Фандъкова с много любопитно интервю за „Филтър“: Васил Терзиев работи само по мои проекти в София!

Йорданка Фандъкова е депутат на ГЕРБ. Тя е най-дълго управлявалият кмет на София. Родена е в Самоков. Завършва 35-а руска езикова гимназия „Добри Войников“ в столицата и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Руска филология“. Била е учител и директор на 73-то СОУ в София, а също и министър на образованието.

– Госпожо Фандъкова, като бивш министър на образованието, как гледате на значителните промени, заложени в Закона за училищното образование? Много спорове например породи намерението да се намаляват часовете по чужди езици.
-В обществото има консенсус, че са необходими промени в българското образование, дори са закъснели. Изхождайки от това, министър Вълчев и Министерството на образованието подготвиха първия пакет от сериозни и ключови реформи, които са насочени към модернизация на българското образование. Необходимо е да подготвим младите хора за динамиката, в която живеем, и за бурното развитие на технологиите и изкуствения интелект. От днешните ученици и студенти се очаква да сменят 3–4 професии през трудовия си живот, не просто работните си места. Това безспорно изисква формиране на умения, а нашето образование все още залага на трупане на знания. Затова голямата и най-трудна задача е да се намери балансът между знанията, изграждането на умения и формирането на нагласи. Винаги, когато става въпрос за промяна на учебното съдържание, споровете са бурни.
За намаляването на часовете по чужди езици трябва да си зададем въпроса каква индустрия бихме искали да имаме. Всички говорим, че искаме развитие на технологичния сектор, на производство с висока добавена стойност. Говорим за привличане на инвестиции не с евтина работна ръка, а с образовани и подготвени кадри. В този смисъл подобаващо място трябва да бъде отделено за математиката, технологиите, природните науки, наред с грамотността, с изучаването на български език и разбира се, на чужди езици. Така че, когато се отнемат два часа седмично от изучаването на чужди езици и се подсили изучаването на математика и природни науки, не мисля, че би било проблем. Просто трябва да се намери баланс.

– Какви умения трябва да придобиват учениците, имайки предвид масовото навлизане на изкуствения интелект?
– Такива, които позволяват на младите, а и на всички хора да се справят с различни и непредвидени ситуации, което се случва постоянно. Да умеят да използват знанията, да анализират наученото, да изграждат критично мислене. Това ще им позволи да са по-гъвкави и адаптивни. В българското училище трябва да използват както технологиите, така и изкуствения интелект. Това е заложено в този първи пакет от промени, които сега се обсъждат. Подчертавам всички тези неща, защото често се чува критиката, че реформите в образованието са на парче. Не е така, Министерството на образованието има много ясна визия и цели, които могат да бъдат постигнати с комплексни мерки. На първо място смяна на концепцията, на механизма за съвместна работа между институциите, особено по темата, по която лично работя с екип за приобщаващото образование. Тук е необходимо институциите да работят заедно – образованието, социалната сфера, здравеопазването. Не да разкъсваме детето между социални услуги и училище, а да накараме услугите и училището да работят заедно и в интерес на детето. Другата промяна е осигуряването на качествено образование за всички деца. Особено важно е изучаването на български език и въвеждането на езиковата интеграция. Това е от изключително значение, защото, ако детето постъпи в първи клас, без да владее добре български, след това ще изостава.

– Говорим за изкуствен интелект и навлизането му училище, а в същото време идеята е да се забранят мобилните устройства в час.
– Всъщност точно това предложение среща най-голяма подкрепа. Текстовете в закона не изключват моменти, когато трябва да се работи с новите технологии, включително и с телефон. Но изключват това непрекъснато взиране на децата в телефоните и скролване, на което сме свидетели. Здравните експерти са категорични, че това пречи на концентрацията на учениците. Едно от най-важните неща при формирането на уменията при децата е участието им в дискусиите и споровете в час, което с мобилен телефон в ръка няма как да стане.

– Как гледате на идеята за разширяване правомощията на учителите към неприемливо поведение на някои ученици? Възможно ли е това, имайки предвид претенциите на родителите?
– Много важен момент в образованието, на който залага министър Вълчев, е възпитанието. Децата трябва да знаят какво е приемливо, какво не е. Знаете, че в живота, ако нарушите правилата, ви санкционират. Така трябва да е и в училище. Учителите трябва да имат инструменти за въздействие, за преодоляване на проблемно поведение от учениците. Много често учителите сега споделят, че са безсилни. Има много бюрокрация при налагането и на най-малката санкция в училище. Разбира се, дискусиите продължават и са горещи, когато става въпрос за промени в образователната система, която засяга всеки един човек.

– Изучаването на предмета „Религия“ ще помогне ли за възпитанието на учениците? Много полярни мнения породи в обществото тази тема.
– Споровете произтекоха от може би не достатъчно ясното представяне на идеята за въвеждането на подобен предмет. Смятам, че акцентът върху възпитателната работа и формирането на нагласи се подкрепя от всички. Предложението на министерството е да има отделен час, в който децата и родителите на по-малките да изберат между изучаване на религия или формиране на добродетели, от които всички ние имаме нужда. Целта е децата да станат добри хора, да бъдат състрадателни и да разбират и споделят общочовешките ценности.

– Сега да ви питам като бивш кмет на София. Как ви изглежда столицата, г-жо Фандъкова?
– Винаги съм се отнасяла с грижа към София и това няма да се промени. Независимо че вече не съм кмет, ме вълнува всичко, което се случва в града. С тревога следя постоянните конфликти и скандали, които са не само между опозиция и управляващи, но и често между самите партньори. И като народен представител продължавам да защитавам решения, които са в интерес на София. По моя инициатива беше променен Законът за обществените поръчки така, че районните кметове да могат да възлагат процедури и да не се товари само голямата община. Това, което се случи през последния месец по моя инициатива и с мои колеги, защитихме промените в Закона за движение по пътищата за използване на общинските камери за контрола на скоростта. Надявам се това да помогне на управляващите в София да имат повече контрол, по-малко пострадали, а и повече средства. По наше настояване половината от наложените санкции ще бъдат връщани в общинския бюджет.

– Споменахте обществени поръчки. В момента върви скандал около строежа на църквата в квартал „Изток“. Този строеж не почна ли по ваше време?
– Да, с много усилия, както мои, така и на общинските съветници от района, започна строителството на храма. Неприятни са новините, които идват оттам, но не мога да ги коментирам, защото не съм запозната с фактите сега. Кварталът отдавна чака този храм, осигурявахме финансиране, работихме, заедно с православната църква, с митрополията. Не само църквата в район „Изгрев“, но и почти всички обекти, които в момента се реализират в София, са разработени от мен и екипа ми. Радвам се, че това се случва, защото е ясна оценка за направеното от нас. По-скоро ме притеснява това, че само по тези обекти се работи. Не виждам нищо ново да е започнало. Чета за театър „София“, чиято реконструкция започна по мое време. В началото на управлението на сегашния кмет казаха, че обектът е готов на 95%, а вече две години той не може да бъде завършен. Трупата и директорът Ириней Константинов се измъчиха и се надявам да могат да се върнат в обновения театър скоро.

– Прави впечатление също така бумът на строителството в София. Трябва ли да има някакви ограничения според вас?
– Иска ми се да се развиват всички региони и градове, но все още хората продължават да идват в София. Търсят се много жилища, което предполага и предлагане. Новите управляващи дойдоха със заявката, че спират презастрояването, действителността всеки я вижда.

– Прави впечатление също така, че София е доста мръсен град. Някакви жени се разхождат с метли из града, но след тях е също толкова непочистено. Как може да бъде решен такъв проблем?
– С включване на техника, на моторизирани метачки, които въведохме по наше време. Работниците от чистотата имат роля в поддържането на града, но трябва много строг контрол. Това е работа и на Столичната община, и на районните кметове и администрации. Винаги съм повтаряла, че трябва да се гледат детайлите. Просто се изисква работа, а не само оправдания.

– Как гледате на казуса с продажбата на държавни имоти?
– Мисля, че и по този въпрос не беше добре обяснена целта на списъците. Разбира се, че не всичко, което е заложено в тях, е за продажба и някой е имал намерение да продаде. Има обекти с отпаднала необходимост в различните ведомства. Това не значи, че те ще се продават непременно. Но е хубаво да има регистър и да се знае кои са тези обекти, да има повече разговори от всички страни, включително и с общините, за да могат хората да бъдат спокойни.

Интервю за вестник „Филтър“