Влади Въргала хвърли бомба: Знам къде и при кого се укрива Красимир Горсов! Проиграл е всичко

Изчезнал безследно, издирван от по-висша прокуратура, със слухове, че се укрива във Велико Търново и че вече е проиграл всичко на хазарт. Така изглежда днес историята на Красимир Горсов – бащата на Мануела Горсова, за чието лечение преди години цяла България събираше пари.

Според разпространената в публичното пространство информация, случаят вече е поет от Софийска градска прокуратура, а разследващите търсят отговор къде са изчезнали над 150 хиляди евро от средствата за лечението на младата жена.

Красимир Горсов не е открит от декември 2024 г., а според запознати, ако бъде намерен, може да бъде обвинен за злоупотреба с доверие, обсебване и кражба.

БЛИЦ потърси Влади Въргала, който е близък приятел на семейството и от години не е спирал да помага на Мануела и на майка й Диана по всевъзможни начини.

Думите му за бащата на Мануела режат като нож!

– Влади, като човек, който от години помага на Мануела Горсова след жестоката трагедия, какво можеш да ми кажеш за баща ѝ Красимир, за когото сега се тиражира информация, че е „клиент“ на Софийска градска прокуратура, а по-висша инстанция е поела случая за кражбата на средства за лечението на младата жена?

– Аз имам информация къде е този човек, но не искам да го обявявам, тъй като става дума за обществено популярно име. Ако той е преценил, че онова нещо – Красимир Горсов – има нужда от помощ, по човешки му помага.

Но по никакъв начин не се е свързал с Диана – майката на Мануела. Не се интересува от нищо. Диана не е спирала да се грижи за детето. Тя е обрана. Тотално обрана. Вчера бях при нея, защото взехме един нов уред от Англия, чрез който Мануела да може да бъде и в изправено положение, не само да лежи.

Има един прекрасен рехабилитатор – Мартин, който се грижи за нея. А всичко, което е необходимо, го осигуряваме. Но деца като Мануела могат да съществуват единствено благодарение на човешката милост. И на Божията милост, разбира се.

Най-ужасното от всичко е, че този човек – Красимир – остава безнаказан, защото няма механизъм, който да бъде приложен за потърсване на отговорност.

– Твърди се, че той вече е подведен под отговорност от Софийска градска прокуратура?

– Не сме информирани за това. Диана със сигурност не е. Би трябвало да стане така, защото толкова много време мина.

Знаеш ли, аз няма да остана изненадан, ако няма последствия за животно… не… за нещо като него. Той даже не е и нещо… а е нищо.

Няма да се изненадам, ако в крайна сметка не се получи справедливост и не се потърси отговорност. А и не ме интересува.

– Добре, как така този човек изведнъж обърна всичко в живота си на 180 градуса?

– По-страшното е, че това при него е най-страшната зависимост – комара. В този живот реално всичко е хазарт и когато решиш да се забавляваш, хазартът също е сред начините за това. Има обаче едно голямо НО.

Можеш да се забавляваш, като пиеш 100 грама, но като не можеш само със 100 грама, това е вече зависимост. Алкохолизъм. Значи и онова не е хазарт, а е комар.

– Той нали имаше период, в който се лекуваше?

– Честно казано не съм го усетил. Не знам… Усетих го половин година преди да стане достояние на всички. Но и тогава не бях сигурен, защото в онзи момент не бях в София, за да проверя и да се убедя. Не ми се вярваше.

Но след като го изпратих на място, откъдето той взе много пари – и е отишъл след това зад гърба ми, за да иска още, като е обяснил, че оттук нататък ще оправи всичко, аз просто разбрах, че нещата са загубени.

И оттам нататък не съм имал време да стигна до него, за да приложа някакъв механизъм, чрез който да го отделя от детето и от средствата за неговото лечение.

Не съм предполагал, че е възможно това, което е правел. Не съм се интересувал колко пари е имало, а е било важно за мен само да знам дали и какво може да се направи – и да намеря начин то да се случи.

– Трагедията, която сполетя Мануела преди вече 19 години, тогава може да е подействала по два начина на баща ѝ – в първия случай да се е вразумил, ако приемем, че е бил твърде слабохарактерен вследствие на зависимостта си – и във втория – да е залитнал още повече в нея от отчаяние заради случилото се…

– Правилно разсъждаваш, но ти следиш също ситуацията от самото й начало. Двете са комбинирани в случая. Едното е основание пред самия себе си – едва ли не какво ще каже на другите…

Но знаеш ли – тези хора играят по особен начин. Те не са щастливи, когато спечелят. Те играят, за да губят. Много сложна симбиоза е това.

– За всичките тези 19 години се случиха толкова много обрати и ужас в съдбата на това дете, което междувременно стана и жена, че не намирам точните думи, при все че боравя постоянно с тях…

– Това е може би най-зловещото нещо, което може да се случи. Много по-зловещо от това да загубиш детето си. Няма по-страшно нещо, което аз да съм срещал в живота си досега.

– Най-страшно е в душата на нейната майка…

– Абсолютно. Нейната майка Диана ми е един голям пример в живота какво трябва да бъде човекът. Каквото и да казват хората, специалистите, лекарите, тя вярва, че Мануела ще се оправи. И то по искрения, наивния, детския начин, което е чистата вяра. И това е вече 19 години.

– Мисля си, че ако не е тази нейна безпрекословна вяра, тя нямаше да може да продължи толкова години… Тя е тази, която я крепи преди всичко.

– Права си и за това, да. Така е. Голямата вяра в случая не е спасението, а пътят. Неслучайно и Господ е казал – ще те науча да вървиш по пътя, но няма да махна тръните от него.

Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ