„Гледах видеото с истерията на Иво Мирчев! Така роднините им убиваха някога: Идват, тропат, крещят и куршум!“

Гледайки днес видеото с неистовата истерия на Ивайло Мирчев – как брутално тропа по вратата в парламента – отчетливо си спомних разказите на моята свекърва, майка Венета, светла й памет.

Нейният баща адв.Йонов е бил виден активист на Демократическата партия. Скоро след 9 септември 1944 година, посреднощ, започнали да блъскат и ритат по портата на къщата им, отвели го и го разстреляли.

Съпругата му и децата му никога не разбрали къде е закопан. Общи гробове на избити без съд и присъда е имало из цялата страна. Бабата на моя съпруг – Надежда, до сетния си час таеше надеждата да разбере къде са останките на съпруга й, но така и не научи никога …

Блъскане по вратите. Арести. Безследно изчезнали. Разстреляни. Смърт. Почернени фамилии. Държавна сигурност. БКП.

Кръвта вода не става. Бруталната арогантност и претенцията за превъзходство се предават. Бащата на Ивайло Мирчев е бил партиен секретар в село Крушари. Майката на Христо Иванов – партийна функционерка. Родата на Васил Терзиев – ДС. Бащата на Кирил Петков – избягал с помощта на ДС в Канада, казва братовчед му Георги Ганчев. Бойко Рашков – комунистически следовател. Ген.Атанасов – комунистически прокурор. В поддържащите ги медии – агенти на Шесто.

Наследниците на червените мобифони пак надигнаха глас. Крещят, че искат власт. Въпреки каскадните си провали в управлението на държавата. За да могат пак да тропат посреднощ по вратите на хората. Дебелите врагове на псевдо демократите.

От профила във фейсбук на топ-журналистката Соня Колтуклиева