Андролова: Изброеният най-вътрешен кръг на партията на Радев не подсказва особена възможност за растеж

Иван Демерджиев, както и друг път съм казвала, е един от малцината силни говорители на Румен Радев. В парламента той ще бъде най-добрият, особено пък на фона на пълнежа, който ще се набие в Народното събрание, от кол и въже. Демерджиев няколко пъти умело повтори, че Радев държи на професионализма и експертния авторитет на въвежданите кадри в управлението и институциите, но това не отговаря на истината. Кадрите на Радев в служебните кабинети бяха избирани съобразно олигархичните нужди и надеждите за събиране на ресурс, особено в енергетиката, и личните връзки, които осъществяваха с дясната ръка на Радев, да не му споменавам името. Кое трябва да ни кара да мислим, че сега ще бъде различно?!

Някакъв политически растеж ли следва да виждаме? Изброеният най-вътрешен кръг на партията на Радев (партийното бюро) не подсказва особена възможност за растеж. Мисля, че ентусиазмът на всички почитатели е твърде преувеличен. Разбирам нуждата от това, на фона на пълния погром от сменни краткосрочни кабинети, половината от които, принадлежащи на самия Радев. Окей, Радев дойде, нека видим как ще управлява. Ама чак пък да припадаме в транс, ми се вижда смешно.

Нищо особено не се е случило, имаше огромна зейнала празнина, идеологическа, партийна, човешка, кадрова. Просто трябваше да дойде друг герой и той дойде. Демерджиев не е прав, че кадрите на Радев винаги са добре обмислени, напротив. Кадрите, които Радев посочваше, бяха огромен провал. Да не изброявам емблематични примери, някои от тях, отговорни за договора с „Боташ“.

И ако не беше Радев съвсем сам на терена като пожелателно нов герой, и ако не беше безпределът, който се случваше преди него, едва ли щеше да има този безспорен успех. Съдбата го обича. Както апропо обичаше и Борисов.

От фейсбук профила на Калина Андролова