Синдикати и работодатели в общ сблъсък с властта: Хората са на улицата заради този бюджет

Синдикати, работодатели и държава продължават да не намират общ език по ключовите параметри на Бюджет 2026, въпреки продължилите часове напрегнати разговори и протестни действия. Основните разногласия остават свързани с разходната рамка, дефицита и планирания държавен дълг.

„Всички неща, които поискахме през декември, сега ги виждаме в този бюджет. В същото време обаче има и мерки, които изобщо не ни удовлетворяват“,каза зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева в ефира на бТВ.

Близо пет часа спорове, протест пред Министерския съвет и въпреки това – без компромис. Синдикатите, работодателите и държавата продължават да се разминават по най-спорните параметри на Бюджет 2026.

„Трудно е да се каже, че сме се разбрали по едни въпроси и сме се разминавали по други, защото в проекта на бюджета са засегнати редица теми, които бяха поставени от работодателите, а вярвам – и от синдикатите, още през декември миналата година, когато беше внесен спорният бюджет.Тогава бяхме постигнали съгласие за ограничаване на темпа на нарастване на разходите – тези, които са обвързани със средната работна заплата, да не се увеличава осигурителната вноска и да не се повишават данъчните ставки“, коментира Минчева.

По думите ѝ проблемните елементи в Бюджет 2026 са размерът на дефицита и планираният таван на държавния дълг, който ще се използва както за покриване на дефицита, така и за инвестиции.

„Трябва да гледаме нещата и в контекст. Няколко са факторите. Първо – имаме правителство от по-малко от два месеца. Второ – имаме бюджет, с който довършваме годината в рамките на пет месеца. Трето – има заявка най-после да се сложат картите на масата, да се види реалното положение и да се върви напред“, коментира тя.

Минчева посочи, че общото послание на работодатели и синдикати е било дефицитът да бъде преразгледан, преди бюджетната процедура да приключи, и да се направи опит той да бъде намален, както и да се преосмисли планираният дълг.

„Според нас тези средства не могат да бъдат изхарчени в заложения обем, а дългът трябва да бъде внимателно планиран, защото лихвите ги плащаме всички ние“, допълни тя.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че бюджетът предвижда около 5,5 млрд. лв. повече приходи и около 9,3 млрд. лв. повече разходи.

„В разходната част има около 3,5 млрд. лв. повече капиталови разходи спрямо изпълнените тази година. Това е значително повече, отколкото реално може да бъде изпълнено“, заяви той.

По думите му една от причините е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който трябва да бъде отразен в бюджета.

„Дали обаче ще бъдат получени 1,7 млрд. лв. по петото плащане? За тях са нужни 56 реформи, голяма част от които трябва да минат през парламента, а годината практически приключва“, коментира Димитров.Според него остава неясно каква част от заложените приходи реално ще се реализират и как това ще се отрази на капиталовата програма.

„Има буфер, но той е донякъде илюзорен, защото ако приходите не се реализират, това няма как да компенсира дефицита.Освен тези 1,7 млрд. лв. има и още – капиталовата програма е увеличена с 3,5 млрд. лв. Това се обяснява със стари, неизплатени разходи от предходни години. Става дума за огромни суми. Текущата издръжка също е увеличена с 1,6 млрд. лв. със същото обяснение“, каза Димитров.

По думите му, ако се съберат капиталовата програма и текущата издръжка, става дума за изключително големи числа.

„Съществува сериозна разлика спрямо договореното с бизнеса през декември миналата година, когато беше прието разходите за бюджетна издръжка да бъдат ограничени до 10%.Сега не виждаме тези около 700 млн. лв. допълнителни разходи за персонал. Виждаме само 5% увеличение, заложено още в началото на годината“, добави Димитров.

Според него ограничението от 10% е било до голяма степен формално, тъй като от него са били изключени почти всички ключови сектори.

„И в крайна сметка ще бъдат спестени едва 85 млн. лв. Затова хората са на улицата.Големият въпрос е дали това е балансиран бюджет. Според нас – не“, заключи Димитров.