Явор Божанков съсипа Лена: Проблемът не е в силния Борисов и вездесъщия Пеевски! Проблемът сме аз и ти!

Разломите в „Продължаваме Промяната“ стават все по-големи.

Преди минути Явор Божанков направи дармадан Лена Бориславова. Партийката със съмнителен морал се опита да преподава такъв на други хора, но Божанков направо я унищожи. Ако Лена беше бременна, със сигурност щеше да пометне след този пост на Божанков.

Ето поста на Лена, от който тръгна всичко:

А това е отговора на Явор Божанков:

В демократичната общност имаме проблем. Тъкмо с демокрацията.

Чета публикация.

„Малко са свободните.“ „Свободата да гласуваш.“ „Те не са свободни хора – нямат свободата да гласуват по съвест.“

Нямаше как да не оставя коментар по този въпрос. Като човек, на когото същите хора поставиха ултиматум: „Ако Силви не мине заради твоя глас – приключваш.“

А след това ми поискаха оставката именно защото гласувах по съвест.

Та написах:

„Наистина не разбирам защо ми триеш коментарите – думата ми беше за свободата да гласуваме по съвест.“

И:

„На твое място не бих говорил за свободата да гласуваме по съвест.“

Но двата коментара бяха изтрити. А аз – блокиран. Толкова за свободата.

Цената на свободата да гласуваш по съвест е висока – два пъти я платих. Затова ще кажа две думи по темата. Дори три.

Проблемът на политическата система в България днес не е в силния Борисов и вездесъщия Пеевски. Проблемът е в нас. И решението – пак в нас.

Проблемът се нарича двойни стандарти.

Трудно можеш да атакуваш Борисов, че управлява с Пеевски, когато девет месеца си правил същото – с Борисов.

Миналата седмица възразихме срещу избора за КЗК. С железни аргументи против кандидата. Но ни припомниха, че по време на „сглобката“ същият човек е бил на висша ръководна длъжност.

Много неприятно.

“Ние имаме всички министри, те само един”.

Тези, които родиха „сглобката“, така и не поеха отговорност.

След управлението ни поднесох извинение за промените в конституцията в частта „домова книга“. Гласувал съм за това. Дължах го. Свободният човек е свободен и да се извини, когато е сгрешил.

„Пеевски е най-голямото зло“, казваме.

На другия ден излиза комуникация между него и лидерите ни. Абсолютно неприемлива. Така разбираме, че онова зло се разглежда в светлината на мандата : ако е наш – търпимо е. „Аз само да ти благодаря.“ Ако не управляваме обаче – се не търпи.

Отговорност за тази комуникация… няма смисъл да го казвам. Ясно е.

„НАП е бухалка“, твърдим. Същият НАП, със същото ръководство, беше ли бухалка само месеци преди да го кажем? Ние сме го назначили. Отново удряме на камък. Виновни – няма.

Ние – или някои от нас – прилагат едни стандарти към всички други. Но никога към себе си.

И това е голяма беда.

Доверието в нас ерозира. С реални електорални последствия.

Последствията се изразяват в този лош кабинет, който днес ни управлява. Той буквално би взривил държавата преди 10 години. А днес е търпим. Болезнено е да си признаем защо.

Когато BIRD публикуваха “неприятен” материал за нас, казахме, че изпълняват поръчка на Пеевски. Мафията ни атакува.

Прочее, Денков и за моето гласуване по съвест (което уж е толкова важно) каза същото – че изпълнявам поръчка. На Пеевски. След това отново цитираме BIRD. Все едно нищо не е станало.

И Конституционният съд – когато отхвърли референдума на „Възраждане“, е веднъж добър. Когато отхвърли наш текст – лош.

Когато се произнесе за манипулациите на изборите – пак добър.

В това има нещо дълбоко погрешно. Да не кажа – несериозно.

През 2025 се събудихме в нов свят.

И в този нов свят свободата – не само да гласуваш по съвест, а изобщо във всичките ѝ форми – е под риск. Борисов открито симпатизира на Орбан. Сходствата в манталитета са очевидни.

Проруските и профашистки сили в България се ползват с протекция от…членове на ЕНП. ГЕРБ пазят имунитетите на Възраждане.

Пеевски, като черна дупка, засмука цялото ДПС и вероятно половината ГЕРБ.

Излишно е да се убеждаваме, накъде отива всичко това.

Световните процеси ерозират базови ценности. Международен ред и човешки права.

За първи път рискът пред постигната относителна свобода в България е реален. И непосредствен.

В западните демокрации, когато загубиш 50% от подкрепата си, поемаш отговорност. За да дадеш шанс. На общността си – да продължи.

В тази национална и международна среда мисията на демократичната общност е да защитава свободата във всичките ѝ форми. Затова човек на първо място трябва да я разбира, свободата. Да я преживее. Да я прегърне с цялото си сърце.