Ми кво да прая, счепках се с Радев. Само Борисов ми е крещял така бесен! Демерджиев се намеси и…

Ми кво да прая, счепках се с Радев.

Стигна се до високия гласов регистър (моят) и дълбок бас през зъбите (неговият).

Първо, не е наясно с важен въпрос, касаещ етническите турци, претъпкали залата (в Кърджали).

После пък на въпроса ми за договора с „Боташ“ хептен изтърва коня в ряката. И нареди на стърчащия си до мен записвач да запише целия му отговор – защото щели, видите ли, много така внимателно и под лупа да проследят какво публикува съответната ми медия и да сравнят с техния си запис – нали тя въпросната медия винаги изкривявала всичкото негово.

А Русия агресор ли е? – набрах аз колоратурното сопрано. Той бил казал още в началото на конфликта (който за него тогава си беше СВО, не война), че Украйна е нападната.

Но аз нали питам сега, бе! Не знам дали го извадих от обувките, много съм неприятна понякога наистина. Че и Демерджиев се намесваше, та се наложи да развея прескартата си под носа му. Пък се врътнаха и си тръгнаха.

Отвън продължаваше да ги чака празен бял бус, брандиран с дпсто на Пеевски, ама той си беше така и преди грандиозната среща и последвалата поне едночасова фотосесия. Аз такива снимки като с паметник съм виждала само с Борисов.

И само Борисов ми е крещял така бесен.

Съжалявам, имах още въпроси към поредния спасител на нацията, обаче охраната настръхна.

А впрочем, Демерджиев обикаля из региона, придружаван от сериозна полицейска охрана, обаче не дойде ред да го питам има ли някаква заплаха. Нито пък защо беше нужен онзи бабаитлък да влезе в щаба на дпсто и да търси Пеевски.

Сипах си бира, полага ми се. Нищо, де. To be continued. А вие гласувайте, иначе ще се наложи масово да учите руски (аз го знам поради уважителни причини).

От профила във фейсбук на журналистката от Кърджали Вилдан Байрямова