Любима българка направи коледата за Мария Цънцарова особено срамна! Това трябва да го прочете всяка мисирка!

Защо не можете да сте репортер републиканец в CNN? Защо не можете да сте журналист демократ в телевизия FOX или в New York Post?

Защото редакционната политика няма да ви го позволи, ако ще да сте най-умният, образован, информиран и находчив журналист на света. Ако сте толкова безценен, отивате като желан журналист в медията, която търси именно Вас и не се пробвате там, където е ясно, че нямате място.

Каква е разликата между CNN, The Daily Telegraph, БиБиСи, Financial Times, Reuters и The Economist?

Собствениците на медии по цял свят налагат правилата и те са рамката на всичко, което всеки журналист може да прави, докато работи там. Всеки, на когото правилата и условията не харесват, е свободен да напусне.

Когато Ирена Кръстева пое „Монитор“, почти в същия момент оттам си тръгнаха няколко журналисти, като една заяви, че е толкова про-БСП, че дори няма да й е възможно да работи. Остана си обаче журналист и дори се научи в друга медия да е много по-гъвкава при много по-добри финансови условия. Друга, която сега е популярна по свой собствен начин, донесе огромно облекчение с напускането си, защото псуваше като хамалин и наричаше приятелски всеки колега „урод мръсен“. Хей така, като закачка.

АКО И ВИЕ СТЕ ЗА ИМПИЙЧМЪНТ НА РУМЕН РАДЕВ – 7 000 ВИ ЧАКАТ ТУК

Като млад журналист, когато бях на обучение в БиБиСи, където се отиваше след спечелен конкурс, още в началото ни връчиха 5 см. дебела книжка с правила. Оказа се, че изобщо не е достатъчно да знаеш нещо, да искаш да разкажеш нещо – то трябва да се подчинява на строго определена конструкция и ако нещо беше напълно забранено, то беше и минимална проява на лично мнение. Нито иронично, нито смешно – не може да е лично – трябва да накараш събеседника да го каже, дори да си се разбрал с него за това предварително. Никой не ти казва как да си свършиш работата, а само кои са границите в това, което цялата публика вижда.

На една емисия по БиБиСи 1 излъчиха репортаж за 10-годишно момченце, което страда от тежко кожно заболяване и накрая семейството се обръща към народен лечител, но язвите по тялото стават още по-страшни. Последното изречение на детето е: „Толкова се надявах да ми стане по-добре, а ми стана по-зле.“ И край на репортажа – няма коментар на журналиста.

Светкавично се събра редакционен съвет, журналистът и продуцентът мигновено получиха парично наказание и дойде дежурният адвокат – всичко това стана около 10 минути след края на емисията. Трябваше да се намери начин да бъде обезщетен пишман лечителя, защото бил посочен като опасен.

Стоях точно като гръмната и гледах тези хора, като да гледам театър на абсурда. НО! Детето имало право да каже каквото иска, но изречението трябвало да спре на: „Толкова се надявах да ми стане по-добре.“ – зрителите да измислят финала за себе си. Частта обаче с „но ми стана по зле“ представлява некомпетентна оценка, излъчена в ефир. Това би могъл да каже само лекар, който обаче държи в ръцете си резултатите от химически анализ на мазилото, но не и детето, което е пристрастно.

Този случай беше абсолютен шок за мен. Оказа се, че няма такива щуротии като „творческо говорене“, „вдъхновение“ и „искрени думи“. Извеждането на всяка тема бе нещо средно между математика и право. И само да си мръднал в страни!

В българските медии обаче няма никакъв проблем абсолютно всеки да крещи пред камерите, че лекарите са убийци, че ги искат зад решетките, че искат живот за живот. Няма проблем да се отправят обвинения срещу хора, които дори заради професионалната си позиция не могат и нямат право да се защитят. И стръвността с която наши репортери използват частната мъка на хората е позорно петно за цялата ТВ гилдия.

Каквато и кампания да е направило българското правителство за въвеждане на еврото – успешна, ефектна, повърхностна, закъсняла, безполезна, мащабна – това просто няма значение, защото всичко, което телевизиите стръвно търсят е проблеми във връзка с въвеждане на еврото и ако ги няма – измислят ги – като това как в нощта след настъпването на Нова година няма да може да се плаща с карта. И темата не е от сега – тя се върти от седмици. Та самите медии са врагове на процеси, които засягат цялата нация!

Костадин Костадинов изрече нагла лъжа, излъчена по силата на обстоятелствата от всички национални медии: Че с влизането в Еврозоната всички машини за производство на левове трябва да бъдат физически унищожени. Е, как не се намери един репортер, който да го попита от къде е тази информация и къде е тази заповед на Европейската комисия?

Всеки, който не е доволен от условията при които работи, от правилата, които са му наложени, от заданията от които няма мърдане, е свободен да напусне. Не съществува такова чудо като безгранична медийна свобода.

Днес една разкошна по нрав и много умна колежка е напуснала медията си. Чест и почитания за твърдата позиция – това се прави, когато наистина не си съгласен да направиш компромис със себе си. Това е достойният начин. След него няма публични циркове.

От профила във фейсбук на Лияна Панделиева, любимо лице на СДС в първите години на демокрация