Поискаха оставката на Радев след шокиращи обвинения: Българският народ не Ви е „аскер“, а вие ефенди не сте цар!

РАДЕВ ЕФЕНДИ – БЪЛГАРИЯ НЕ Е ВАШ ЛИЧЕН ВИЛАЕТ!

Не е ли време Румен Радев да си ходи?

Понякога една политическа грешка може да бъде простена.

Една издънка – на всеки може да се случи.

Едно спорно назначение – може да се обясни.

Но когато започнат да се трупат едно след друго – заробващият договор „Боташ“, шуробаджанашки назначения, кадрови решения, отбрана, магистрали, енергетика…

Тогава вече не говорим за случайности.

Говорим за модел на управление.

Моделът „Радев“!

Модел, в който самочувствието все повече се превръща във високомерие, а властта се упражнява с усещането, че обществото трябва просто да мълчи, да се доверява и да не задава много въпроси.

„Боташ“ – какво всъщност се договаря? Никой не знае!

Срещи с турското ръководство.

Разговори при закрити врати.

Протокол за „замразяване“ или актуализиране на договора с „Боташ“ – обясненията са противоречиви.

Необяснима конфиденциалност.

И голословни обяснения, че „нищо друго не е обещавано“.

Добре.

Но тогава защо турският министър на транспорта, публично и уверено говори за инвестиции и за дългосрочно публично-частно партньорство, за бъдещото изграждане на АМ „Черно море“ от турски компании и за това, че щяло да има „И“ български фирми?

Сякаш участието на български фирми в български проект за изграждане на българска магистрала, се решава от Анкара!

Това не доказва сделка „Боташ срещу магистрала“, но поставя един съвсем нормален въпрос :

Какво точно се договаря между София и Анкара?

И защо българските граждани трябва да научаваме отделни детайли не от българското правителство, а от турския министър?

А, „Марица изток“?

„Мини Марица изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ трябва да бъдат извадени от структурата на БЕХ и вкарани в нова структура, условно именувана „БЕХ 2 – Марица изток“.

Радев казва :

Няма да има закриване.

Няма да има масови съкращения.

Ще има плавен преход.

Дори се говори за работа на двете предприятия до 2038 г.

Прекрасно!

Но тогава изниква един съвсем простичък въпрос :

С какви пари?

Самото правителство признава, че тепърва трябва да бъдат изготвени бизнес, финансов и инвестиционен план и да бъде изяснено откъде ще бъде осигурен необходимият ресурс.

А междувременно предприятията имат нужда от сериозно финансиране.

Затова въпросът е съвсем резонен :

Кой ще плаща сметката?

Кой ще осигурява средствата за заплати?

Кой ще финансира инвестициите?

Кой ще гарантира работата на комплекса?

И какво точно означават мистериозните „нови инвестиционни проекти“, към които щели да бъдат насочвани част от работниците?

Какви проекти, господин Радев?

Къде са?

Колко ще струват?

Кой ще ги финансира?

Каква възвръщаемост ще носят?

Или и това ще разберем, когато някой друг турски министър излезе и ни го каже?

Защото ако новата структура е просто начин да преместим две финансово тежки предприятия от единия държавен джоб в другия, без ясен отговор, как ще се издържат, това не е реформа.

Това е преместване на проблема от единия джоб в другия!

А, ако тук бъде допусната грешка, няма да говорим само за счетоводни баланси.

Ще говорим за икономическото бъдеще на цял регион.

Стара Загора ще усети това първа.

След нея – Раднево, Гълъбово, Нова Загора и стотици прилежащи към тях населени места.

Един грешен ход в „Марица изток“ може да означава не просто проблем за две предприятия.

Може да означава обезлюдяване на цял регион!

И тук, господин Радев, няма спасителен катапулт!…

После идват шуробаджанашките назначения!

Съпруги на политици – съпартийци.

Съветници със спорни, бих казал дори скандални биографии.

Кадрови решения, които пораждат повече въпроси, отколкото доверие.

А, нали уж това трябваше да бъде властта на новия морал?

Властта на прозрачността?

Властта, която щеше да сложи край на задкулисието?

Нали това ни обещаваше Румен Радев?

А, отбраната?

И тук картината не е по-различна.

Нови F16 – Блок 70.

Пилоти, които тепърва трябва да бъдат подготвени в необходимия брой.

Тепърва!

Колко години чакахме самолетите? Защо през това време на чакане, не подготвихме пилоти?

Кой беше Върховен главнокомандващ през последните 9 години – не бяхте ли Вие, господин премиер-президент?

Затова въпросът е само и единствено към Вас.

Въоръжение и логистика, без които и най-модерният самолет е само една изключително скъпа машина.

Защо отказахте да закупите ракетите, жизнено необходими за новите изтребители, които дори бяха поръчани?

Нямало било пари.

А, с какви пари щяхте да плащате, бракуваните МИГ-29, които хукнахте да искате от поляците?

Ами „Страйкър“-ите?

Един път американците Ви били виновни.

Друг път – цената била висока.

После се оказва, че картината е доста по-сложна – самите вие сте направили промени в изискванията, оборудването и други параметри по поръчката.

И когато решенията са Ваши, е време да престанете да търсите виновника някъде другаде.

Защото България трябва да изгражда реална бойна способност, а не да се овърта в неадекватни политически обяснения.

Колкото и модерни да са самолетите ни, те няма да пазят държавата без подготвени пилоти, модерно въоръжение, инфраструктура и логистика!

И тук големият проблем не е „Боташ“.

Не е „Марица изток“.

Не е една магистрала.

Не е едно назначение.

Не е F16.

Не е „Страйкър“.

Проблемът е натрупването!

Една власт започва да се измерва не с това, колко уверено говори, а с това колко убедително може да обясни решенията си.

А, когато въпросите стават все повече, а отговорите – все по-малко… идва моментът, в който обществото има право да каже :

СТИГА!

ДРУГАРЮ РАДЕВ, ЕДНО НЕЩО ТРЯБВА ДА ВИ Е ЯСНО :

България не Ви е военно поделение!

Българският народ не Ви е „аскер“.

Министерският съвет не Ви е военен щаб.

А Вие, Радев ефенди, не сте цар!

Вие сте премиер.

И властта не Ви е дадена пожизнено.

Дадена Ви е временно.

Не за да правите свободни съчинения в нечий личен интерес, а за да кожете и ни покажете :

„Ето какво решихме.

Ето какво направихме.

Ето защо.

Ето колко струва.

Ето кой носи отговорност.“

Това е демокрацията!

И затова въпросът вече не е :

„Харесвате ли Румен Радев?“

Въпросът е :

МОЖЕМ ЛИ ДА СИ ПОЗВОЛИМ ОЩЕ ОТ СЪЩОТО?

Защото държава не се управлява с високомерие.

Енергиен комплекс не се спасява с лозунги.

Магистрала не се строи с мълчание и тайни договорки.

Армия не се модернизира с инат и голо самочувствие.

А доверието не се получава по право.

То се заслужава!

И ако Вие не можете да го заслужите…

тогава, господин премиер,

ВРЕМЕ Е ДА СИ ХОДИТЕ!

Защото иначе рискувате да останете в историята не като човека, който е „променил България“,

а като онзи,

след когото трева не никне!

Като „Раундъп“.

ОСТАВКА!

От профила във фейсбук на Борислав Недев