Ключова за модернизацията на Българската армия сделка е под въпрос заради натиск в полза на предварително определен фаворит, пише Епицентър. бг.
Кандидатите за доставка на седем 3D радара са подали почти близки ценови оферти, но заради лобистки интереси в полза на един конкретен играч към момента не е ясно дали Министерството на отбраната ще поиска тяхното подобрение, с което ще спести десетки милиони на българския данъкоплатец
Един от най-важните проекти за модернизацията на Българската армия тази година – този за доставката на седем на брой 3D радари, които да пазят небето ни и оценяван на около 400 млн. лв., е поставен на изпитание и има сериозен риск да бъде опорочен.
Причината – сериозен натиск да се фаворизира предварително определен победител сред доставчиците и нежелание на ръководството да се поиска по-ниска цена от участниците в организирания от Министерството на отбраната (МО) ни международен търг, казват източниците ни.
Конкурсът е на финалната права. Той дори трябваше да бъде завършен до края на миналата година, защото е пряко свързан с доставката на осемте нови американски изтребителя F-16 Block 70.
По план първите бройки от бойните самолети трябва да пристигнат в началото на следващата година, а производителите на радарите ще имат нужда от минимум две години, за да ги произведат и доставят. Без съвременни радари, използването на новите американски изтребители е невъзможно, защото България в момента все още ползва стари съветски радиолокационни системи, които са несъвместими с тези на НАТО и не могат да правят връзка с новите самолети.
Новите радари са и ключов компонент от противовъздушната и противоракетната отбрана на държавата.
В конкурса на МО бяха допуснати компании-производители от 5 държави – САЩ (Локхийд Мартин), Израел (Елта), Франция (Талес), Испания (Индра) и Италия (Леонардо).
Всеки от доставчиците вече изпрати до българската страна техническа и ценова оферта. Междуведомствена комисия, която включва представители на няколко министерства, освен това на отбраната, трябваше да оценят предложенията и да предложат на ръководството на ведомството, оглавявано от Тодор Тагарев, предпочитан кандидат, след което да се пристъпи към преговори с избрания, а впоследствие да бъде внесен и договор за гласуване в парламента.
Първоначалните ценови оферти вече са ясни. Според източници на Еpicenter. bg има една подчертано по-ниска цена и това е тази на испанците (Индра).
След тях има три оферти, които са близки и почти едни и същи като стойност – на французите (Талес), американците (Локхийд Мартин) и израелците (Елта).
След това се подрежда тази на италианците (Леонардо).
Обикновено практиката на Министерството на отбраната в такива случаи е да се изиска подобрена оферта от всеки от кандидатите на принципа на наддаването надолу, докато купувачът, в случая българската държава, постигне най-добрата, т.е. ниска цена. Така е било в предишни конкурси в отбраната ни като този за патрулни кораби например, в който кандидатите наддаваха няколко пъти надолу преди формирането на крайната цена и това има своята логика – държавата плаща по-малко за едно и също качество.
В средите на отбраната ни обаче се коментира, че представители на ръководството на МО лобират проектът да бъде спечелен от точно определена компания и се оказва сериозен натиск върху междуведомствената комисия да не се търси подобряване на ценовите оферти. Каето си е чисто предателство спрямо националните интереси.
Въпросът, който изниква, е: Ще се търси ли подобрение на ценовите оферти от кандидатите или търгът ще бъде нагласен, за да спечели определена предварително фирма?
В случай, че ръководството на МО не поиска подобряване на офертите на кандидатите, това ще е сигурен знак, че “мачът е уговорен” и проектът ще бъде опорочен. Защото да си в позиция да свалиш цената и българският данъкоплатец да плати по-малко, без от това да пострада качеството и да не го направиш, е равносилно само и единствено на корупция и тайни договорки. Друго обяснение няма.
И това предстои да стане ясно.