Война в харема на Румен Радев кой да го наследи като президент: Вицето му или вдовица на разстрелян хазартен бос

През есента на 2026 г. България за осми път след 1989 г. ще избира пряко президент. Въпреки че Българската конституция не е отредила голяма роля на държавния глава, изборите за президент винаги са заредени с високи политически очаквания. И често водят до обрат или поне до завой във водената политика. И стабилизират или обратно – дестабилизират отделните политически сили.

Най-ясно това се видя през 2001 г., когато победи Георги Първанов – кандидатът на социалистите, на фона на доминиращите в онзи момент очаквания БСП да слезе от политическата сцена. През 2011 г. пък с победата си Росен Плевнелиев утвърди ГЕРБ като водещ фактор в родната политика. Изборът на Румен Радев пет години по-късно показа, че блясъкът на партията на Борисов, неизменен победител на всички избори до този момент, е започнал да помръква.

За да стигнем до задаващите се след година президентски избори, които ще бъдат съдбовни за ГЕРБ и неговия създател и лидер Бойко Борисов. Защото партията, след като се върна в управлението, трябва да валидира  победа и в президентския вот.

Не по-малко съдбовни са президентските избори за БСП и левицата като цяло. Досега столетницата черпеше сили, позволили й да се запази като значим фактор в българската политика, именно от успехите си на изборите за държавен глава. В момента е част от коалиция, която лидерите й наричат „безалтернативна“, но фактите показват, че левицата никога в последните повече от три десетилетия не е излизала с позитиви от участието си в изпълнителната власт.

Какво може да предложи БСП сега?

В средите на левицата се въртят три имена на кандидати и трите на дами – на вицепрезидента Илияна Йотова, на бившия депутат и кандидат за президент на Българския олимпийски комитет Весела Лечева и на Наталия Киселова, председател на Народното събрание.

Йотова безспорно се откроява в тази тройка. Към момента на изборите тя ще има зад гърба си два успешни мандата като вицепрезидент. Йотова е първият български политик на този пост, който успя да го извади от сянката на държавния глава не чрез скандали – начин, по който ставаше преди, а с позиции. Тя уплътни максимално функцията на вицепрезидента. Йотова е политик от класа, преминала през целия преход и запазила неопетнено името си. Тя е стабилна в позициите си както по вътрешнополитически теми, така и по отношение на външната ни политика. При нея няма залитания в една или друга посока, няма отклонения по отношение ориентацията на страната и нейната национална сигурност. Илияна Йотова израстна като политик и държавник заедно с българската демокрация.

Като вицепрезидент Йотова изпъква особено, когато става дума за работата с българските общности зад граница. Помни се как по време на първия си мандат не се поколеба да заеме позиция в защита на изучаването на български език от сънародниците ни в Украйна. А неотдавна беше гост на представянето на изследване за българските общности в Албания и Косово, които познава добре от визитите си там.

„България не поставя допълнителни условия към Северна Македония, а иска тя да изпълнява европейските критерии за членство“, каза неотдавна Йотова на форум, на който присъстваше и еврокомисарят по разширяването Марта Кос. С позицията си отстоя българския интерес на фона на засилващ се натиск към София „да не пречи“ на присъединяването на РС Македония.
Преди дни Йотова бе в Шумен, където се честваха 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука. Редом до патриарх Даниил. Тези тържества направиха особено видими и други връзки на Йотова – с научния и културен елит на страната. Тя не просто отчита президентската институция на събития на БАН и университетите, от поведението й е ясно, че се вълнува с вълненията на научните среди.

Илияна Йотова натрупа значим опит във външната политика още като депутат в Европейския парламент. И го използва в срещите си като вицепремиер.

Още от работата си като евродепутат е на „ти“ с проблематиката на националната сигурност – бе заместник-председател на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, известна като LIBE. 

Йотова, подчертаваме, не се забърка в нито един скандал, не се изкуши да се изкаже по-цветисто за нито един политик. Словата й винаги са премерени и точни, критиката звучи балансирано и ясно, без нападки. Отношението й е еднакво уважително и към политиците от „своя“ спектър, и към „чуждите“. От висотата на държавническия си пост Йотова никога не си позволи да слезе на нивото на партийните боричкания и така заслужи уважението на целия полически спектър у нас.

За разлика от предшественици на този пост като писателката Блага Димитрова и юриста Маргарита Попова, тя никога не критикува „шефа си“, дори и да не е съгласна с негови тези или действия. Отстоявайки политическата култура, Йотова запази неотклонно принципа на екипност с президента и винаги стоеше редом до него. Често там, където за Радев бе политически нежелано да говори, говореше Йотова.

Забележително е, че влизайки на „Дондуков“ 2, тя не забрави, че „сърцето й бие отляво“, но това не попречи да следва принципната държавническа линия.

От всичко, казано дотук, е видно, че ако се кандидатира за президент, Илияна Йотова ще може да разчита на левия и патриотичен вот. С акцент върху лявото. За което на българска почва винаги отличителна черта е била и защитата на държавността.

На същия електорат, но с по-голямо ударение върху „патриотичен“ би разчитал и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който не крие амбициите си за президентския пост.

Кандидатът на ГЕРБ пък, който и да е той, несъмнено би изтъквал ролята на партията в отстояването на държавността и поддържането на стабилност.

Което веднага би поставило Илияна Йотова, ако тя е кандидатът на БСП, в истинско менгеме – между „Възраждане“ и ГЕРБ. И за тези две партии изборите са решаващи. За ГЕРБ и БСП вече стана дума, а Костадинов, безспорно, би искал да се нареди до успешните суверенисти в Европа. Което би добавило авторитет на партията му в европейските среди, където тя вече има зампредседателско място в парламентарната група на суверенистите в Европейския парламент.

Издигането на кандидатури в БСП обикновено е дълъг процес – структурите номинират, Националният съвет премисля и утвърждава. Случва се и лидерът да извади кандидата като зайче от ръкава си в последния момент, зачерквайки всички опити на основните организации да си кажат мнението. Така направи Нинова, вадейки Румен Радев през лятото на 2016 г. Тогава Нинова ръководеше Столетницата с твърда ръка. Днес партията има юридически лидер – Атанас Зафиров, но за никого не е тайна огромното влияние, което има Кирил Добрев, макар че номинално е „обикновен депутат“ и шеф на парламентарна комисия.

Добрев не просто познава изтънко структурите, той не е от вчера в политиката и скритите механизми на властта са му добре познати. Йотова никога не е воювала с Добрев, но за никого в Столетницата не е тайна, че докато беше в редиците й, Йотова често се оказваше в различни лагери с Добрев. Но не е тайна и огромното уважение, което изпитваше към неговия баща – легендата Николай Добрев.

Евентуалният успех на Илияна Йотова като кандидат за президент пряко зависи от това как ще се сработи в днешните условия със Зафиров и с Добрев.
А и с други фактори в Столетницата, стоящи зад Лечева и Киселова.

В редиците на БСП се говори, че истинската амбиция на Весела Лечева е да седне в президентското кресло. И на нея била подчинена битката на вдовицата на разстреляния хазартен бос Манол Велев със Стефка Костадинова за БОК.

Наталия Киселова пък разчита на недълговечния си политически стаж, който я избавя от стари кавги и вражди, които да влачи като шлейф по време на кампанията. В отговор на журналистически въпрос Киселова каза, че е готова за премиер. Въпросът бе свързан с „домовата книга“, от която президентът по конституция избира кандидатите за служебен министър-председател и от която парламентарният шеф е част. А който е готов за министър-председател в страна, в която той е силният човек, по дефиниция е готов и за президент.
Но казват, че след случая с тениската кандидатурата на Киселова отишла на заден план.

В тази тройка Йотова безспорно се откроява с качествата и опита си. И за останалите остава да отговорят на предизвикателството. Но във всички случаи, ако се втурнат в надпреварата, ще трябва да се съобразят с високата летва, вдигната от Йотова.

ИЗТОЧНИК: Епицентър