Инфарктно заседание! Съветът за тристранно сътрудничество заседава извънредно заради бюджета

Съветът за тристранно сътрудничество ще обсъди параметрите на финансовата рамка за следващата година.

Въпреки че по закон проектобюджетът трябваше да бъде внесен в Народното събрание до 31 октомври, управляващите до последно уточняваха детайлите по план-сметката.

В документа е предвидено увеличаване на минималната работна заплата до малко над 620 евро, както и повишаване на данъка върху дивидентите и на осигурителната тежест.

Проектобюджетът предвижда увеличение с 2 процентни пункта на осигурителната вноска, както вече бе анонсирано от управляващите. Минималният осигурителен доход ще се увеличи до 620,20 евро, а максималният – до 2352 евро.

В приходната част се предвижда повишаване на данъка върху дивидентите от 5 на 10%, а хазартните оператори ще плащат 25% върху оборота си вместо сегашните 20%. Предвидено е и постепенно увеличение на акцизите върху тютюневите изделия, което ще продължи и в следващите години.

При разходите се предвижда увеличение на средствата за персонала в държавния сектор с 5%. Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст ще се повиши до 460,17 евро, а паричното обезщетение за майки, които се връщат на работа през втората година след раждането, се увеличава от 50 на 75%.

Минималният размер на фискалния резерв в края на 2026 г. се очаква да бъде 2,4 млрд. евро. Брутният вътрешен продукт може да надхвърли 120 млрд. евро, като приходите и разходите по консолидираната програма се увеличават приблизително с 7 млрд. евро, макар при приходите ръстът да е с по-бавен темп.

Средногодишната инфлация се прогнозира да запази темп от около 3,5%.

До този момент и бизнесът, и синдикатите се изказа изключително остро срещу параметрите на бюджета.

Ако за бизнеса основният проблем е повишаващото се увеличение на заплатите в бюджетната сфера и нереалистични параметри в икономическия растеж, то за синдикатите основният проблем е, че самите заплати в бюджетния сектор не растат с нужния темп.

„Не успях да открия положителни страни на бюджета. Липсват заявки за реформи, продължава неефективното разходване на публични парични средства в нереформирани системи. Това са отстъпление и отказ от реформи, което смятам, че не може да подкрепим“, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

„Проблем е, че имаме механизъм към средната заплата в много сектори, в които действат тези автоматизми, а реалната политика на правителството, която е независима от тези механизми е едва 135 млн. евро. Онези 5% срещу които ще недоволстваме, защото не е нормално в частния сектор да нараства с 12%“, коментира Любослав Костов, ст. икономист в КНСБ.

Финансовият министър защити разчетите в проектобюджета.

„Ако говорим за разходите в бюджета, може да се направят много коментари по отношение на това какво предвижда той, но едно от най-големите пера в този бюджет са капиталовите разходи. Те са свързани с изпълнението и амбицията на България и подкрепата, която срещнахме от страна на ЕК да предоговорим ПВУ и да можем да реализираме всички тези инвестиции и да завършим всички тези реформи до края на август 2026 г.“, заяви Теменужка Петкова, министър на финансите.