са нужни време и ресурс“, каза той и доълни: „Когато държавните институции не работят, удря часът на радикалните партии“.

„След коалицията, която ни управлява в момента, доста политически табута паднаха“, каза политологът.

Ето какво още заяви Страхил Делийски в интервю за „Марица“:

– Г-н Делийски, очаквате ли изненади около предстоящата ротация в кабинета в началото на март?

– На този етап не изглежда да има изненади. Ясно е, че ще има нов кабинет. Но няма формално разписана процедура, няма конституционни правила, по които да се случва промяната, а и тя ще се случва за пръв път, всичко ще зависи изцяло от намеренията и договорките между тези, които ще я осъществяват.

Засега участниците дават сигнал, че ротацията ще се случи. Не знаем точно как, на базата на какви компромиси. Но вече се виждат основните линии на сближаване, за да се случи ротацията -назначенията на конституционните съдии например.

– Ще има ли много сменени министри? Ще стане ли Асен Василев вицепремиер, може ли да има двама вицепремиери?

– Със сигурност ще има персонални промени, но и от гледна точка на партийната принадлежност на отделните министри. Нормално е ГЕРБ да сложат свои хора на някои места, където не са били.

Ще има два типа промени – партии да сменят своите хора и кандидати на другата коалиция да сменят фигури от другата. Въпрос на договорки е, полето за постигане на консенсус при липса на формални правила е огромно. Така че всичко е възможно, включително двама вицепремиери.

Когато няма формална процедура, неформалните договорки стават движещи. И виждаме, че каквото и да се случи, винаги се намира изход чрез договорка и това е скритият чар на тази конструкция.

Ако продължава така, спокойно можем да направим още една конституционна реформа, с която да отменим доста формални правила и да ги оставим на импровизация. Може пък това да отпуши политическия процес.         

– Не се ли оказва, че неусетно управляващата не-коалиция влиза в нов етап на разбирателство, на по-добро стиковане?

– Това е нормално. Те се опознават, вероятно са изчистили потенциални конфликти. Това си е коалиция, въпреки че няма формално разписан документ. И когато целта ти е тази коалиция да оцелее, трябва да се учиш да управляваш с други, дори да са ти неприятни.

Всички участници, до един, постоянно напомнят, че основното достойнство и свръхцел на тази сглобка е да съществува. И всичко в името на тази свръхцел трябва да е приемливо. И колкото и на някои участници да им се иска да дадат сигнал на своите избиратели в пропартийна посока, никой да не иска да мигне пръв, като в оная популярна игра, за да не бъде обвинен, че клати кораба на държавата. 

Със сигурност на Борисов засега му е по-изгоден този формат, отколкото да се влиза в избори с неясен резултат. Засега не е налице различен партньор, на който Борисов може да разчита, за да управлява. 

Така че поне до европейските избори, а и след това, в зависимост от динамиката, тази ситуация ще се запази, каквато е.

Да не забравяме, че предстои избор на фигури в 18 важни регулатора и други контролни органи, което дава изключително широк периметър за договорки. Благодарение на това Десислава Атанасова може да стане конституционен съдия ​- в друга ситуация това категорично нямаше да се случи, Борисов дори нямаше да си го помисли вероятно.

Кандидатурата ѝ със сигурност не изглежда много убедителна, особено за хората в гилдията. Но в рамките на тази конфигурация всичко е възможно.

– Доколко успешна ротация и кадруване в регулаторите ще циментират сглобката и за колко време?

– Докато не се оформи алтернативен вариант за формиране на мнозинство, ще е това. Много зависи и как ще се развият нещата около Украйна, какво ще се случи на изборите в САЩ през ноември.

Много фактори влияят, но външнополитическият е един от основните. През него беше комуникирана и необходимостта да имаме такъв кабинет. С оглед на това е твърде вероятно сглобката да съществува поне до края на годината.

– Няма ли обаче риск от разкол в коалицията ПП-ДБ в рамките на сглобката? Чува се за сериозна битка за мястото на шеф на парламента между ген. Атанасов и Никола Минчев.

– Принципно всяка коалиция се създава с определена цел и когато тя е изпълнена, се налага преформатиране или се разпада. Веднага се сещам за коалицията „Обединени патриоти“, чиято цел беше да помогне на Борисов да направи кабинет. В момента, в който това се случи, коалицията започна да буксува.

Тук ситуацията е подобна и със сигурност не е комфортна, особено за ДБ, които по-малко капитализират участието във властта. Така че напрежение ще има, но при положение че алтернативата изпадане от голямата политическа игра, коалицията най-вероятно ще се запази. Тест ще са европейските избори. Има заявки, че ПП ще искат да са част от либералите в Европарламента. В същото време Радан Кънев, излъчен от една от партиите в ДБ, е част от ЕНП.

Може да се наложи на европейските избори ПП и ДБ да се явят с различни листи, което със сигурност ще създаде конфликти. Но докато перспективите за продължаване на голямата сглобка са налице, тези конфликти ще бъдат туширани. Не вярвам скърцане в коалицията в ПП-ДБ да развали голямата сглобка. Няма по-добър вариант.

– Как „полу Шенген“ ще се отрази на представянето на партиите на евроизборите? Щета или бонус ще е това за управляващите?

– Още няма социологически проучвания, но евроизборите се определят като избори от втори ред, по-маловажни, на тях се гласува по-малко. Но това дава шанс на по-нишови партии при добра мобилизация да изкарат относително добър резултат. Споменатите „Обединени патриоти“ вкараха двама евродепутати, ДПС на два пъти замалко да спечелят евроизбори.

Общата ситуация е такава, че партиите от коалициите в сглобката трудно ще могат да разчитат на солидна подкрепа на евроизборите през юни. Това предпоставя опасно за демокрацията поведение ​- гледахме това и на местните избори.

Когато големите партии знаят, че не могат да изкарат гласове извън много твърдото си ядро, те правят всичко възможно да натиснат избирателната активност надолу. Така твърдите им ядра ще получат по-голяма тежест. Т.е. големите партии нямат нужда от мобилизация.

Струва ми се, че това ще се повтори. Общо гласовете ще са малко – първо, заради самите евроизбори, второ, заради очевидните електорални негативи, които търпят всички участници в сглобката. И трето, заради най-вероятната липса на кампания за мобилизация и мотивация за участие във вота.

– Какви отражения може да даде на гласуването у нас засилващият се евроскептицизъм в Европа? Възможен ли е възход на популисти като „Възраждане“?

– Няма да е никак изненадващо. Ако успеят да повишат малко мобилизацията и градуса в кампанията, при ниска активност, имат потенциал да постигнат доста добър резултат на фона на останалите. 

Вторачени в опасността, губим от поглед реалната причина това да се случва. Тя е изключително ниското доверие към институциите на представителната демокрация. И то не защото фалшивите новини мътят главите на хората, които са глупави, а просто защото тези институции не работят както трябва, в името на гражданите. И докато това не се промени, не бива да се учудваме от растяща подкрепа към по-радикални партии.

Това, че се гласува все повече за радикални партии, е симптом на по-големия проблем, това е реакция от нещо много по-дълбоко, за което си затваряме очите. Връщането на доверието обаче не става с анатемосване.

Особено след голямата криза през 2008 г. всички ние трябваше да спасяваме не обществата, а банкерите, оттам дойде пробивът в доверието. Когато виждаш, че управляващите работят не в интерес на гражданите, а за корпорации, за големите пари, няма как да вярваш в демокрацията. И в този вакуум се намесват по-радикални предложения.     

Кой е той?

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава политически комуникации и политическа антропология.