Вчера Найо Тицин е сътворил тежка глупост във Варна! Може ли да накара хората да правят това за арестувания Коцев?

Луковмарш vs. Коцевмарш – или как героичният пиар в стил „Найо“ отново ни заблуждава с гръмки фрази.

Във Варна, която е свободна от точно 147 години, се проведе нещо, което участниците наричат „Марш за свободата“. Не знам кой гениален пиар го е нарекъл така, но определено не му се е получило. Пак.

А най-голямата ирония е, че най-върлите противници на Луковмарш са кръстили акцията си „Марш“ – една дума, която внушава всичко друго, но не и свобода.

Нямакак да не направя аналогия с така мразения от либералната десница Луковмарш.

Маршът днес защитава свобода, но на точно определени хора, чиято вина все още не е доказана, да. Но съмненията за корупция в Общината си остават.

Коцевмарш не защитава свобода, а компрометирани политици и политико-корупционната мрежа около тях. Идеологическият им гръб е сбор от евро-градски PR, партийна солидарност и фенщина.

Сравнявам двата марша заради името, но и защото по същността си са идеологически, а не граждански.

Луковмарш

• Възпява реда, дисциплината и саможертвата за „нацията“.

• Стъпва на миналото и митологията за национално величие.

• Опасен е със склонността към изключване и авторитаризъм.

• Но поне не крие какво е – идеологически последователен.

Коцевмарш

• Претендира, че защитава свобода и граждански права.

• Всъщност защитава власт, влияние и постове.

• Няма идея, има инерция от партиен PR и Facebook солидарност.

• Крие същността си зад думи като „демокрация“, „справедливост“ и „свобода“.

Какво е общото?

И двете шествия си присвояват морален авторитет. И двете маршируват с патос.

Но докато Луковмарш е откровено реакционен, Коцевмарш е корупционно-либерален – зад уж „свободолюбивите“ лозунги стои защита на непрозрачност, зависимости и политически комфорт.

Едните маршируват към миналото.

Другите – в кръг, около Кметството.

От профила във фейсбук на Наталия Господинова