Асен Василев отвори кутията на Пандора: Политическите обещания и икономическата реалност

Цитирам Делян Пеевски в заявката си за участие във властта: „… всички очаквания и ангажименти към хората – за по-добри възнаграждения на учители, лекари, полицаи, военни, горски служители и земеделските служби, уязвими групи, ангажименти към общините, за осигуряване на по-добър живот на хората, ангажименти към младите хора и децата, към студентите, към възрастните и социално слабите“.

Това как ви звучи? На мен като изброяване на конкретно и точно групите в обществото, които нетно получават, а не вкарват данъци в хазната. Някакъв социалдемократически призив към „онеправданите“, към онези, които държавата трябва да храни, а не към онези, които хранят държавата.

Те – работещите в икономиката и произвеждащи данъците, са сякаш нарочно изпуснати от списъка. И това не е случайно. Асен Василев отвори преди няколко години тази „кутия на Пандора“ и оттогава всички основни политици се адаптираха към непрестанните обещания да се раздава, раздава, раздава. Ако няма от какво да се раздава – ще се вземе назаем. А нещичко за онези, които създават това, което политиците ще раздават? Не. За тях доене, данъци, администрация, бюрокрация, спънки, регулации и накрая дори липса на гаранции, че няма да ти вземат бизнеса.
Нещо за работещите бедни, ама тия в частната икономика, които чинно си плащат всички данъци, осигуровки и такси, че да имат политиците от какво да обещаят и преразпределят по веригата?

Може ли да се стопим с 1 милион души, а администрацията да се увеличи за същото време?

В България все повече съществуват две отделни касти и изглежда големите политици трайно са взели страната на една от тях…

От профила във фейсбук на Кристиян Шкварек.