Колтуклиева: Излишни са възторзите по отбора от шампиони в коалицията на Радев. Пагони и мускули – да видим какво ще постигнат за страната.

Винаги съм се отнасяла скептично към екзалтацията по спортистите; лозунгите: “Те се трудят и постигат успехи заради България!” ми се струват комплексарски. Ами не – правят го най-напред за себе си. Защото спортът е тяхното занятие, препитание, призвание … Така изразяват себе си, така сбъдват мечтите си, така изхранват децата си.

Няма да засягам темите за допинга и за комерсиализирането на спорта. Но пък ще отбележа, че освен в социалистическите държави и тези с постсоциалистически рефлекси, няма такива огромни привилегии за спортистите, никъде другаде. В Лондон не съм виждала нищо от нашия роден сериал на вечните оплаквания и претенции как държавата е длъжна на федерациите, защо не е дала на този това, на онзи онова. Един не искаше да играе за националния отбор, друг правеше уж благотоворителни събития със скъпи билети, но не се отчиташе публично. И какво?! Да ги приемам за герои ли? Няма.

Защо обществото да им е длъжно, защо трябва да им демонстрира непрестанно уважение и почитание?!
За да се яви Бербатов с пистолета в джипа. Само един пример давам.
Ако искат спортистите да ги закачат като медал на ревера на някой политик – добре. Изборът си е техен. И без друго пленарната зала на парламента вече е пълна лудница, която няма нищо общо с парламентаризма. Даже председателката си позволява да ругае като каруцарка. Да кажа, че към спортистите, бъдещи депутати, аз лично нямам високи очаквания. И не мисля, че ще бъдат особено полезни в законодателната работа. Чухме и видяхме Владимир Николов – голям спортист, многодетен баща, но посредствен и неук човек. И питам Румен Радев: на избори ли отиваме или на спартакиада?
Успокойте се и Вие, г-жо Робева. Не можете да изтръгнете респект там, където го няма.

Не поставям нито един спортист на една линия с д-р Мутафчийски и д-р Габровски, например. Не знам кой е Енчо Керязов, не съм гледала Ивет Горанова, защото смятам, че някои спортове просто не са за жените. Бях на олимпиадите в Лондон и в Париж, не оставиха много добри спомени у мене, особено дивотиите във френската столица. Повече скандали, отколкото чистия дух на състезанието.
Така де … Отдавна не е престижно да си народен представител. Рейтингът на Народното събрание се срина през годините. Затова смятам за излишни възторзите по отбора от шампиони в коалицията на Румен Радев. Пагони и мускули – хайде да видим какво ще постигнат за страната.

А нали сте наясно, драги зрители, че зад всеки шампион се крие по някой олигарх или богаташ и това не го прави съвсем свободен.
Преживяхме харвардците и Лена в политиката, ще преживеем Ивет и спортистите, също така.

От фейсбук профила на Соня Колтуклиева