Спорове около правилника на НС: Ето какво гласят промените

След два дни продължителни комисии, спорове и компромиси между управляващите и опозицията, народните представители прекроиха правилника за организацията и дейността на 52-ото Народно събрание (НС), предаде Фокус.

За да бъдат официално приети промените, те трябва да минат в пленарна зала.

Промените, предложени от „Прогресивна България“, предизвикаха остри спорове между мнозинството и малцинството – депутатите на Румен Радев обещаха по-стегната и ефективна работа на парламента, докато опозицията изрази опасения, че новите правила могат да превърнат парламента в „гумен печат“ на премиера.

В крайна сметка комисията завърши с компромиси и твърдост – „Прогресивна България“ уважи част от притесненията на опозицията и някои промени не бяха приети, докато по други останаха непреклонни.

Какви са нововъведенията?
-Предложенията за създаване на временна комисия вече могат да се правят не от всяка парламентарна група, а само с подписите на минимум 1/5 (48) депутати – което ограничава цялата опозиция.

-Отпадане на правило за пауза на заседания – парламентът вече не спира заседанията между предизборната кампания и свикването на новоизбрания парламент.

-Разширяване на правомощията на председателя на НС – може да включва точки в дневния ред при изключителни случаи без съгласие на председателския съвет. Отпада и текстът, според който председателят на парламента не може да води заседанието, ако участва в дебата – вече може да говори и да ръководи едновременно

-Ограничаване на правата на опозицията – отпада правото на опозицията да предлага изслушвания в първата сряда на месеца

Забрана за коментари по декларации от трибуната – предложение на „Възраждане“, прието от мнозинството

-Промяна на изискванията към главния секретар на НС – вече не е необходимо да е юрист, достатъчна е магистърска степен.

-Намалява се времето за изказвания и за процедури на депутатите

-Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до две минути, вместо както е в момента до три минути след приключване на репликите.

-Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване се намалява от три на една минута.

-Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. От „Прогресивна България“ отстъпиха пред опозицията и се съгласиха само да намалят времето за изразяване на мнение, различно от това на парламентарната група, да бъде намалено от 3 на 1 минута.

– Променя се срокът за разглеждане на законопроекти – те да бъдат обсъждани не по-рано от 48 часа след получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията не реши друго. Досега срокът беше 72 часа, а от „Прогресивна България“ предложиха той да стане 24 часа. В крайна сметка опозицията и управляващите се споразумяха за компромисен вариант – 48 часа. Въпреки това депутатите приеха промяна, с която се задължават приетите закони и доклади от комисии да бъдат предоставяни на депутатите не по-късно от 24 часа преди гласуването им в пленарна зала. Досега срокът беше 72 часа.

-Също така депутатите вече ще могат да правят изказвания до 3 минути, а не както досега – до 5 минута.

„След изказване по същество по даден въпрос народен представител не може да повтаря изразената от него теза, като по свързаните текстове народният представител може да прави само редакционни и правно-технически предложения в рамките на до 1 минута“, се посочва в мотивите на вносителите.

-Създава ново правило, че по вече гласувани текстове може да се правят само редакционни и правно-технически предложения в рамките на 1 минута. Бе прието предложението на Стою Стоев от ПП при второ четене да се разглеждат и приетите на първо гласуване текстове, а не само предложенията на народните представители и комисиите между двете четения.

-С приетите промени министрите вече могат да отсъстват от изслушвания по официални причини (болест, командировка извън страната или неотложни случаи) – без ограничение в броя пъти, докато досега можеха да отказват до два пъти.

-Отпадат задълженията министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът да се явява лично пред Народното събрание при неизпълнение на въпрос или питане, както и внесените въпроси до разпускането на парламента да получават писмен отговор.

Дебатите по член 139 на правилника на НС се оказаха препятствие: Управляващите предложиха държавните и местните органи вече да не са задължени да предоставят сведения и документи на депутатите при поискване, както беше досега.

В крайна сметка, след поискана почивка и продължителни дебати, се споразумяха за следното: Правото на депутатите до класифицирана информация остава – държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни.

Наредбата, която даваше право на народния представител на достъп до информация за вида и размера на задълженията на държавни ведомства, органи на местното самоуправление и местната власт, както и на държавни или общински дружества, отпадна.