Близо 12 хил. души във Фейсбук искат импийчмънт за Радев, но 60 политици още мълчат

Над 15 хил. последователи събра по Нова година една анонимна и осмиваща политическите процеси у нас фейсбук група за бойкот на словото на президента Румен Радев в полунощ. Целта бе формулирана като “Национално изключване на телевизорите в 23,55 ч на 31 декември”.

Не е ясно колко от тях наистина си загасиха телевизора, но Радев оправда очакванията им за поредната остра реч.

Той обрисува най-мрачната картина на България в уж най-веселата нощ: корупция, икономическа несигурност, цензура, връщане на стрелките на историята назад, безнаказаност, “разграждане на националния суверенитет” и отказ от достойнство.

“В речта си Радев апелира за единение и лидерство. Той е президент и е добре да знае, че най-близкият път за постигане на единение и лидерство е, като спре да обслужва интересите на Путин в България. Разбирам, че Радев е засегнат, че не получи персонална честитка от Путин за Нова година като Вучич и Орбан. Причината е, че той не успя да прокара изцяло руските интереси, а 2023-а бе лоша за него в това отношение. Надявам се и никога Радев да няма шанса с вредоносните си действия да получи новогодишен поздтрав от Кремъл. Едно е сигурно – той е първият български президент, който накара големи групи в обществото да организират акции за изключване на телевизорите, докато трае неговата реч”, реагира на 1 януари депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.

Във въпросната фейсбук група “Жълти жилетки България”, обявила гасене на телевизорите, се появява и призивът “Импийчмънт” за държавния глава.

Разбира се,

новогодишната реч на Радев бе просто един щрих, а не основание

за импийчмънт. Но че има много радетели на идеята за отстраняване на президента, доказателството пак е в социалните мрежи – за това си има отделна група. 11,6 хиляди души членуват в ИМПИЙЧМЪНТ ЗА пРЕЗИДЕНТА РАДЕВ.

А идеята ту изплува, ту потъва в говоренето на политиците. Последно се чу откъм един от най-близките до Радев – шефа на наскоро разпуснатия Стратегически съвет към президента Александър Маринов. При участието си в БНТ миналата седмица той провокира управляващото мнозинство с репликата, че като толкова не им харесва държавният глава, си има импийчмънт.

Поводът –

последната яростна битка между “Дондуков” 2 и Народното събрание заради избора на 2-мата конституционни съдии

от квотата на депутатите. Искането на Радев КС да го обяви за противоконституционен, а Десислава Атанасова и Белазелков да не полагат клетва бе определено от мнозинството като “безпрецедентно вмешателство” в независимостта и водещата роля на парламента.

Предшественикът му на президентския пост Росен Плевнелиев директно определи действията на Радев като нарушение на конституцията. “Той каза на КС какво да прави – да не взема решение, да не се прави тази клетва, да се изчака и в същността си да се наруши конституцията, тъй като законът повелява клетвата да се проведе в срок до една седмица. Радев взриви независимостта на КС и съда като цяло”, заяви Плевнелиев пред Нова тв.

Учудващо, но (засега) откъм народните избраници думата “импийчмънт” този път не се чу.

Всъщност терминът не е български и по-важното – не е и напълно точен. Заемка е от процедурата в САЩ, добил е гражданственост и у нас, но не е правилно да се нарича по този начин, защото по принцип е процедура, която започва и завършва в парламента. Българската обаче завършва в Конституционния съд. Иначе и самият КС приема в свое тълкувателно решение от 2020 г., че “импийчмънт” се използва, за да се обозначи процедурата за предсрочно прекратяване на мандата на президента и вицепрезидента, уредена в конституцията.

Именно конституционната ни уредба охлажда ентусиазма на желаещите да скочат на президента

Според чл. 103 на основния закон той и вицето му не носят отговорност за действия, извършени при изпълнение на техните функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията. Какво е държавна измяна, се казва в тълкувателното решение от 2020-а – извършена престъпна дейност против републиката.

“Нарушение на конституцията” би могло да се тълкува по-широко, защото обхваща както нарушения, които нямат престъпен характер, така и такива, които са съставомерни деяния. В сферата на подобни тълкувания биха могли да влязат обвиненията срещу Радев, че вместо да е обединител на нацията, я разединява. А в това е укоряван при всяка атака срещу управляващите партии, респективно техните избиратели.

“За нас той с всяко едно свое действие разединява нацията”, мотивираха например протеста си срещу Румен Радев миналия февруари гражданите, събрали се около фонтана под прозорците му. Тогава поводът бе изявлението на президента на лидерската среща в Брюксел, че българското правителство не трябва да допуска предоставяне на военна помощ на Украйна. Ставаше дума за собственото му служебно правителство, а НС вече бе гласувало пращането на помощ на Киев. Точно по този повод открито въпроса за импийчмънт тогава постави съпредседтелят на ДБ Атанас Атанасов. “Има основания да бъде обсъдено дали не се нарушава конституцията с това, че господин президентът и неговото служебно правителство се поставят над парламента”, обяви той. Кабинетът “Донев” обаче в крайна сметка изпълни решението на парламента, а ген. Атанасов даде заден, защото Радев “лицемерно е говорил едно, а неговото служебно правителство е предоставило на Украйна това, което е искано”.

Оттогава се проведоха

няколко скромни протеста против Радев с обвиненията, че разединява обществото

по ключови външнополитически теми като войната в Украйна и по този начин не отговаря на определението в чл. 92 от конституцията, според което президентът “олицетворява единството на нацията”.

При откриването на пилона на Рожен пък Радев нарече противниците му “безродници и нихилисти”. Отделно от това пак взриви обществото по темата за Украйна, обявявайки, че тя сама настояла да води войната с Русия.

Постоянно разединява нацията, вместо да спазва текста в конституцията, според който трябва да е “олицетворение на единството”, възмущават се критиците му.

Тук обаче ключова е формулировката “олицетворява единството”, която не означава непременно, че президентът е обединител, обяснява преподавателят по конституционно право от СУ доц. Наталия Киселова.

“Националното единство не означава политическо единомислие” според решение на КС от 1995 г. “Президентът, въпреки че олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание”, казаха пазителите на конституцията.

Доц. Киселова подсказва също, че “само за говорене трудно може да се намери нарушение на конституцията или на Наказателния кодекс”.

Ако при досегашните закани за импийчмънт на Радев топката бе в полето на различна интерпретация на външнополитическо събитие (войната), то обвиненията за опит за намеса в работата на парламента вече са във вътрешнополитическото. Но пък както отново доц. Киселова вметва – с техните камъни по тяхната глава, т.е. законодателите сами току-що промениха конституцията така, че президентът да може да даде на КС начина, по който избраха своите представители в съда. И Радев веднага се възползва, а два дни след него – и все по-често обединяващите се БСП, “Възраждане” и ИТН.

Засега темата за импийчмънт не е на дневен ред пред ПП-ДБ, обясниха депутати от управляващите формации. Такива нагласи за момента май нямат и от ГЕРБ, въпреки че от партията на Бойко Борисов призоваха държавният глава да не оказва натиск върху независимия Конституционен съд.

Основният аргумент на политиците да не повдигат темата сега обаче е, че Радев говори остро, но реално с действията си много внимава и не е нарушил конституцията, за да даде основание за задвижване на процедурата.

Не е ясно обаче какви са настроенията в ДПС по темата за импийчмънт, след като напоследък председателят на групата Делян Пеевски много остро критикува Радев. Когато държавният глава сезира КС, Пеевски разчете действията му като опит за старт на партията му. “Президентството е една тъмна институция, пълна с много кеш”, обяви лидерът на ДПС и допълни, че “корупционният кръг с неговите съветници е чудовищен”.

“Румен Радев просто си анонсира проектчето “3 март” и затова този проруски президент се опитва да влезе във война с атлантическото мнозинство. Съветвам го да не се занимава с това, да подаде оставка днес, да си основе проекта, да се занимава с избори, а не да се крие зад имунитета си”, бе съветът на Пеевски.

“Дали ще има импийчмънт, или не, си има условия. Има много други неща, които трябва да се случат, за да има такава процедура, и не мисля, че ще се стигне до импийчмънт”, коментира обаче зам.-шефът на червената група Георги Свиленски.

Обвинение срещу държавния глава може да се повдигне с подписите на най-малко 60 депутати. После при гласуването в пленарната зала трябва конституционно мнозинство – поне 2/3 (160 народни представители), за да бъде пратено искането за импийчмънт в КС. Съдът има 1 месец да се произнесе. В случай че конституционните съдии установят държавна измяна или нарушение на конституцията, пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват.

Единственият опит в България е правен срещу президента Георги Първанов през 2010 г. във втория му мандат. 

4 пъти плашиха Първанов, на петия гласуваха, но той оцеля

Четири пъти бе заплашван с импийчмънт президентът Георги Първанов в 10-годишния си престой на “Дондуков” 2. На петия противниците му събраха подписи и Първанов оцеля на косъм при гласуване в парламента.

Първия опит направи Нено Димов през 2007 г. Депутатът от ДСБ поиска отстраняването на президента заради принадлежността му към ДС. Но не събра достатъчно подкрепа.

През февруари 2008 г. СДС обяви, че започва процедура по импийчмънт – Първанов не спазвал закона за КСНС и не е свиквал съвета повече от 1 г., а е задължен да го прави на 3 месеца. СДС искат заседание – обвиняват тогавашния МВР шеф Румен Петков, че “слага чадър над организираната престъпност”.

След няколко месеца десните пак заговориха за импийчмънт – Първанов уронвал престижа на държавата, защото е оспорил доклад на ОЛАФ за източени 32 млн. по програма САПАРД.

През ноември 2009 г. “Атака” и ДСБ поискаха предсрочно прекратяване на правомощията му заради негово изказване в защита на експремиера Сергей Станишев по повод изчезнали доклади на ДАНС, както и ако бъде доказано, че Първанов е поддържал нерегламентирани връзки с режима на Саддам Хюсеин по програмата на ООН “Петрол срещу храна”. Правно основание обаче стана отказ на Първанов да подпише указ за освобождаване на уличени в изборни измами наши посланици в Турция и САЩ. Първоначално премиерът Бойко Борисов подкрепи от Брюксел искането, но ден по-късно смекчи позицията си с обяснението, че моментът за отстраняване на президента не е подходящ. Посланиците бяха отзовани.

До истински импийчмънт се стигна през март 2010 г. заради разсекретена стенограма от разговор на Първанов с вицепремиера и финансов министър в кабинета “Борисов 1” Симеон Дянков. ГЕРБ обвини Първанов, че е разпространил разговора без съгласието на Дянков. Последва политическа криза, а на 26 март ГЕРБ, “Атака”, Синята коалиция и независими депутати внесоха в парламента нужните 162 подписа за отстраняване на президента. Искането не мина. Гласуваха 155 депутати. Първанов оцеля, пише „24 часа“.