Шефът на БНБ проговори за премиерския пост – той ли ще е служебен премиер?

Важен човек от т. нар. „домова книга“, от която президентът Румен Радев може да избира служебен премиер, директно отказа. Без дори да се е стигнало до разговори за заемане на поста управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев заяви, че категорично отказва да бъде служебен премиер.

Той поясни, че не би приел да бъде служебен министър-председател, тъй като независимостта на централната банка е основен принцип.

„Поставянето ѝ под съмнение би подкопало доверието не само в БНБ, но и в цялата институционална система, особено в момент на историческа промяна в паричния режим“, коментира той пред БТА.

По думите му държавата не се изчерпва с рамките на конкретни управленски мандати, а нейната устойчивост се основава на функционирането на основните публични институции. Когато те действат стабилно и предвидимо, дори значителни политически кризи могат да бъдат преодолени без съществени икономически сътресения.

Настоящата ситуация, според него, представлява тест за институционалната рамка, която продължава да има определени дефицити, но БНБ е ключова институция с капацитета да го издържи.

Политика и пари
Радев казва още, че политическата нестабилност не води автоматично до икономически риск. Истинската опасност възниква, когато тя се съчетае с липса на отговорни и последователни решения.

В българския случай проблемът не е в правилата, а в непоследователното им прилагане, което отново поставя акцент върху значението на институциите и способността на политическата класа да изгради устойчива и предвидима институционална рамка.

„Ролята на централната банка в подобна среда е да осигурява стабилност и предвидимост, дори когато политическата обстановка е нестабилна. БНБ не се намесва в политическия процес, но гарантира, че фундаментите – паричната система, банковият сектор и доверието на гражданите и бизнеса в тях, остават стабилни.

Това е начинът, по който се поддържа относително спокойствие в периоди на повишена несигурност“, смята още той.

Перспективата за членство в еврозоната, по думите на Радев, променя значително средата за икономическо управление. Еврозоната ограничава пространството за политически и икономически импровизации и изисква по-висока степен на дисциплина. Това намалява ефекта от вътрешнополитическите колебания и глобалната несигурност и създава по-ясна и предвидима институционална рамка.

Бюджетът на България
По отношение на удължаването на бюджета управителят на БНБ отбелязва, че отсъствието на редовен бюджет не е желано, но при настоящите условия това е най-адекватният възможен вариант. Той позволява запазване на относителна фискална дисциплина в условията на политическа турбулентност, като бюджетът следва да служи на стабилността и устойчивостта на държавата, а не на краткосрочни политически цели.

Радев смята, че институциите могат до известна степен да компенсират липсата на политическа стабилност, като осигурят време и относително спокойствие, но не могат да заменят политическата отговорност. В крайна сметка стратегическите решения трябва да се вземат от онези, на които обществото е възложило тази роля.

Според управителя на БНБ финансовите пазари подхождат прагматично към България, като оценяват дали има ясни правила, ефективно функциониращи институции и убедителна стратегическа посока. В този контекст перспективата за членство в еврозоната има ясно положителен ефект, независимо от текущите вътрешнополитически предизвикателства.

„По-широкият извод от случващото се днес е, че стабилността не е даденост. Тя се поддържа чрез дисциплина, силни институции и дългосрочно мислене, а когато тези елементи отсъстват, цената в крайна сметка се заплаща от цялото общество“, казва той.

В навечерието на празниците Радев посочва, че държавата има опора, дори когато политиката е в криза, което дава основание за относително спокойствие и умерен оптимизъм.